Решение № 907 от 15.05.2017, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.София,

… май 2017 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на седми февруари две хиляди седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№2627 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът – синдикът на „К.Т.Б.“

АД /н/, ЕИК ********- твърди, че с Решение №664 от 22.04.2015г., постановено по т.д.№7549/2014г. по описа на СГС, 6-4 състав, е обявена неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД, определена е началната и дата- 06.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност и Б.та е обявена в несъстоятелност.С Решение №1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д.№2216/2015г., по описа на САС, въззивната инстанция е отменила решението на СГС, в частта, с която е определена началната дата и е посочена нова дата на неплатежоспособността – 20.06.2014г.

Ищецът твърди, че на 25.10.2012г. е сключен договор за банков кредит между „КТБ“ АД/н/ е „С.-Т.****“АД, по силата на който Б.та е предоставила на посоченото ТД кредит в размер на 1 350 000евро, с посочена в договора цел и уговорена цена на ползване на ресурса – лихва от 9% върху усвоената сума по главницата.Страните са уговорили начин и срокове за погасяване на вземанията на Б.та, произтичащи от договора за банков кредит.Твърди, че съгласно извлечение от счетоводните книги на банката, към 30.10.2014г., задълженията на кредитополучателя са в посочени размери.

Ищецът твърди, че на 06.11.2012г. страните са сключили договор за банкова кредитна линия, по силата на който банката е предоставила на това ТД кредитен лимит в размер на 180 000вро, при уговорена лихва от 10% върху всички фактически ползвани суми по кредита и е уговорен краен срок за погасяване на дълга, произтичащ от този договор до 15.04.2015г.По този договор банката има вземания в посочените размери, а общият размер на дълга, произтичащ от двата договора, към 30.10.2014г., възлиза на 1 396 051,28 евро.

Ищецът твърди, че на 31.10.2014г. в деловодството на банката е постъпило съобщение с вх.№10349/31.10.2014г., изходящо от „Т.М.“ АД – в ликвидация, ЕИК ********, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, с което банката е уведомена, че с договор за цесия „Т.М.“ АД – в ликвидация, ЕИК ********, е прехвърлило на „С.-Т.****“АД свое вземане в размер на 2 683 662,80, представляващо част от вземане в общ размер на 4 060 000лв, произтичащо от сключен между банката и цедента договор № 39091 за индивидуален срочен депозит от 31.01.2014г.Прехвърленото вземане е в равностойност на 1 372 135 евро, съгласно официалния курс на лева към еврото, определен от БНБ.

Ищецът твърди, че на 31.10.2014г. в деловодството на банката е постъпило изявление за прихващане вх.№10374/31.10.2014г., с което „С.-Т.****“АД уведомява банката за придобитото вземане и отправя изявление за прихващане на това свое вземане от 1 373

047,58 евро срещу свои задължения към нея, произтичащи от договор за кредит.

Ищецът твърди, че изявлението за прихващане е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността и това е така, тъй като е извършено след началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето и под специален надзор, съгласно решение №73/20.06.2014г. на УС на БНБ.Ответникът „С.-Т.****“АД е придобил вземането преди датата на решението за откривана производството по несъстоятелност/ на СГС/, като задълженията му към банката по посочените договори за кредит също са възникнали преди този момент, но ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката, което знание е налице от момента на обявяване на решение№73/20.06.2014г. на УС на БНБ и допълващото го решение№74/22.06.2014г., съгласно които в резултат на спиране на плащанията към клиенти „КТБ“ АД/н/ е поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност.Тези решения са огласени в публичното пространство, включително затваряне на банката за клиенти след 20.06.2014г., който факт е станал достояние за средностатистичения гражданин и търговец, следователно и за ответника.Твърди, ищецът, че това е общоизвестен факт, по смисъла на чл.155 ГПК, който следва да бъде съобразен с момента на придобиване на вземането- 31.10.2014г. – станало месеци след като банката е поставена под специален надзор, при наличие на знание на ответника за неплатежоспособността на банката.

Моли съда, след установяване на тези факти, да постанови решение, с което обяви недействителността на извършеното изявление за прихващане, отправено от ответника „С.-Т.****“АД на 31.10.2014г., по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД/н/.Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът „К.Т.Б.“ АД /н/, ЕИК********, не взема становище по претенцията.

В срока за отговор ответникът „С.-Т.****“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.В.В., със съдебен адрес ***, комплекс „Е.С.“, сграда F2, ет.1, ап.1, оспорва предявения иск.Не спори относно изложените от ищеца факти, но твърди, че извършеното прихващане не е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката.Твърди, че не е налице хипотеза, обхваната от разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗБН, тъй като прихващането е едностранно правно действие, извършено от него и неизискващо съгласие от страна на несъстоятелния търговец.Извършеното прихващане не представлява действие от посочените в цитираната разпоредба на закона, направилото изявление за прихващане лице не е недобросъвестно, тъй като у него не е налице знание за неплатежоспособността на банката и това е така, тъй като по нейната партида в ТР е обявено единствено и само решение за оздравителна процедура за банката- специален надзор по чл.115 ЗКИ, а това не обуславя знание за неплатежоспособност.Нещо повече, извършеното прихващане и неговия погасителен ефект са надлежно отразени счетоводството на банката, с който факт същата е признала извършената цесия.Сочи факти относно отношения между цедент и цесионер и моли съда да отхвърли предявените искове.

В допълнителната искова молба синдикът на „КТБ“ АД

/н/ заявява, че поддържа тезата знание у ответника за наличие на неплатежоспособност на банката, като оспорва твърдението му, че извършеното осчетоводяване на прихващането представлява признание от страна на банката за неговата действителност.Пояснява заявеното в първоначалната искова молба знание за неплатежоспособност не в правния смисъл на понятието, а като придобило гражданственост такова.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Страните не спорят по отношение на следните факти, които са релевантни за спора, а именно:

Че на 25.10.2012г. между ответниците по делото – „КТБ“ АД /н/ и „С.-Т.****“АД е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката, в качество на кредитодател, е предоставила на своя съдоговорител, в качество на кредитополучател, сумата от 1 350 000 евро, при уговорени условия за ползване на тази сума и уговорен лихвен процент от 9%.Страните са се съгласили, че срокът за погасяване на задълженията, произтичащи от тази сделка е15.10.2018г.

Не е оспорено твърдението на ищеца, че към 30.10.2014г. задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора, са в общ размер от 1 227 199,33 евро.

Не се спори, че на 06.11.2012г. между същите страни е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на своя съдоговорител банкова кредитна линия, с кредитен лимит до 180 000 евро, при уговорени условия на ползване на предоставената сума и уговорен лихвен процент от 10%.Страните по договора са се съгласили, че крайният срок за погасяване на задълженията, произтичащи от тази сделка е 15.04.2015г.

Не е оспорено твърдението на ищеца, че към

30.10.2014г. задълженията на кредитополучателя произтичащи от тази сделка с в общ размер на 168 851,95 евро.

Не се спори, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства, че на 31.10.2014г. е сключен договор за цесия между „Т.М.“ АД – в ликвидация, ЕИК ******** е настоящия ответник „С.-Т.****“АД, в резултат на което последният придобива вземане на цедента в размер на 2 683 6621,80лв, представляващо част от вземане на цедента, в общ размер от 4 060 000лв, произтичащо от сключен между него и „КТБ“ АД /н/ договор № 39091 за индивидуален срочен депозит от 31.01.2014г., налично по откритата в банката, на основание този договор, депозитна сметка, чийто титуляр е цедента. С постигнатото съгласие страните са посочили, че стойността, в евро, на прехвърленото вземане, съгласно официалния валутен курс на БНБ, е сумата от 1 372 135 евро.Определили са продажна цена на прехвърленото вземане в размер на сумата от 2 549 479,70лв, чиято равностойност, в евро, е сумата от 1 303 528,25 евро, платима еднократно до 31.10.2017г., по банков път. Съгласили са се, че цедентът следва да предаде на цесионера, при подписване на договора, пакетът документи, индивидуализиращи вземането. Договорът е нотариално заверени подписи от нотариус Ивайло Н., рег. № 040 на НК, на 31.10.2014г.

На същата дата, страните постигат допълнително споразумение, с което внасят следните уточнения и изменения на постигнатото съгласие, а именно: че цесионерът възнамерява да отправи изявление за прихващане до банката, че с решение на УС на БНБ от 20.06.2014г. „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, съгласно чл.115 ЗКИ и се съгласяват, че договорът за цесия е сключен по прекратително условие- отказ на банката да признае последиците от извършеното прихващане от страна цесионера, което ще се счита за настъпило при следните обстоятелства: 1/.ако банката уведоми писмено цесионера, че не приема, признава последиците от прихващането или 2/ в случай, че до 15.03.2015г. банката не снабди цесионера с писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметка или друг изходящ от надлежно представляващите банката лице документ, от който да е видно, че банката не отчита като погасени задълженията на цесионера, произтичащи от договорите за банков кредит, сключени между него и банката. Съгласили са се относно това по какъв начин настъпване на прекратителното условие ще се доведе до знанието на цедента от цесионера и последиците от това. Уговорили са обезпечение на вземането на цедента.

Не се спори, а това се установява и от представените по делото доказателства, че на 31.10.2014г. цедентът „Т.М.“ АД – в ликвидация, ЕИК ********, подава до банката, под вх.№10349/31.10.2014г., уведомление за сключения договор за цесия, с който е прехвърлил част от свое вземане, в размер на сумата от 2 683 662,80лв / 1 372 135 евро/, произтичащо от сключен между него и „КТБ“ АД /н/ договор № 39091 за индивидуален срочен депозит от 31.01.2014г., чийто общ размер е сумата от 4 060 000лв.

С изявление вх.№10374/31.10.2014г. цесионерът „С.-Т.****“АД, на основание чл.103 и сл ЗЗД прихваща с придобитото вземане от 1 373 047,58 евро, „задълженията“ си към „КТБ“ АД /н/, произтичащи от договор за банков кредит.

Между страните е безспорно, а и е видно при справка в ТР, че на 22.04.2015 г. СГС, ТО, VI-4 с-в, е постановил решение № 664, с което обявява неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността ѝ е прекратена. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015 г., по описа на

САС, решението на СГС е отменено частично и е определена начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

По приложимия материален закон и извършените от страните и съда процесуални действия, касателно приложимото материално право.

Твърдението на ищеца в първоначалната и допълнителна искова молба е, че извършеното прихващане е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, защото цесионерът е знаел за неплатежоспособността, в най- общ смисъл на понятието, към момента на придобиване на вземането В постановеното определение по реда на чл.140 във връзка с чл.374