Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 484 от 02.05.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 183/2025
Вид
Решение № 484
Подписан
02.05.2025
В сила
02.05.2025
Състав
Даниела Димова Томова, Цветелина Георгиева Хекимова, Светлана Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147а, ал.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 484

****, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Т.

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20253100500183 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба вх.№92025/15.11.2025г. от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище гр.София срещу решение №3651/18.10.2024г. по гр.д.

№20223110116208 на РС – Варна, с коeто е ОТХВЪРЛЕН предявения от жалбоподателя иск срещу Л. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес ****, за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д № 20223110102728 по описа за 2022 година с цена на иска 737,63 лева, в която са включени следните суми: 198.29 лева - задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги; 334.56 лева - задължение за лизингови вноски; 204,78 лева - задължение за минали периоди, ведно със законна лихва върху сумите, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното им погасяване, на осн.чл. 422, вр. чл. 415, ал. 2 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, като се твърди, че съдът при формиране на извод за неоснователност е игнорирал изцяло писмените доказателства, представени към заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК и приети като доказателство в исковото производство. В жалбата е отправено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със същите въпроси, които са били поставени и пред първоинстанционния съд, но поради невнесен депозит за вещо лице допуснатата ССчЕ е била заличена.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявените искове изцяло, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна чрез назначения особен представител адв.Г., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че ищецът не е доказан качеството си на изправна страна по договори за мобилни услуги от 11.03.2012г. и от 25.06.2019г., както и договори за лизинг от 29.06.2018г. и от 25.06.2019г., които въпреки дадените указания на съда не били представени. Поддържат се възраженията, направени в отговора, за недопустимост на предявените искове, както и за погасяване на вземанията по давност.

1

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание чл. 422 ГПК за приемане за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д № 20223110102728 по описа на Районен съд - Варна, 14 състав.

Производството е образувано по предявени от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище гр.София, срещу Л. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес ****, *********** установителни искове с правно основание чл. 422, вр. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 198.29 лева - задължения за неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги; 334.56 лева - задължение за лизингови вноски; 204,78 лева - задължение за минали периоди, ведно със законна лихва върху сумите, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното им погасяване. Всички задължения са в общ размер на 737,63 лева ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 01.03.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноските за заповедното производство в размер на 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение № 1400/04.03.2022 г. по ч.гр.д № 20223110102728 по описа на Районен съд - Варна, 14 състав.

В исковата си молба ищецът твърди, че между страните са сключени допълнително споразумение от 29.06.2018г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897363239 от 11.03.2012г. и сертификат за пакетни услуги от 01.03.2014г., както и договор за лизинг на мобилно устройство NOKIA 3 Blue, по които ответникът не изпълнил задълженията си, поради което били едностранно прекратени от ищеца на 09.01.2020г. и била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на 77,46 лева, съгласно т.III.З, буква а) от Допълнителното споразумение от 29.06.2018 година, сума в размер на 35,94 лева, представляващи дължими вноски за лизинг на NOKIA 3 Blue, на основание чл.12, ал.2 от Общи условия на договор за лизинг и сума в размер на 53.43 лева, представляваща разлика в стандартната цена на устройство NOKIA 3 Blue съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от длъжника цена по договор за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора, съгласно т.III.З, буква б) от Допълнително споразумение от 29.06.2018 година.

Между страните бил сключен също и договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892365174 от 25.06.2019 година, като на длъжника е предоставена отстъпка в цената на мобилно устройство при сключване на договор за лизинг. На същата дата бил сключен и договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black. Поради неизпълнение от страна на длъжника услугата по договора била деактивирана на 09.01.2020 година и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги я размер на 40,33 лева, в размер не по-голям от три месечни такси съгласно договора, сума в размер на 298,62 лева, представляващи дължими вноски за лизинг на SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black, дължима на основание чл.12, ал.2 от Общи условия на договор за лизинг и сума в размер на 27,07 лева, представляваща разлика в стандартната цена на устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от длъжника цена по договор за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора.

Към датата на прекратяване на договорите за мобилни услуги, ответникът е имал неплатени задължения с настъпил падеж в общ размер на 204,78 лева, представляваща неплатени задължения за минал период, посочени във фактура 7299282299/15.01.2020 година, формирани както следва:

- за периода 15.08.2019 година - 14.09.2019 година, посочен във фактура №7293960428/15.09.2019 година, задължение в остатъчен размер на 66,89 лева, от които:

8,99 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359892365174;

16,59 лева - вноска за лизинг (3 от 24) към предпочетен номер 359892365174; 32,47 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359897363239; 5,99 лева вноска за лизинг (15 от 24) към предпочетен номер 359897363239; 2,85 лева с вкл.ДДС остатък от общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер 2

359897363239;

- за периода 15.09.2019 година - 14.10.2019 година, посочен във фактура № 7295252336/15.10.2019 година, задължение в размер на 66,09 лева, от които: 9,89 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359892365174; 16,59 лева вноска за лизинг (4 от 24) към предпочетен номер 359892365174; 33,37 лева с вкл.ДДС месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359897363239; 5,99 лева - вноска за лизинг (16 от 24) към предпочетен номер 359897363239; 0,25 лева с вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер 359897363239 - за периода 15.10.2019 година - 14.11.2019 година, посочен във фактура № 7296569542/15.11.2019 година, задължение в размер на 62,55 лева, от които: 8,99 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359892365174; 16,59 лева вноска за лизинг (5 от 24) към предпочетен номер 359892365174; 30,98 лева с вкл.ДДС месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359897363239; 5,99 лева - вноска за лизинг (17 от 24) към предпочетен номер 359897363239

- за периода 15.11.2019 година - 14.12.2019 година, посочен в кредитно известие № **********/15.12.2019 година, задължение в размер на 9,25 лева, представляващо остатък от вноска за лизинг (6 от 24) към предпочетен номер 359892365174.

Всички непогасени и изискуеми задължения на Л. Д. Т. били обединени във фактура № 7299282299/15.01.2020 година със срок на плащане 30.01.2020 година в общ размер на 739,57 лева, от които чрез прихващане с депозит длъжникът погасил сумата от 1,94 лева, поради което към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ответникът дължал 737,63 лева.

Поради непогасяване на задълженията в съответните срокове е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, на основание на което е образувано ч.гр.д № 20223110102728 по описа на Районен съд Варна, 14 състав, по което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника и са присъдени разноски в общ размер на 385,00 лева, от които 25,00 лева - платена държавна такса и 360,00 лева с вкл.ДДС - платено възнаграждение за адвокат.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Т. е депозирала писмен отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва исковете както по основание, така и по размер, в евентуалност твърди, че са погасени по давност. Твърди, че липсват доказателства за действително потребени услуги от ответника, както и за връчване на фактурите на ответника и е неясен принципа на начисляване на сумите по фактурите.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в случая са насочени срещу извода на първоинстанционния съд за недоказаност на предявените искове по основание и размер. Сочи се, че съдът не е съобразил писмените доказателства по заповедното производство, поради което неправилно е формирал извод за липса на доказателства за наличието на облигационни правоотношения между страните.

3

Положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 2728/2022г. на ВРС.

От представените в заповедното производство, приложено по исковото първоинстанционно производство писмени доказателства, се установява наличието на сключени между страните договори, чиято автентичност не е оспорена, поради което следва да се приеме за установено, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги и по договори за лизинг. Не е оспорена приложимостта на представените към договорите Общи условия, поради което се приема, че същите са били представени на потребителя, с което изискването на чл.147а, ал.1 от ЗЗП е изпълнено и общите условия се считат за обвързващи потребителя.