Акт от 20.02.2020, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№65 гр. Силистра, 20.02.2020 г.

Силистренският окръжен съд, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Пламен Неделчев

Членове: 1.

Кремена Краева

2. Огнян Маладжиков като разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков въззивно частно гражданско дело № 52 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от

04.12.2019 г. (с вх.№ 4506) на С.И.С. против Определение № 637 / 07.11.2019 г. по гр.дело № 404 / 2019 г. на Тутраканския районен съд, с което е констатирано, че в указания срок жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса от 700 лева и е върнал като нередовна исковата му молба срещу Кооперация „ЗК Изгрев – 92“. Според страната съдът неправилно е постановил обжалваното определение, преди да се е произнесъл по молбата от 20.03.2018 г. за освобождаване от държавна такса и разноски. Моли окръжния съд да го отмени, да уважи молбата за освобождаване от държавна такса и разноски и да постанови разглеждане на исковата молба.

На 12.02.2020 г. по дело 404 / 2019 г. на ТнРС е постъпила частна жалба с вх.№ 586 от С.С. отново против определението за връщане на исковата молба, но също и срещу Определение № 664 / 09.12.2019 г., с което районният съд е отхвърлил искане на жалбоподателя да бъде освободен от държавна такса за подаването на частната жалба с вх.№ 4506 / 04.12.2019 г. и му е указано да внесе по сметка на СсОС – 15 лева. Жалбоподателят счита, че с това определение Тутраканският районен съд се е произнесъл по молбата му да бъде освободен от задължението да внесе 700 лева държавна такса. Моли окръжния съд да отмени определението, да постанови освобождаването му от държавна такса за завеждане на делото в размер на 700 лева. Евентуално да се възстанови срокът за внасяне на таксата и делото да продължи хода си пред първата инстанция.

От фактическа страна Силистренският окръжен съд намира следното:

С.С. подава на 22.03.2018 г. по пощата искова молба до Тутраканския районен съд срещу Кооперация „ЗК Изгрев – 92“ с ЕИК =========== Заедно с нея подава молба по чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски по заведеното дело. Тутраканският районен съд приема, че образуваното гр.дело № 139 / 2018 г. не му е подсъдно, прекратява го и изпраща исковата молба по компетентност на ОС Русе. С подсъдността се занимават по веднъж Русенският районен, Великотърновският апелативен, Върховният касационен и два пъти Русенският окръжен съд. Накрая исковата молба отново постъпва в Тутраканския районен съд, който образува гр.дело № 404 / 2019 г. и указва на ищеца да внесе 700 лева държавна такса за завеждане на делото, без да се е произнесъл по молбата за освобождаване от това задължение. Указанието не е изпълнено и районният съд постановява Определение № 637 / 07.11.2019 г., с което връща исковата молба като нередовна и прекратява производството по делото. С частната жалба вх.№ 4506 / 04.12.2019 г. отново е представена молба по чл. 83, ал. 2 от ГПК и декларация за материалното и гражданското състояние на ищеца, като и двете са с дата 20.03.2018 г. Същите съдържат допълнително декларирани данни и приложени документи, сравнени с молбата и декларацията, представени по гр.дело № 139 / 2018 г. на ТнРС. Съобразявайки че по гр.дело № 404 / 2019 г. вече е постановено прекратителното определение, Тутраканският районен съд приема в Определение № 664 / 09.12.2019 г., че освобождаването на страната от задължението за заплащане на такси и разноски се преценява поотделно за всеки отделен случай, когато се наложи внасянето на такива такси или разноски, поради което съдът не може да постанови освобождаване от всички такси и разноски, които страната ще бъде задължена да заплати в хода на производството. По тази причина районният съд приема, че ищецът желае да бъде освободен от дължимата държавна такса от 15 лева за подаване на частната жалба (вх.№ 4506) и преценявайки декларираните данни, отхвърля молбата.

От правна страна Силистренският окръжен съд намира следното:

В противоречие с приетото в мотивите към т. 12 от ТР № 6 от 6.11.2012 г. по т.д. № 6 / 2012 г., на ВКС, ОСГТК първоинстанционният съд е приел в Определение № 664 / 09.12.2019 г., че не може да постанови освобождаване от всички такси и разноски, които страната ще бъде задължена да заплати в хода на производството. В случаите когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ѝ процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Именно във връзка с промяната в обстоятелствата е следвало да се прецени новоподадената декларация, тъй като от първоначално подадената са минали година и десет месеца, а волята на ищеца недвусмислено сочи, че иска освобождаване от държавна такса и разноски по заведеното дело в това му качеството (а не на частен жалбоподател), т.е. за цялото дело е искането. На това навежда и фактът, че в новоподадените молба и декларация е посочена датата на първоначално подадените документи, като декларираните вече обстоятелства са допълнени с нови и са приложени нови документи. Въпреки това Определение № 664 / 09.12.2019 г. не е незаконосъобразно, доколкото съдът може да освободи страната от дължимите такси и разноски частично. В същото време обстоятелствената част и петитумът на жалбата от 12.02.2020 г. сочат, че жалбоподателят се е заблудил относно това което постановява районният съд, мислейки че произнасянето касае отказ да бъде освободен от дължимите 700 лева д.т. за завеждане на иска. Такова произнасяне все още липсва. Същият извод се подкрепя от факта, че жалбоподателят е изпълнил указанията и е внесъл държавната такса за настоящото производство. Съгласно диспозитивното начало, регламентирано в чл. 6, ал. 2 от ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Частната жалба от 12.02.2020 г. следва да се тълкува и приеме като допълваща и уточняваща частната жалба от 04.12.2019 г. Ето защо предметът на настоящото в.ч.гр.д. е само прекратителното Определение № 637 / 07.11.2019 г. на ТнРС, с което е върната исковата молба, не и Определение 664 / 09.12.2019 г., което е изпълнено от жалбоподателя и не касае търсената от него защита.

Частната жалба срещу Определение № 637 /

07.11.2019 г. по гр.дело № 404 / 2019 г. е допустима и основателна.

След като окончателно е определена подсъдността на иска, районният съд е следвало да се произнесе първо по молбата за освобождаване на ищеца от държавна такса и разноски, депозирана още с исковата молба. Едва тогава, ако не я уважи изцяло, е следвало да даде указания за внасянето на дължимата държавна такса от 700 лева. Или в по-нисък размер, ако я уважи частично.

В съответствие с т. 13 от ТР № 6 от

6.11.2012 г. по т.д. № 6 / 2012 г., на ВКС, ОСГТК, според което компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл.

83, ал. 2 ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото, Силистренският окръжен съд следва да отмени обжалваното Определение № 637 / 07.11.2019 г. по гр.д.№ 404 / 2019 г. на ТнРС; да върне делото за произнасяне от районния съд по молбата на ищеца от 20.03.2019 г. за освобождаване от държавна такса и разноски; и съобразно него, ако не я уважи изцяло или частично, да даде указания и нов срок за внасяне на дължимата д.т. от 700 лева или в съответния на частичното отхвърляне по-нисък размер.

Водим от горните съображения,

Силистренският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 637 от 07.11.2019 г. по гр.дело № 404 / 2019 г. на Тутраканския районен съд.

ВРЪЩА делото на Тутраканския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне по молбата на ищеца от 20.03.2019 г. за освобождаване от държавна такса и разноски по заведеното от него дело. Съобразно произнасянето, ако не уважи молбата изцяло или частично, да даде указания и нов срок за внасяне на дължимата д.т. от 700 лева или в съответния на частичното отхвърляне по-нисък размер.

Определението е окончателно.