Решение № 13 от 25.04.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. гр.Мадан, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Володя Янк. Янков при участието на секретаря Милка Ас. Митева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Володя Янк. Янков Административно наказателно дело № 20225430200138 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН

Постъпила е жалба от В. Ф. А., ЕГН *****, с.Л., общ. М., обл. С. против НП N ****** от ******* год, издадено от Главен инспектор П. Р. Д.-началник на РУ М., към ОДМВР С., упълномощен с издадена Заповед № ********/ ****** г на Министъра на вътрешните работи, с което за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложена административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 400 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ТРИ месеца.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че така издаденото наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Издадено в нарушение на материално-правни разпоредби на ЗАНН и подзаконови нормативни актове, т.е. нарушен е материалния закон, както и че в процеса на административно правораздаване са допуснати съществени нарушения, които засягат правото му на защита.

Моли съда да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с адв. Н. поддържа жалбата си.

За въззиваемият се явява гл. юрк. В., който оспорва жалбата.

Районна прокуратура С., ТО М. не изпраща представител.

Съдът след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН № ****, от ****** год. от полицейски инспектор при РУ М., ОДМВР С., против жалбоподателя В. Ф. А., ЕГН ********, с. Л., общ. М., обл. С., за това, че на ******* г. в ****** часа, в с.С. на ул. „*******“, като водач на лек автомобил, *******, ******* негова собственост на РП **, II клас при км. ***+*** в населено място с посока на движение от с.С. към гр. Р. при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място управлявя горепосоченото МПС със скорост 107 км./ч..наказуема скорост 104 км./ч. наказуемо превишение 54 км./ч. с отчетен толеранс от - 3 км./ч. в полза на водача, установено с 1

***** № ****** с валидност до ******* г. видно от протокол № ***** снимков материал от клип № *******/****** г. е показан на водача. От извършено допълнително разследване на основание чл.52, ал.4 от ЗАНН е установено, че нарушението е извършено в условията на повторност, на ел.фиш серия * № ******/****** г. връчен на ****** г. влязъл в сила от ****** г и (ел.фиш серия К № *****/***** г. и ел.фиш серия * № ******/******* г. връчени на ******** г. и влезли в сила на ******* год.)

Видно от приложеното по преписката копие от снимков материал, на ******* г., в ***** ч., в с С., път РП **, II клас км. ***+*** в населено място, е измерена скорост – 107 км/ч при ограничение за населено място – 50 км/ч., на автомобил с рег. № *******.

На ****** г., въз основа на съставения АУАН, срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление, с което за нарушението по чл. 182, ал.

1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер на 1 400 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на ******* г. и обжалвано от него в законоустановения срок.

От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР С., е видно, че жалбоподателят многократно е санкциониран за извършени от него нарушения по ЗДвП, включително и от вида на процесното.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

От процесуална страна не се констатираха нарушения на императивни законови разпоредби при установяване на административното нарушение и налагане на административните наказания. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Спазен е давностния срок за съставяне на акта по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН. АУАН е съставен в рамките на тримесечния срок от откриване на нарушителя и в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението.

Не са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на НП на това основание. В случая АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, но причината за това е неговото лично поведение, тъй като след покана не се е явил в указания срок.

Правилно актосъставителя е избрал общия ред за установяване на нарушението и правилно наказващият орган е санкционирал нарушителя с наказателно постановление. Макар и с техническо средство, в отсъствие на контролен орган, нарушението подлежи на установяване и санкциониране по общия ред, тъй като с оглед на тежестта му, е предвидена санкция от две кумулативни административни наказания – глоба и лишаване от право. Стриктното тълкуване /каквото всъщност е задължително в административното наказване/ на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, води до извода, че специалния ред за установяване и санкциониране с електронен фиш, намира приложение само за нарушенията за което се предвижда наказание глоба – "При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". След като законът не предвижда възможност с ел. фиш да се налагат други по вид административни наказания, то изводът който се налага е, че за деяния наказуеми с различно от глобата наказание или за деяния за които задължително се налага кумулативно наказание – в случая лишаване от право, то следва производството да се развие по общия ред. Условия за това са налице, макар и да се касае до нарушение фиксирано с техническо средство, в отсъствие на контролен орган, тъй като разпоредбата на чл.189, ал14 от ЗДвП, изрично предвижда субсидиарно приложение на общите правила на ЗАНН, а следващата алинея изрично посочва, че "изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Явно законът не дава възможност за тези по-тежки нарушения да се ползва привилегията по чл. 189, ал.9, от ЗДвП, отнасяща се до глобите налагани с ел. фиш. Възможността електронният фиш да не бъде обжалван, а да 2 бъде заплатена 70% от стойността на предвидената в него глоба касае последващото му изпълнение, а не е и не може да бъде елемент от законосъобразността му.

Както актосъставителят, така наказващият орган са определили достатъчно точно във времето и пространството деянието на нарушителя. Фактическите констатации в АУАН и НП правилно и точно отразяват извършеното от жалбоподателя, който с деянието си е осъществил състава на нарушението по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като е управлявал МПС в населено място, със скорост превишаваща ограничението от 50 км/ч. Скоростта на движение правилно е определена, след приспадане на възможната грешка от 3 км/ч, според спецификацията на стационарната система. Авторството на нарушението, както и обстоятелството, че засечената скорост е именно на управлявания от жалбоподателя автомобил се установяват от приобщената по делото като веществено доказателство снимка, с разпечатка от използваното средство за измерване и приложена декларация от самия жалбоподател, посочващ себе си за нарушител. Самото нарушение е установено с с ATCC ******* № ****** с валидност до ****** год., която е от одобрен тип, преминала първоначална и последващи проверки.

При определянето и индивидуализацията на наказанията правилно е приложен материалния закон, като за нарушението са наложени предвидените в твърд размер наказания - "глоба" от 1 400 лв. и "лишаване от право да са управлява МПС" за срок от три месеца. При така предвидените наказания няма възможност за индивидуализация както на размера на глобата, така и на срока на лишаването от право, поради което се явяват справедливо индивидуализирани.

Не може да бъде споделена тезата на защитата, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.13, ал. 1 от НК, вр. чл.8 от ЗАНН - деяние извършено при условията на крайна необходимост, предвид здравословното състояние на близък родственик на жалбоподателя, пътувал с него въпросния ден. Съгласно разпоредбата на чл.13 от НК, приложима по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Т.е. характерът на извършеното виновно деяние, представляващо административно нарушение отпада, само ако са налице посочените в закона кумулативни предпоставки. Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия казус не се касае до административно нарушение, по отношение на което да е приложим дисквалифициращият институт на крайната необходимост, уреден с цитираната разпоредба.

Действително по делото са ангажирани доказателства, че въпросния ден жалбоподателя е превозвал апарат за обдишване. Само по себе си обаче, соченото обстоятелство не може да послужи като основание да се приеме, че извършеното нарушение е осъществено при условията на "крайна необходимост". Още повече, с действията си по управление на МПС през населеното място с изключително висока скорост над пределно допустимата за населените места - 101 км/ч, жалбоподателят е изложил на реален риск както собственият си живот и здраве, така и на останалите участници в движението по пътя и живущите в населеното място. Очевидно е, че в случая липсват визираните от законодателя предпоставки - да не съществува друг начин за избягване на опасността, т.е. става дума за едно крайно, последно средство за избягване на опасността и причинените от деянието при крайна необходимост вреди да са по-малко значителни от предотвратените. Ето защо, не може да се приеме, че осъщественото от жалбоподателя административно нарушение може да бъде разгледано в хипотезата на чл.13 от НК, уреждаща института на "крайната необходимост", поради което липсват причини, който да оправдават движението на жалбоподателя с личния му автомобил със скорост много над разрешената за населено място, респективно населени места, достигайки набелязаната от него крайна дестинация, от където да апарат за обдишване.

Като окончателен се налага изводът, че НП е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Ще след да бъде осъден В. Ф. А., ЕГН *******, с.Л., общ. М., обл. С. да заплати на ОДМВР С. сумата в размер на 80 лева юрк. Възнаглаждение.

По изложените съображения съдът :

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление N **** от ******* год, издадено от Главен инспектор П. Р. Д.-началник на РУ М., към ОДМВР С., упълномощен с издадена Заповед № ******* / ******* г на Министъра на вътрешните работи, с което за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП, което на В. Ф. А., ЕГН *****, от с. Л., общ. М., обл. С. му е наложена административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 400 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ТРИ месеца.

Осъжда В. Ф. А., ЕГН ******, от с. Л., общ. М., обл. С. да заплати на ОДМВР С. сумата в размер на 80 лева юрк. възнаглаждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съдС. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________