Решение № 134 от 01.04.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. П., 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230101396 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 7442/02.09.2024 г., ведно с приложения, поправена искова молба вх. № 8127/27.09.2024 г., ведно с приложения, подадена от И. И. Н. с ЕГН **********, съдебен адресат адвокат Х. Р., САК, служебен адрес гр. С.. ул.

„И.“ № *, ет. 5 срещу „Е. М." ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С.. п.к. **** р-н "В.", ж.к. „М. д.", ул. „Р. П. К. № *-*, представлявано от управителя Т. И. В., обективираща обективно кумулативно съединени установителни отрицателни искове за следните вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 02.07.2012 г., въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.06.2016 г. по гр. д. № 1048 от 2012 г. по описа на Районен съд гр. П., а именно: 3 278.71 /три хиляди двеста седемдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/ лева главница, дължима на основание Договор за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2012 г. до окончателното й изплащане; 355.09 /триста петдесет и пет лева и девет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода 21.10.2011 г. - 21.05.2012 г.; 39.01 /тридесет и девет лева и една стотинки/ лева наказателна лихва за периода 21.10.2011 г. - 21.05.2012 г., както и 372.56 /триста седемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ лева разноски, 1 поради изтекла погасителна давност. Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени доказателства, доказателство за платена държавна такса, претендира съдебни разноски.

Ищецът сочи, че е длъжник по изпълнителен лист, издаден издаден на 02.07.2012 г. от РС - П. на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.06.2016 г. по гр.д. № 1048 от 2012 г. по описа на РС - П., за следните суми: 3 278.71 лева главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2012 г. до окончателното й изплащане, 355.09 лева договорна лихва в периода 21.10.2011 г. - 21.05.2012 г.; 39.01 лева наказателна лихва в периода 21.10.2011 г. - 21.05.2012 г.; 372.56 лева разноски по гражданското дело.

Изпълнителното дело е образувано на 05.09.2012 г. по молба на взискателя "Ю. И Е. Д. Б." АД. С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал извършването на различни изпълнителни действия, включващи справка за собствеността на моторни превозни средства, както и евентуално запор, опис и продан на моторни превозни средства. С допълнителна молба (без дата и вх. номер на нея) са искали запор на трудово възнаграждение получавано от работодателя на ищеца „У. М.". Извършвани са някои плащания, като са заплатени 1 200 лева, от които 1100 към взискателя и 100 лева към СИС при РС - П.. Плащанията, отбелязани на гърба на изпълнителния лист са както следва: по 200 лева месечно 6 вноски за месеците август, септември, октомври, ноември, декември и януари 2016 г. Твърди се в молбата, че на 12.09.2012 г. е изготвена Покана за доброволно изпълнение до ищеца, като поканата е връчена лично от призовкар на В. Н.а - майка на длъжника, със задължение да предаде на длъжника, на дата 17.09.2012 г. На 12.09.2012 г. е изпратено искане за справка за ППС-та до ОД на МВР - Бл.. На 18.09.2012 г. тази справка е получена. На 26.09.2012 г. е получена молба от длъжника, с която се иска разсрочване на задължението и се задължава да заплаща по 100 лева месечно. На 29.10.2012 г. е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР - Бл., с което се налага запор на МПС марка и модел “Опел Вектра" с рег. № Е **** АТ и „БМВ 320И" с рег. № Е **** ВС. На 05.11.2012 г. е получено уведомление от ОД на МВР. че горните запори са наложени. На 23.09.2014 г. е направено искане от взискателя за запор на трудово възнаграждение получавано от „Т. С.", работодател на ищеца. На 18.11.2014 г.

2 е върнат отговор от „Т. С.". с който уведомяват, че длъжникът към тази дата вече е с прекратен трудов договор. На 04.12.2014 г. е направено искане от взискателя за запор на трудово 8 възнаграждение до работодател „С. Ф." ООД, като работодателят не е открит на адрес. На 09.01.2015 г. е направено искане от взискателя за запор на трудово възнаграждение до работодател „Х. Т. К.А.".

На 05.02.2015 г. е върната разписка от запорното съобщение до „Х. Т. К.А." с отбелязване, че лицето е напуснало работа на 03.02.2015 год. На 22.04.2015 г. е направено искане от взискателя за запор на трудово възнаграждение до работодател "Л. *". На 05.02.2015 г. е получено уведомително писмо от „Л. *" с информацията, че длъжникът е с прекратен трудов договор от 26.02.2015 г.

На 15.05.2015 г. е направено искане от взискателя за опис, оценка и продан на движими вещи в дома на длъжника. На 11.08.2015 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. Описът е насрочен за 16.09.2015 г., а призовката за него до длъжника е получена от неговата майка на 12.08.2015 г.

На 19.08.2015 г. е получена молба от длъжника, с която иска отлагане на насрочения опис на движими вещи. Декларира, че ще заплаща по 200 лева месечно. Прилага вносна бележка от същата дата за заплатени 200 лева. На 11.09.2015 г. е дадено становище от взискателя , че се съгласява с внасянето на по 200 лева месечно и желае отлагане на насрочения опис. На 16.09.2015 г. е съставен Протокол за опис, с който описът се отменя по молба на взискателя.

Следват плащания в размер на 200 лева в продължение на 6 поредни месеца до месец януари 2016 г. На 10.03.2016 г. е постъпила молба от ответника „Е. М.", с която уведомяват ДСИ за сключен договор за цесия, въз основа на което искат да се конституират като взискател. Уточняват, че актуалният дълг е в размер на 4 318.70 лева. На 19.09.2016 г. е изготвено Постановление за отказ „Е. М." да се конституира като взискател, издадено от ДСИ. На 27.03.2017 г.

„Е. М." на основание на същия договор за цесия прави искане да се конституира като взискател, с доказателства за връчено уведомление за цесия до длъжника. На 03.04.2017 г. е издадено Постановление от ДСИ з а конституирането като взискател „Е. М.". На 26.04.2017 г. е направено искане от взискателя за справка за банкови сметки. На 11.07.2017 г. е получена справка за банковите сметки на ищеца, съгласно която са налични общо 5 сметки в 4 различни банки. На 14.08.2017 г. е получено искане за налагане на запор на банкови сметки в две банки - "П. и.б." и „Ю. Б.". Запорът е наложен с разпореждане от същата дата. На 08.09.2017 г. е подаден отговор от 9 "Ю. Б.", 3 според който длъжникът няма авоари, както и няма сейфове. На 12.09.2017 г. е подаден отговор от „П. и. б.", според който няма наличност по сметката.

Въз основа на изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковете. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , като сочи че съгласно решението в изпълнителния процес давността не спира да тече.

Началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебното изпълнително основание. Давността в изпълнителното производство не спира да тече, но може да бъде прекъсвана.

Съгласно разпоредбата на чл. 116. б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко такова действие започва да тече нова давност. Следователно нова давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването ни имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

С гореизложеното молителят обосновава претенциите си да се признае за установено в отношенията с ответника, че не дължи сумите по процесния изпълнителен лист.

Препис от исковата молба и доказателствата са надлежно връчени на ответника.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, в който обективира воля за неоснователност на предявените искове. Релевира следните твърдения и възражения:

На 21.10.2009 г. е сключен договор за потребителски кредит № FL 499574 между И. И. Н. /кредитополучател/, от една страна, и „Ю. Б." АД /кредитор/, от друга страна. Въз основа на сключения договор за кредит, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Посоченото вземане е прехвърлено /цедирано/ съгласно сключен Договор за цесия от 18.01.2016 г. между "Ю. Б." АД /цедент/ и „Е. М." ЕООД /цесионер/. Длъжникът/ищецът е 4 уведомен 10 за настъпилото частно правоприемство на вземането.

Поради неизпълнение на договора, от страна на първоначалния кредитор „Ю. Б." АД е инициирано заповедно производство, завършило с издаването на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по по ч. гр. д. № 1048/2012 г. по описа на PC П.. Въз основа на последния е образувано изпълнително дело № 50/2012 г. по описа на държавна съдебноизпълнителна служба към PC П., което е прекратено ех lege на 14.08.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и с нарочно Постановление на държавния съдебен изпълнител от 15.10.2024 г., което е влязло в законна сила.

След прекратяването на изпълнителното дело не са предприемани последващи действия по принудително събиране на вземането.

Заявява признание на обстоятелствата, с които ищецът обосновава претенциите си, а именно че ищецът не дължи на ответника процесните вземания, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1048/2012 г. по описа на PC П., като погасени по давност.

Ответникът релевира възражения относно претендираните от ищеца съдебни разноски. Счита, че предвид признанието на исковете и обстоятелството, че „Е. М." ЕООД не е дало повод за завеждане на същия, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, направените по делото разноски следва да останат в тежест на ищцовата страна. Твърди, че съдебната практика приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането поради изтекла погасителна давност, тогава когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме. Понасянето на разноски от ответното дружество в процесния случай би било равносилно на това да търпи вреди за действия и поведение, което не е предприел. Сочи Определение № 744 от 18.04.2023 г. на ВКС, постановено по ч. гр. д. № 1170/2023 г. на III ГО, съгласно което извънсъдебното поведение на кредитора има значение.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК и константно установената практика на ВКС по прилагането на нормата, от значение е поведението на ответника като кредитор или като длъжник, съдебно и извънсъдебно, т. е. включително извънпроцесуалното му поведение. Разликата в положението на ответника, 11 когато е длъжник по осъдителен или установителен (по чл. 422 ГПК) иск с 5 това на ответника - кредитор при иска по чл. 439 ГПК, основан на настъпила погасителна давност за вземането, и след като искът се признава е, че докато в първия случай бездействието на длъжника и просрочването на задължението се разглежда като повод за завеждане на осъдителния или установителен иск, то бездействието на кредитора в изпълнителния процес няма същото значение. За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславя обратния резултат. Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото засвидетелстват активност на взискателя, включително в насока да се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане. В този смисъл е и практиката на ВКС в определения по чл. 288 ГПК, с които актове не е допуснато касационно обжалване при възложени в тежест на ответника разноски, но поради изтъкнати и взети предвид негови активни действия, осигуряващи му надлежно възможности за принудително изпълнение или манифестирали незачитане на давността, вече настъпила и обявена му от длъжника. В допълнение се позовава на определение N9 4421 от 26.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2277/2024 г. на СГС, II-B въззивен състав, в което е разгледано, че само на база изпълнителен лист в полза на кредитора не може да се направи преценка дали е даден повод за завеждане на делото. В същото е кредитирано бездействието на частния правоприемник на прехвърлено вземане, като след цедираното на същото, не е предприети изпълнителни действия, които да засегнат материалната сфера на длъжника, както и че след прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с действията си кредиторът не е показал по никакъв начин, че има намерение да образува ново изпълнително дело. В същия смисъл е и Определение № 4461 от 27.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 447/2024 г. на СГС. В настоящия случай, „Е. М." ЕООД, в качеството на частен правоприемник на процесиите вземания, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1048/2012 г. по описа на PC П., не е дало повод с процесуалното си поведение за завеждане на настоящия иск. Обстоятелството, че след като е било прекратено ех lege на 14.08.2019 г. образуваното изпълнително дело № 50/2012 г. по описа на 6 държавна съдебно изпълнителна служба към PC П., като не са били предприети последващи действия, които да накърнят правата на длъжника по изпълнителното дело, било чрез депозиране на последващи молби за действия, било чрез депозирането на молба за образуване на ново изпълнително производство, свидетелства в тази насока. Кредиторът чрез процесуалното си поведение е показал, че се е дезинтересирал от последващи действия по отношение на длъжника-ищец в настоящото производство. Счита, че следва да се обърне внимание, че не може да се очаква кредиторът да прилага служебно давността в отношенията със своите контрахенти. В процесния случай липсва направено извънсъдебно волеизявление от длъжника, с което да поиска от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес.