Решение № 836 от 14.05.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 836

Шумен, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - VI състав, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

БИСТРА БОЙН

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20267270700228 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на И. В. И. от [населено място], [улица] с [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1348551 от 15.04.2026г., издадена от Командир отделение към РУ В. П. при ОД на МВР Шумен, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.3„гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и са отнети документи- СУ на МПС № *********. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт, понеже жалбоподателят не е собственик на автомобила и не е бил уведомен, че същият е с прекратена регистрацията, като към датата на издаване на заповедта, нарушението е било преустановено. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като изпраща надлежно упълномощен процесуален представител- адв.Н. от ВАК. Поддържа жалбата и претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът– Командир на отделение в РУ В. П. при ОД на МВР Шумен, изпраща представител юриск.С., която счита, че административният акт е законосъобразен. Органът издател е действал при условията на обвързана компетентност. Оспорва жалбата и претендира разноски. Представя писмени бележки.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Заповедта е обоснована с констатации, че жалбоподателят управлявал по път I- 7, км. 136+700 в посока [населено място], на 15.04.2026г. около 11:23, лек автомобил [Марка] водел „405“, собственост на трето лице- Й. А. Й., който автомобил бил със служебно прекратена регистрация на 30.12.2025г., на осн.чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1348551 от 15.04.2026г., издадена от Командир отделение към РУ В. П. при ОД на МВР Шумен, на водача е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.3„гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 15.04.2026г. и са отнети документи- СУ на МПС № *********. Заповедта била връчена на жалбоподателя на 15.04.2026г. и обжалвана пред съда с жалба вх. № 000-1906/17.04.2026г. на РУ В. П. при ОД на МВР-Шумен.

Представена е Справка с административната преписка, от която е видна датата на прекратяване на регистрацията по служебен път на 30.12.2025г. поради уведомление от ГФ за липса на валидна застраховка за гражданска отговорност.

При така установената фактическа обстановка, по която няма спор между страните, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП административен орган. По делото е представена Заповед №372з-3276 от 04.09.2025г. на Директор на ОДМВР- Шумен, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, между които и Командир отделение в РУ Велики Преслав, при ОД на МВР Шумен.

Спазена е и формата по чл.59 ал.2 от АПК при издаване на заповедта- същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Заповедта е мотивирана, като допълнително препраща към съставения по отношение на нарушението АУАН серия GA № 750540 от 15.04.2026г., представен с административната преписка. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал автомобил, на посочените в оспорената заповед дата и място, който не е бил регистриран по надлежния ред в Република България, предвид липса на сключена застраховка за гражданска отговорност, въз основа на уведомление от ГФ. От страна на жалбоподателя не бяха представени доказателства за действаща застрахователна полица към датата на прекратяване на регистрацията и установяване на нарушението. Приложената полица на ЗД"ДаллБогг Живот и Здраве" АД е със срок на действие до 07.05.2026г., но същата е с опция за заплащане на вноски на застрахователната премия и явно е преустановила своето действие, поради неизпълнение на задължението на застраховащото лице.

Съдът намира, че Заповедта е постановена в несъответствие с материалния закон и целта на закона, поради следните съображения:

Съгласно чл.171 т.1 б."з"(нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл.175 ал.3 и др.

Установява се от Заповедта и от приложения АУАН, че ПАМ е наложена за констатирано нарушение на чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП- управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съставомерно по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Видно от събраните доказателства, автомобилът, управляван от жалбоподателя е с прекратена регистрация към момента на извършената проверка на водача, като прекратяването на регистрацията е на 30.12.2025г. Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП в настоящата редакция, в сила към момента на издаване на процесната Заповед за ПАМ, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането.

Съобразно чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143 ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или т. 8/относимата за случая/, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл.18б ал.1 т.8 от Наредбата, при която хипотеза наредбата и към момента предвижда задължение собственикът на автомобила да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията. Съдът намира, че подзаконовият административен акт не противоречи на закона, а предвижда по- детайлна уредба на реда за прекратяване на регистрацията на автомобилите.

Липсва надлежно уведомяване, респ. за узнаване на този факт от собственика на автомобила- Й. Й. или от жалбоподателя- водач, видно от приложената по делото справка на стр.51. При установените обстоятелства липсва основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и незаконосъобразно е било отнето свидетелството му за управление на МПС с процесната заповед.

Съобразно Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд/ТП № 2/, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика "се касае за незнание на факт от обективната действителност- за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143 ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175 ал.3 предл. първо от ЗДвП.", поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В този смисъл е изцяло посоченото тълкувателно решение. Съгласно чл.14 от НК, приложим в административно- наказателните производства по ЗАНН с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата /собственици и ползватели на автомобили/ да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТР, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. В случая процесната ПАМ е наложена за нарушение на чл.175 ал.3 от ЗДвП, което деяние е несъставомерно. Съответно мярката не може да обезпечава административно-наказателната отговорност. Предвид липсата на основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение, незаконосъобразна се явява наложената ПАМ.

Независимо от гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т.1, буква 3– "гг" ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл.6 ал.1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е било отстранено в деня на установяване на нарушението и регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл.143 ал. 10 ЗДвП, поради сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност", видно от приложената застрахователна полица от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД по делото със застрахователен период от 15.04.2026г. до 14.04.2027г. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати.

С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл.146 т.4 и т.5 от АПК.

С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, се явява основателно и следва да бъде уважено, като ОД на МВР [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски размер на 5,11 евро внесена дължима държавна такса за образуване на делото. Липсва представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. В представеното пълномощно в заверено ксерокопие не се установява да е попълнен реквизит за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и такива разноски не следва да се присъждат.