Решение № 226 от 18.11.2024, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ №199

№ 226 гр. С., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20221870100477 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.

М. К. Х. е предявила срещу Е. С. И. иск за делба на следните недвижими имоти, находящи се в гр. С.: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. С., представляващ жилище, апартамент с площ 66 кв. м., ведно с прилежащото към него избено помещение № 17 и заедно с 3,19 % идеални части от общите части на сградата; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., с площ 35 кв. м., заедно с изградената в поземления имот самостоятелна сграда, състояща се от два самостоятелни етажа, с отделни входове за всеки етаж, представляваща търговски обект – магазин за нехранителни стоки и офис, със застроена площ 38 кв. м. и незастроен поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., с площ 119 кв. м.

Твърди се в исковата молба, че страните са бивши съпрузи, между които бракът е прекратен с решение № ..... г. по гр. д. № -..... г. на РС – С. и че гореописаните недвижими имоти са придобити от тях през време на брака в 1 режим на съпружеска имуществена общност. Поради това е поискана делба на имотите при равни дялове за страните – по 1/2 идеална част.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба. Оспорил е основателността на иска за делба на незастроения поземлен имот в гр. С. с твърдения, че този имот е придобит със средства, получени като дарение от неговите родители, поради което изтъква, че е налице пълна трансформация на лично имущество и поради това този имот не попада в съпружеската имуществена общност, прекратена с прекратяването на брака между страните. Евентуално – ако не се установи, че поради пълна трансформация този имот е изключителна собственост на ответника, той е направил възражение, че има по-голям принос в придобиването му. За останалите два недвижими имота в отговора на исковата молба също се твърди, че ответникът има по-голям принос от ищцата в придобиването на тези имоти поради изложените в отговора обстоятелства. Предвид изложеното в отговора на исковата молба ответникът счита, че искът за делба на незастроения поземлен имот следва да бъде изцяло отхвърлен, а делбата на останалите недвижими имоти следва да се допусне между страните при дялове – 1/4 идеална част за ищцата и 3/4 идеални части за ответника, като такива дялове се претендират евентуално и за незастроения поземлен имот – ако съдът счете, че той е съсобствен между страните.

Пред съда ищцата се представлява от пълномощника си адв. С.О., която заявява, че поддържа иска за делба.

Ответникът се представлява от пълномощниците си адв. М.Д. – М. и адв.

К.М. които заявяват, че поддържат становището по иска, заявено с отговора на исковата молба и в открито съдебно заседание, проведено на 17.10.2022 г. конкретизират, че твърдението в отговора на исковата молба за по-голям принос на ответника в придобиването на част от делбените имоти обосновава единствено възражение за негов по-голям дял от посочения в исковата молба дял в съсобствеността върху тях, както и че ответникът не предявява иск по чл. 29, ал. 3 от Семейния кодекс (СК).

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск за делба на недвижими имоти е допустим.

2

По съществото на иска съдът намира следното:

Страните не спорят, че са сключили брак на 21.4.1991 г.

С нотариален акт № 6, т. VІІ, д. № 1980/1997 г. на нотариуса при РС – С. на 16.12.1997 г. е сключен договор за продажба, с който В.А.Д. и Б.А.Д. са продали на ответника Е. С. И. апартамент № 24, находящ се в бл. 1, вх. Б, на Vти етаж в кв. 212, к-с „С.“, гр. С., състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна и антре, със застроена площ 66 кв. м., ведно с избено помещение № 17, както и 3,19/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата 400000 лв. Не е спорно, че понастоящем този недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. С., с предназначение – жилище, апартамент, със застроена площ 66,00 кв. м. и с прилежащи части – гореописаните избено помещение и идеални части от общите части на сградата.

С нотариален акт № 48, т. Іа, рег. № 761, д. № 63/2000 г. на нотариус С.Х., с район на действие съдебния район на РС – С., на 29.2.2000 г. е сключен договор за продажба, с който И.Г.Х., К.Г.Х., чрез настойника си З.П. Х. с разрешение на С.Р.С. и К.Л.М. са продали на ответника Е. С. И. и ищцата М.

К. И.а (понастоящем с фамилно име Х.) празно дворно място с площ 41 кв. м., представляващо имот с пл. № 3911 в кв. 58 по плана на гр. С., отреден за обществено жилищно строителство и магазини, за сумата 690 лв. Не е спорно, че понастоящем този недвижим имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С. с площ по скица 35 кв. м. и че по време на брака между страните в този поземлен имот е изградена сграда със застроена площ 39 кв. м. с предназначение за търговски обект – магазин за нехранителни стоки и офис (вж. удостоверение № 18/2.6.2005 г., издадено от Главния архитект на Община С. за въвеждане в експлоатация на строежа), като не е оспорено твърдението в исковата молба, че сградата е на два самостоятелни етажа, всеки с отделен вход.

С договор за продажба на общински недвижим имот, сключен на 10.10.2003 г. и вписан в Служба по вписванията – С. на 12.11.2004 г. Община С., представлявана от кмета на общината, е продала на ищцата М. К. И.а (понастоящем с фамилно име Х.) поземлен имот, целият с урегулирана площ от 118 кв. м., образуващ парцел VІІІ, отреден за „обществено обслужване“ в 3 кв. 212 по регулационния план на гр. С. за сумата 12728 лв. Не е спорно, че поземленият имот и понастоящем е незастроен и е с идентификатор *** по КККР на гр. С. с площ по скица 119 кв. м.

Бракът между страните е прекратен чрез развод по взаимно съгласие с неподлежащо на обжалване решение по гр. д. № -..... г. по описа на РС – С., влязло в сила на датата на обявяването му – .... г. Тъй като производството по гр. д. № -..... г. е образувано по иск за развод, предявен от ищцата срещу ответника и е преминало в производство за развод по взаимно съгласие по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК, в мотивите на решението е отбелязано твърдението на ищцата в първоначалната й искова молба, че с ответника са във фактическа раздяла от м. октомври 2010 г., което обстоятелство не е опровергано по никакъв начин в настоящото производство и следва също да се приеме за установено като безспорно между страните. С решението на съда за прекратяване на брака между страните е утвърдено постигнато от тях споразумение относно последиците от прекратяването на брака, в което същите са заявили, че придобитите през време на брака недвижими имоти и движими вещи остават в обикновена съсобственост между тях.

С оглед основанията, на които страните са придобили процесните недвижими имоти през време на брака, а именно – възмездни договори за продажба (относно жилището с идентификатор *** и поземлените имоти с идентификатори *** и ***) и приращение по чл. 92 от Закона за собствеността (относно сградата в поземлен имот с идентификатор ***) важи законната оборима презумпция за съвместен принос на съпрузите в придобиването им, установена в чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г., действащ към датите на осъществяване на съответните придобивни основания. За придобиването на който и да е от процесните имоти тази презумпция не е оборена.

Неоснователно е възражението на ответника, че е изключителен собственик на незастроения поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С. поради трансформация на негово лично имущество за придобиването му. От детайлния и съвкупен анализ на показанията на свидетелите И.С. (сестра на ответника) и Л.А. (негова майка) се налага извод, че до фактическата раздяла между страните през 2010 г. родителите на ответника трайно във времето и всячески са подпомагали семейството му – с 4 помощ за отглеждане и обучение на децата, с хранителни продукти, с парични средства за заплащане на консумативни разноски и изобщо за посрещане на всякакви нужди на семейството на ответника. В този смисъл съдът не намира причина да не кредитира показанията на посочените свидетели, че св. А. е дала на ответника сумата 12000 лв. за заплащане на цената на този поземлен имот, посочена в договора за продажба, сключен с Община С., но предвид съществувалите към 2003 г. отношения между страните (тогава съпрузи, далеч преди фактическата им раздяла през 2010 г.) и родителите на ответника, чийто обективен израз е била цялостна финансова подкрепа за семейството на ответника от неговите родители, намира, че предоставянето на тази сума е извършено на основание договор за дарение, който в случая е реален в хипотезата на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД и е сключен между родителите на ответника от една страна и ищцата и ответника – от друга. В подкрепа на този извод са установените от показанията на св. С. обстоятелства, че и двете семейства (нейното и на ответника) са били запознати с провеждането на търга за продажба на общинския имот; че семейството на св. С. се е колебаело дали да участва в този търг; че в търга са участвали и двамата съпрузи (ищцата и ответника) като поради отказ на ответника да плати по-високата предложена от него цена имотът е придобит на по-ниска цена според направеното предложение от ищцата. Всички тези обстоятелства недвусмислено сочат, че у страните по делото е съществувала общност на волята им да придобият, независимо на чие име, имота чрез наддаване на търг и че св. Л. А. е дала на ответника сумата 12000 лв. за постигане на тази цел, която неминуемо й е била известна предвид твърде близките й по това време отношения както със сина й, така и със снаха й. Така се установява, че мотивът на св. А. и нейният съпруг, който мотив при договор за дарение съвпада с неговото основание, е бил те да надарят двамата съпрузи (страните в настоящото производство) за семейните им нужди – защото са семейство. При дарение на парична сума общо на двамата съпрузи за закупуване на недвижим имот, използването на тази сума за плащане на цената на имота не оборва съвместния принос в придобиването му.

По изложените съображения и поради необорената презумпция за съвместен принос на двамата съпрузи за придобиването на всички процесни недвижими имоти те към датата на прекратяването на брака им са били съсобственици на всеки от тези имоти в режим на бездялова съпружеска 5 имуществена общност (СИО).

С прекратяването на брака между страните на .... г. по силата на закона (чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от СК от 2009 г., действащ към датата на прекратяването на брака) съществуващата до този момент бездялова СИО е прекратена и е трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове – по 1/2 идеална част от всеки от имотите за всяка от страните.

Възраженията на ответника за негов по-голям принос в придобиването на жилището с идентификатор ***, на поземления имот с идентификатор *** и на построената в него сграда, а евентуално заявено относно придобиването на поземлен имот с идентификатор ***, са недопустими за разглеждане по същество в настоящото производство. От самите твърдения в отговора на исковата молба за обстоятелствата, на които се основават тези възражения на ответника е явно, че те не могат да се квалифицират като възражения за частична трансформация на лично имущество при придобиването на тези имоти, а до едно те представляват твърдения за значително надхвърляне на приноса на ответника над приноса на ищцата в придобиването им по други причини, различни от частичната трансформация. В такъв случай определянето на поголям дял на единия от съпрузите в прекратената с прекратяване на брака СИО поради значително по-голям негов принос в придобиването на имотите в СИО, може да бъде предмет само на конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК. Такъв иск не е предявен в едногодишния срок по чл. 31 от СК от прекратяването на брака, който срок е преклузивен – за спазването му съдът следи служебно. Правото на по-голям дял от общото имущество в СИО не може да се защитава чрез възражение в делбеното производство по две причини: първо – защото в първата фаза на делбеното производство не могат да се предявяват права, които се защитават с конститутивни искове, освен в изрично предвидените случаи по чл. 343 от ГПК, какъвто настоящият не е, и второ – защото СК не предвижда възможност това право, което е предмет на конститутивен иск, да се брани чрез възражение (за разлика напр. с чл. 32, ал.

Разпечатката съдържа 27 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/545349c5-01e5-41ba-afeb-851262cd5297