Решение № 131 от 04.08.2025, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. С., 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Б.Й при участието на секретаря В.Н.Л. като разгледа докладваното от П.Б.Й Гражданско дело № 20254150100002 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищците К. К. И., В. В. И., Н. Б. И. и Г. Б. Х., чрез пълномощника адв. С. Т. от ВТАК твърдят, че по силата на Нотариален акт № **/1971 г. на С.ски районен съдия техните родителите В.М.К, починала на 28.03.2022 г. и Б.И.К, починал на 12.12.1992 г. придобили следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка сто и четиридесет), град С., община С., област Велико Т., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.02.2009 година на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 28.03.2024 г., адрес на поземления имот: град С., местност Стъклен, с площ от 651 кв. м (шестстотин петдесет и един квадратни метра), с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория на земята: 6 (шеста), предишен идентификатор:

*** (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, 1 тридесет и шест, точка, едно), с номер по предходен план: 036508 (нула, три, шест, пет, нула, осем) при съседи: *** (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, десет),*** (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, сто тридесет и девет), *** (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, сто четиридесет и девет), *** (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка, сто четиридесет и едно), сгради, които попадат върху имота: сграда с идентификатор *** (шестдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и шест, точка, тридесет и шест, точка сто и четиридесет, точка, едно), със застроена площ 17 кв. м (седемнадесет квадратни метра), брой етажи 2 (два), предназначение: вилна сграда – еднофамилна, а съгласно документа за собственост – Нотариален акт за покупко-проджба на недвижим имот № **, том II, дело № **/1971 г. на С.ски районен съдия: От нива от 2 (два) декара, понастоящем нива от 1,7 (едно цяло и седем) декара и лозе от 0,3 (нула цяло и три) декара в землището на гр. С. , м. „**“ , днес м. „Стъклен“, реално нива от 0,450 (нула цяло четиристотин и петдесет) квадратни метра и лозе от 0.050 (нула цяло нула петдесет) квадратни метра. Твърди се, че от придобиването на имота до момента Верка Калчева и Б. Калчев, а след смъртта им и ищците са владели непрекъснато и необезпокоявано имота, като са се грижили за насажденията, използвали са и са поддържали и вилната сграда. Навеждат твърдение, че през месец август узнали, че за имота, описан в нотариалния акт и в исковата молба има съставен акт за частна общинска собственост на Община С. – АЧОС №**/02.06.2022 г. Посочват, че ответникът претендира да е придобил правото на собственост по реда на чл. 19, ал 1 от ЗСПЗЗ, т.е. по силата на закона, след провеждане на съответната административна процедура, но твърдят, че имотът не попада в приложното поле на чл. 10 от ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване, а от там и реституционната процедура по отношение на имота била неприложима, следователно и ответникът нямало как да придобие правото на собственост при условията на чл. 19 ЗСПЗЗ. Твърди се, че не е налице и другата предпоставка, на която се позовава Общината, а именно придобиване по чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, т.к. в случая ищците се легитимирали като собственици на имота с цитирания нотариален акт и имотът бил придобит чрез правна сделка от родителите им. Молят да бъде постановено 2 решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния недвижим имот. Претендират разноски.

В хода на устните състезания процесуалният им представител адв. Х. Т. взема становище да бъде уважен предявения иск, като основателен и доказан. В писмена защита по делото излага подробни съображения за основателност на предявения иск – имотът не попадал в разпоредбите на чл.10 от ЗСПЗЗ, тъй като никога не бил включван в ТКЗС, отнеман или одържавяван в някоя от хипотезите на 10 от ЗСПЗЗ, не е бил отнеман на никакво основание и не бил предаван доброволно за коопериране, поради което не подлежал и на възстановяване. Счита, че реституционната процедура по отношения на процесния имот била неприложима, поради което не била приложима и разпоредбата и на чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, която била посочена като основание от ответната страна за придобиване на имота. Твърди, че не е налице и основанието за придобиване на имота от общината и чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като на това основание общините придобивали само в случай, че имотите не са на граждани, ЮЛ или държавата. В настоящия случай ищците се лигитимирали като собственици на имота с Нотариален акт за покупкопродажба на НИ № **, том II, дело № **/1971 г. на С.ски районен съдия, придобит чрез правна сделка от техните родители. Със свидетелските показания се доказало, че от 1971г. до настоящия момент, наследодателите на ищците, а след тяхната смърт и самите ищци са владели непрекъснато и необезпокоявано имота, като се грижили за лозовите и овощни насаждения, както и са използвали и поддържали вилната сграда. От техния разпит се установявало също къде се намира имота – местността, какво граничи с въпросния имот, насажденията и разположението на тези насаждения – лозе, овощни градини, празна площ и разположение на вила, разположение на огради и разположение на съседи. Твърди се, че имотът бил ограден, с което са показали на всички граждани, че този имот е тяхна собственост и се ползва от тях. Счита, че след като не се доказало по делото, че имотът подлежал на възстановяване, общината не можела да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, поради което неправилно имотът е актуван като общинска собственост. Моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира разноски.

Ответникът Община С. в дадения от съда срок е подал отговор на 3 исковата молба, в който оспорва иска. Вземат становище, че действително процесния имот е актуван с Акт за частна общинска собственост, на основание чл. 19 ал. 1 вр. чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Считат изложените в исковата молба твърдения за собственост за необосновани и несъстоятелни. Твърдят, че процесните имоти представляват земеделски земя и като такава през 60-те и 70-те години на миналия век не е могла да се бъде придобивана като частна собственост от граждани, поради одържавяването на земеделските земи през социализма, до приемането на реституционните закони. На следващо място посочва, че процесният имот не бил възстановен на правоимащи, а общината е стопанисвала и управлявала същия. Същото така нито ищците, нито техния наслелодетел не са могли да придобият имота по давностно владение, поради действащия мораториум върху придобивната давност по отношение на частна държавна и общинска собственост. Твърди, че в процесния случай имотът не бил възстановен на правоимащи, поради и което бил записан в картата на землището като остатъчен общински фонд. При действието на правната норма на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, собствеността се придобива от общината **, без да е нужен нарочен акт и проведено административно производство. Ето защо следвало да се приеме, че общината е била собственик на имота на основание чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което правилно имотът е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост №**/02.06.2022г. От направените справка в имотния регистър към Агенция по вписванията се установявало, че поземлен имот с идентификатор *** никога не е бил собственост на ищците и техните наследодатели.

Единственият собственик на процесния имот бил Община С.. Считат, че наведеното от ищците твърдение, че са обработвалия имота през продължителен период от време не позволявало да се направи извод, че са налице условията ищците да се легитимират като собственик, както и че не било доказано в хода на производството. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски. В хода на устните състезания поддържа отговора на исковата молба. Твърди, че не се доказало точното местонахождение на имота, специфичната му форма и неговата площ, нито със свидетелските показания, които били уклончиви, нито с приложените скици, видно от които в тази местност имало десетки имоти. Считат иска за недоказан по основание и размер. От представеното извлечение от имотния регистър не се откривало 4 вписване на процесния акт на ищците. Претендират разноски. Правят възражения за прекомерност на претендирания от ищците адвокатски хонорар.

В писмена защита, представена по делото, излагат съображения за отхвърляне на иска. Поддържат, че в условията на главно доказване не била установена връзката и идентичността на имот с идентификатор *** описан в АЧОС № **/02.06.2022г. и описания такъв в Нотариален акт № **, том II, дело № **/1971г. Сочат, че владеенето на имота от ищците не било доказано по безспорен начин със свидетелските показания, на лица в роднински връзки с ищците. Счита, че тъй като валидността и съдържанието на съставяния АЧОС не бил оспорен в производството от ищците, същият е официален свидетелстващ документ. Вземат становище предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:

С приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ** том II, дело № ** от 1971 година на С.ски районен съдия, се установява, че на 21.08.1971г. наследодателката на ищците В.М.К е придобила възмездно чрез покупко-продажба от нива от 2 (два) декара, понастоящем нива от 1,7 (едно цяло и седем) декара и лозе от 0,3 (нула цяло и три) декара в землището на гр. С., м. „**“, днес м. „Стъклен“, реално нива от 0,450 (нула цяло четиристотин и петдесет) квадратни метра и лозе от 0,050 (нула цяло нула петдесет) квадратни метра, при граници/съседи А.Р.Ц, Я.Г.С, път и кариера.

Актуалното местоположение на поземления имот с идентификатор *** се установява от представената скица на поземлен имот № 15316210-28.03.2024г. по КККР, одобрени със Заповед РД 18-10/12.02.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо поземления имот е от 28.03.2024г., на която е отразено, че адреса на поземления имот, местност „Стъклен“, с площ 651 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид трайно насаждение, категория на земята:6, предишен идентификатор ***, номер по предходен план 036508, при съседи:

***, ***, ***, ***., и разположена в имота

5 сграда с идентификатор ***, застроена площ 17 кв.м., брой етажи 2, предназначение: вилна сграда – еднофамилна. За собственик на имот в скицата е вписана В.М.К, на основание нотариален акт №**, том 2, дело ** от 21.08.11971 г., издаден от Районен съд – гр. С..

Съгласно удостоверение за данъчна оценка **/27.06.2024г. на Местни данъци и такси при Община С., данъчната оценка на имот – земя от 651 кв.м. е 110,10 лева, като за собственик е посочен В. В. И./ищца по делото/ и други съсобственици, с отразяване, че нямат непогасени задължения .

Видно от удостоверение за наследници изх. № **/18.04.2024г. на Община С., Б. Иванов Качев е починал 12.12.1992г. и е оставил за свои наследници съпругата си В.М.К, починала на 28.03.2022г. и децата си Н. Б. И.

– дъщеря, Г. Б. Х. - дъщеря, В.Б.И – син. Видно от отразяването в същото удостоверение за наследници е, че след смъртта си В.М.К е оставила същите наследници, като наследниците на починалия Б.К. В удостоверението за наследници е отразено, че след смъртта си В.И е оставил за наследници съпругата си К. К. И. и дъщеря си В. В. И. – ищци по делото. Приложено по делото е удостоверение за наследници изх. № ** от 18.04.2024г. на Община С., видно от което В.М.К е очинала на 28.03.2022г. и е оставила за свои наследнииц дъщерите си Н. Б. И. и Г. Б. Х., сина си В.Б.И, починал на 13.07.20222г., който след смъртта си оставил за наследници съпругата си К. К.