Определение № 1193 от 17.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1193 гр. Пловдив, 17.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300501336 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 420, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. М. Д., ЕГН: ********** от ***********, чрез адвокат Т., против определение № 1837 от 14.02.2023 г., постановено по ч. гр. дело № 15125/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането и, обективирано в молба вх.№ 13726 от 10.02.2023 г. за спиране на незабавното изпълнение по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 7417/24.10.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 15125 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XXII- ви гр. с-в.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното определение, при грешно приложение на материалния и процесуален закон, поради което и моли да бъде отменено. Излага съображения, че не е спазен законоустановения ред за обявяване за предсрочно изискуем на кредита по договора между страните, по който са претендирани вземанията по горепосочената заповед. Изпратената до жалбоподателката покана-уведомление не била връчена при спазване на всички изисквания по чл.47 от ГПК. Поради изложеното счита, че са налице условията за спиране на изпълнението. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на частната въззивна жалба от заявителя "Банка ДСК" АД, чрез юрисконсулт Г., в която счита същата за неоснователна и необоснована, като моли да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното определение.

Претендира разноски.

Окръжен съд – Пловдив намира подадената частна жалба допустима, подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съда, при наличие на правен интерес. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Районният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране на незабавното изпълнение по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 7417 от 24.10.2022 г., издадена по ч.гр.д № 15125/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, , XXII- ви гр. с-в., тъй като към искането за спиране не са представени писмени доказателства, оспорващи вземането на 1 кредитора, нито е представено обезпечение по чл.180 или чл.181 ЗЗД. Освен това съдът е приел, че длъжникът не е оспорил, че е в просрочие на 18 броя погасителни вноски по кредита. Волеизявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника и същият е наясно с него.

Предпоставките за отмяна на незабавното изпълнение на издадената заповед п о чл. 417 от ГПК са посочени в чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Предвидени са две алтернативни условия за допускането на спиране на изпълнението - предоставянето на обезпечение или наличието на писмени доказателства, обосноваващи извод, че вземането не се дължи, че същото се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител или че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

В конкретния случай искането за спиране се мотивира с това, че не е спазен предвидения в закона ред за обявяване за предсрочно изискуем на кредита по договора между страните.

За да се постанови спиране на основание чл. 420, ал. 2 ГПК е необходимо да бъдат представени писмени доказателства, които да сочат към обоснован извод, че посоченото в заповедта за изпълнение задължение не се дължи. Длъжникът може да обоснове с всякакви правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти твърдението си за недължимост на сумата, които следва да подкрепи с писмени доказателства. Касае се за доказателства, които да разколебаят удостоверителната сила на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и да оправдаят спиране на изпълнението. Преценката е винаги конкретна и тя се основава на представените в заповедното производство документи - тези, представени със заявлението по чл. 417 от ГПК и тези, представени с възражението и искането за спиране от страна на длъжника.

В конкретния случай към молбата за спиране не са представени писмени доказателства, които да обосноват извод за недължимост на вземането.

Инвокираното от жалбоподателя твърдение, че вземането не се дължи, защото не е налице настъпила предсрочна изискуемост на вземането не е писмено доказателство по делото, което да доказва липса на дължимост на вземането.

Оспорването на предсрочната изискуемост в настоящото производство е ирелевантно за изхода на делото по чл. 420 от ГПК. За уважаване на искането по чл. 420 от ГПК се изискват писмени доказателства, който да излизат извън предмета на заповедното производство и същите следва да доказват недължимост на вземането не по обстоятелства свързани с неправилност на заповедта за изпълнение, а на база на други обстоятелства, доказани писмено. Такива по това дело не са представени.

Поради изложеното обоснован и правилен е изводът на районния съд, че не са налице предпоставки за спиране на изпълнението, съгласно изискванията на чл. 420, ал. 2 от ГПК, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По отношение на направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани, доколкото настоящото производство не поставя окончателен край на заповедното производство, с което е функционално свързано. Доколкото производството има обезпечителен характер, то отговорността за разноски следва да се реализира при постановяване на решение в исково производство, в което ще се разреши спора за основателността на заявлението, и съобразно неговия изход. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за настоящото производство не се дължат.

2

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1837 от 14.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 15125 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника И. М. Д., обективирано в молба вх. №13726 от 10.02.2023 г. за спиране на незабавното изпълнение по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 7417 от 24.10.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 15125 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XXII- ви гр. с-в.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3