Определение № 416 от 24.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. София, 24.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно търговско дело № 20261001000365 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частни жалби от Ж. С. Л. , член на Управителния съвет на СТСБ, член на Съюзния съвет на СТСБ и председател на СО към ДП „НЮКИ“ в УДВГД Горна Оряховица - основен член на

СТСБ против Разпореждане № 2590/23.03.2026 г.. постановено по т. д. № 546/2026 г. по описа на Софийски градски съд. ТО, У1-9 състав, с което е върната исковата и молба срещу Синдикална организация „Съюз на транспортните синдикати в България“ за прогласяване нищожността, евентуално - отмяна като незаконосъобразни, на всички решения на Съюзния съвет на СТСБ, взети на 11.03.2026 г.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение. Иска се същото да бъде отменено, а делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от 18.03.2026 г. на Ж. С. Л. срещу на Синдикална организация „Съюз на транспортните синдикати в България“, с която са предявени искове за прогласяване нищожността, евентуално – отмяната на всички решения на Съюзния съвет на СТСБ, взети на 11.03.2026 г. Съдът е приел,че макар и исковата молба да е нередовна, в нея са изложени достатъчно обстоятелства, от които може да се направи служебна проверка за допустимостта на исковете. Съдът е приел,че разпоредбите на чл. 19 32 ЗЮЛНЦ, които регламентират статута на сдруженията с нестопанска цел, в това число и регламентираното в чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ право на искова защита на членовете на сдруженията срещу решения на органите им, приети в нарушение на закона или устава, не 1 са пряко приложими по отношение на юридически лица от друг вид, а по отношение на политическите партии, читалищата, вероизповеданията и синдикалните организации приложението на тези разпоредби е и изрично изключено с разпоредбата на § 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ /така решение № 829/01.11.2007 г. по т. д. №440/2007 г. на ВКС, 2 ТО/.

Статутът на юридическите лица, посочени в § 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, в това число съдържанието и защитата на членствените правоотношения в тях, са предмет на регулиране от съответните устройствени закони, като по отношение на синдикалните организации такъв характер имат разпоредбите на чл. 33 - 49 КТ и те не регламентират право на иск на членовете на синдикална организация или на трети лица срещу решения на органите на синдикалната организация, приети в нарушения на закона или устава й. Същевременно конститутивният характер на исковете, предвидени в чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, изключва възможността за приложение на цитираните разпоредби по аналогия по отношение на решения на органи на юридически лица, различни от сдружения, регистрирани по ЗЮЛНЦ /така определение № 79/14.02.2020 г. по ч. т.д. №3002/2019 г. на ВКС, 1 ТО/. В случай че права и законни интереси на членове на синдикална организация са нарушени от нищожни, незаконосъобразни или противоуставни решения на органи на синдикалната организация правото им на съдебна защита може да бъде упражнено по реда на чл. 536 ГПК в охранителното производство по заявление за вписване на последиците от тези решения в регистъра по чл. 49, ал. 1 КТ, а в случай на вписване на решенията /каквото с исковата молба не се твърди - с искове за защита срещу вписванията по реда на чл. 604 ГПК. На следващо място, дори и да се приеме, че принципно са допустими искове по чл. 124 ГПК и чл. 24, ал. 4 ЗЮЛНЦ по отношение решенията на върховния орган на СТСБ, предявените искове са недопустими. Съгласно чл. 20, ал. 1 от устава на ответника конгресът е върховен орган на СТСБ /общо събрание по смисъла на чл. 24 ЗЮЛНЦ/. Според чл. 21, ал. 9 от устава конгресът отменя решения на други органи, които противоречат на закона, устава или други вътрешни актове,което налага извода,че оспорените с исковата молба решения, взети не от върховния орган на СТСБ, следва да бъдат оспорени пред конгреса, а не по съдебен ред /чл.

25, ал. 5 ЗЮЛНЦ/. Съдът е приел,че ЗЮЛНЦ не прави разграничение относно оспорване на нищожни или незаконосъобразни решения на органите на сдружението, различни от общото събрание /така определение № 195/13.05.2021 г. по ч. т.д. № 138/2021 г. на ВКС/.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

С обжалваното определение, предмет на съдебен контрол, съдът е приел, както се посочи, че ищцата не е носител на правото на иск да иска отмяна на решението на УС на сдружението, чийто член е, тъй като в ЗЮЛНЦ е регламентиран контрол единствено върху решенията на ОС, което от своя страна упражнява контрол върху решенията на УС на сдруженията. Обжалваното определение е законосъобразно.

2

Съгласно чл. 20, ал. 1 от Устава на ответника конгресът е върховен орган на СТСБ /общо събрание по смисъла на чл. 24 ЗЮЛНЦ/. Според чл. 21, ал. 9 от устава конгресът отменя решения на други органи, които противоречат на закона, устава или други вътрешни актове,което налага извода,че оспорените с исковата молба решения, взети не от върховния орган на СТСБ, следва да бъдат оспорени пред конгреса, а не по съдебен ред /чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ/. Компетентността на органа, от който произхожда решението, определя и възникването на правото на конститутивен иск с правно основание чл. 25, ал. 4 вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ или правото на защита срещу решението пред ОС, - пред съда може да се иска отмяна само и единствено на решения на ОС на юридическото лице с нестопанска цел, докато решенията на другите му органи подлежат на обжалване пред ОС /чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ/. За разлика от правния режим на атакуване на решенията на органите на търговските дружества, в закона не е регламентирана възможност за защита по исков ред срещу решенията на другите органи на сдруженията с нестопанска цел извън общото събрание.С оглед на цитираната разпоредба от устава на СТСБ отмяната на решенията на други органи на организацията подлежат на атакуване пред Конкгреса на СТСБ,което е върховния орган на организацията.

С оглед на горното законосъобразен е извода на съда за недопустимост на производството.По недопустим иск за съда не съществува задължение да образува и движи производството, а същото следва да бъде прекратено и това като правна последица е постановено с обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е констатирал при проверка на исковата молба за допустимост на иска недопустимост на предявения без законова регламентация конститутивен иск, допустим само в случай на твърдяно потестативно право, подлежащо на упражняване по исков ред.По изложените мотиви, поради липса на правна норма, предвиждаща упражняване по реда на исковото производство на потестативно право, на каквото ищцата като член на посоченото сдружение твърди, че е носител, тя не разполага с възможност да иска от съда отмяна на решение на УС, т. е. тя не може да е носител на претендираното преобразуващо право. По тези съображения СГС правилно е достигнал до извод на недопустимост на производството,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 2590/23.03.2026 г.. постановено по т. д. № 546/2026 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението пред ВКС на РБ.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4