Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 214 от 04.03.2022, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 507/2021
Вид
Определение № 214
Подписан
04.03.2022
В сила
24.03.2022
Състав
Владимир Стоянов Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Карлово, 04.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320100507 по описа за 2021 година

Съдът е бил сезиран с кумуативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.92 ЗЗД от „T. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.“, ж.к. „М. *“, Б. П. С., сграда *, законни представители Д.

К. К. и М. С., със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ №**, вх.*, ет.*, чрез адв. В.Г. против А. М. О., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., обл. П., ул. „Р.“ № **.

Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №1179/2020 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно:

- 233.67 лева (двеста тридесет и три лева шестдесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги с мобилен номер ************** от 13.11.2018 г.;

- 32.46 лева (тридесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги с мобилен номер *************** от 13.11.2018 г.;

- законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 21.09.2020 г., до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и разноските по делото, включително и направените в заповедното производство.

От приложеното ч. гр. д. №1179/2020 г. по описа на РС К. се установява, че по заявление на „Т. Б.“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение 1 на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено на длъжника А.

М. О. да заплати на заявителя сумите, претендирани в настоящото исково производство.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея.

С Разпореждане от 06.04.2021 г. РС К. е обезсилил заповедта, като е приел, че искът (по който е образувано настоящото производство) не е предявен в законовия срок.

С Определение №453/02.07.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д.

№1483/2021 г. по описа на ОС П. тазпореждането на първоинстанционния съд е потвърдено.

С решението по установителния иск по чл. 422 ГПК, съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на правото, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. Рамките и предметът на исковото производство са предопределени от заповедното производство. В този смисъл: Решение № 123 от 30.11.2017 година на ВКС, търговско дело № 1627/2015 г., Решение № 18/16.02.2016 г. на ВКС, ТК, първо т.о. по т.д.№ 1880/2014 г. и Решение № 34/11.08.2016 г. на ВКС, Второ т.о. по т.д.№ 3107/2014 г.

В разглеждания случай заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е обезсилена, поради което липсва правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземаният, за които е издадена.

Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим.

Горното налага да бъде отменено определението за даване ход на устните състезания, което е от категорията на оттеглямите от съда съдебни актове и да се постанови такова за прекратяване на производството по делото.

Предвид изхода на спора, ответната страна има право на разноски на осн. чл.78, ал.4 ГПК. Такива обаче не се претендират (а и не са направени), като в полза на особения представител на ответницата следва да се издаде разходен касов ордер за полагащото му се възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 253 във вр. с чл. 130 от ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколното си определение за даване ход на устните състезания.

ВРЪЩА искова молба вх. № 1444/05.04.2021 г. по описа на РС К.

2 подадена от T. Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.“, ж.к. „М. *“, Б. П. С., сграда *, законни представители Д. К. К. и М. С., със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ №**, вх.*, ет.*, чрез адв. В.Г. против А. М. О., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., обл. П., ул. „Р.“ № **.

ПРЕКРАТЯВА КАТО НЕДОПУСТИМО производството по гр. дело № 507/2021 г. по описа на РС К.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО в размер на 300 лева на особения представител на ответницата – адв. С.Ш..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред О. с.- П. в едноседмичен срок от връчването му на страните. Ц.Ч.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 3