Решение № 337 от 26.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Пловдив, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20225300900124 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.86 ЗЗД.

Ищецът “МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ

ПАРК ХОСПИТАЛ”ЕООД, ЕИК 202628753, седалище и адрес на управление с.Браниполе, обл.Пловдив, представлявано от С. Ш. П., е предявил иск против Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“

№1,

БУЛСТАТ

121858220, представлявана от *** П. С., за заплащане на сумата от 58 81,34 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сума в общ размер от 219 416 лв., дължимо за периода 04.03.2019 г.- 24.10.2021 г. за извършена през месеците януари, февруари и март 2018 г. болнична медицинска дейност по клинични пътеки по сключени между страните договор № 164277/19.05.2017 г. и допълнително споразумение № 27 / 21.02.2018 г.

Ищецът твърди, че е лечебно заведение за болнична помощ, регистрирано и лицензирано по съответния ред. Ответното юридическо лице съответно осъществява дейностите по задължително здравно осигуряване съгласно ЗЗО. Регионална структура на НЗОК е Районната здравно осигурителна каса със седалище в гр.Пловдив, една от основните функции на която е да сключва чрез своя директор индивидуални договори с 1 изпълнителите на медицинска помощ на съответната територия, както и да осъществява плащанията по тях в качеството си на второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Твърди, че между страните е сключен договор №164277/19.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по който ответникът е възложител, а ищецът – изпълнител. Към договора било сключено допълнително споразумение от 21.02.2018 г. Въз основа тях от страна на ищеца била оказвана болнична медицинска помощ по клинични пътеки през периода 01.01.-01.04.2018г. Според договора ответникът като възложител имал задължение да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ ежемесечно, в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния, в противен случай дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за просроченото време. Твърди се, че за посочения период 01.01.-01.04.2018 г. ответникът не е заплатил на ищеца извършена и отчетена медицинска помощ в общ размер 219 416 лв., която била над утвърдената стойност на разходите по приложение, неразделна част от договорите. Ищецът е изпращал своевременно на ответника справки за извършената дейност за всяко денонощие, както и седмични и месечни справки, последните – до седмия ден след приключване на съответния месец през 2018 г. Развиват се съображения защо на заплащане подлежи и стойността на т.нар.надлимитна дейност. Твърди се, че за незаплатената надлимитна дейност на ищеца е извършена проверка от органите на РЗОК Пловдив, при която не са констатирани нарушения. На 11.10.2021 г. управителят на ищцовото дружество подал нарочно заявление дейността за 2017/2018 г. да бъде платена на ищеца. На 13.10.2021 г. между страните било подписано споразумение по образец, утвърден с Условия и ред №РД-НС-01-1 от 04.10.2021 г., издадени съвместно от НС НЗОК и УС БЛС в изпълнение §1, ал.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. Със споразумението ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата в общ размер 219 416 лв., представляваща отчетени, но незаплатени дейности, установени по реда на §1, ал.4 ПЗР ЗБНЗОК за 2021 г. и преминали успешно през логически контрол в информационната система на НЗОК до 01.04.2018 г. Сумата била платена на 25.10.2021 г. Твърди се, че със споразумението са уредени отношенията между страните във връзка отчетените и незаплатени дейности, като обезщетението за забавено плащане в размер на законната лихва не е предмет на същото споразумение. Според ищеца вземането за стойността на 2 надлимитната дейност е изискуемо от 01.01.2018 г. – след края на бюджетната година, като в исковата молба са изложени подробни съображения по този въпрос, позоваващи се и на съдебна практика.

Поради неплащане на така описаното главно задължение в срок, ответникът дължал на ищеца обезщетение за забава, въз основа на което е формулиран петитум на иск за присъждане на сумата 58881,34 лв. – обезщетение за забавено плащане на стойността на надлимитната дейност за месеците януари, февруари и март 2018г., в размер на законната лихва върху сумата 219 416 лв. за периода от 04.03.2019 г. до 24.10.2021 г. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва съществуването на твърдяното правоотношение по предоставяне на болнична помощ и сключването на посочените от ищеца договори и споразумения, в това число няма спор и за това, че е сключено споразумението от 13.10.2021 г., имащо характер на спогодба, с която е уреден спорът по заплащане на т.нар.надлимитни дейности. Възразява, обаче, че с последното споразумение е уреден и въпросът за претендираните лихви. Изтъква, че със споразумението страните са заявили, че окончателно са уредени всички задължения и за в бъдеще нямат никакви претенции една спрямо друга.

Евентуално, прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.в) ЗЗД, като се позовава и на разпоредбата на чл.116а ЗЗД. Възразява още, че срокът за плащане, предвиден в договорите, е приложим по отношение заплащането на медицинската дейност в рамките на предвидените в приложенията лимити. В случая се касае за надлимитна дейност, подлежаща на заплащане, след като се установи финансов ресурс и при изрично решение на НС на НЗОК за коригиране на стойностите. За анализа, който НЗОК следва да извърши по постъпилите доклади от регионалните каси във връзка с подадените искания за заплащане на надлимитна дейност, както и за вземане на решение за плащането им от НС на НЗОК не е предвиден срок, поради което се възразява, че е налице хипотеза по чл.84, ал.2 ЗЗД, или обезщетението за забава се дължи след покана, а характер на такава покана има едва исковата молба, предявена пред съда. По изложените съображения ответникът счита иска за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В допълнителната искова молба се възразява, че споразумението уреждало отношенията само във връзка с предмета, уговорен в т.1 от същото, а именно – относно отчетените, но незаплатени дейности. Уговорката, че задълженията са изцяло уредени и страните нямат претенции една към друга, касаела единствено предмета, описан в т.1. Липсвало нарочно изявление за предварителен отказ от обезщетение за забава. Претендира се, че погасителната давност не е изтекла, тъй като искът е предявен в рамките на тригодишния период. По възражението за приложимост на чл.84, ал.2 ЗЗД се изтъква, че в договора е уреден срок за плащане – до 30-то число на следващия отчетен месец, без да се разграничава лимитната от надлимитната 3 дейност, поради което изрична писмена покана за плащане не била необходима. Отделно се посочва, че самото отчитане на извършената дейност през съответните месеци съставлява покана за плащане. Законодателно са уредени и сроковете, в които НЗОК/РЗОК да анализират и коригират първоначално определените стойности, като се цитират разпоредби на ЗБНЗОК за 2017 г. и НРД. Поддържа се, че крайният срок за плащане на главното задължение е краят на текущата година, в случая – края на 2018 г.

В допълнителния отговор се поддържа първоначално заявената теза, че споразумението от 13.10.2021 г. уреждало и претенцията за лихви, като се ответникът се позовава на разпоредбата на чл.20 ЗЗД и на съдебна практика.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид становищата на страните, прие следното:

Не се спори по делото относно това, че ищецът е лечебно заведение за болнична помощ и през посочения в исковата молба период е извършвал болнична медицинска помощ, в това число, че е извършил дейности, надхвърлящи уговорените лимити в приложение към сключения между страните Договор №164277/19.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Не се спори също така, а и е документално установено, че между страните е сключено споразумение на 13.10.2021 г. във връзка с неплатените дейности за процесния период , както и че тяхната стойност е платена на ищеца на 25.10.2021 г.

Спорен между страните е въпросът дали споразумението от 13.10.2021 г. включва в предмета си и претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Не се формира спор относно характера на процесното споразумение , представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. Според легалната дефиниция на този вид договор, с него страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Не би могло да има съмнение, че в разглеждания случай целта на страните е била да прекратят съществуващия помежду им спор относно заплащането на извършените от ищеца дейности и избягване на съдебен спор за тяхната дължимост. Това именно е изрично записано в представеното споразумение. Освен това страните са заявили, че с подписване на това споразумение окончателно са уредили задълженията си и за в бъдеще нямат никакви претенции един към друг по предмета на споразумението. Според настоящия съдебен състав използваните в спогодбата изрази недвусмислено сочат, че се преклудират каквито и да са претенции, произтичащи от 4 извършената болнична дейност, вкл.и акцесорни такива за обезщетение за забава. Не се споделя виждането, че липсата на изрично посочване в споразумението на акцесорното вземане за забава води до извод, че то е останало извън неговия предмет. Както се каза по-горе, целта на договора по чл.365 ЗЗД е именно прекратяване на съществуващ или избягване на възможен спор, т.е. , окончателно уреждане на отношенията. С постигане на споразумението относно главното задължение и определяне на нов срок за плащането му / 30-дневен от подписването на споразумението/, е прекратен спорът между страните, в т.ч. и във връзка с допусната към онзи момент забава.

В аспекта на изложеното съдът намира неоснователен и като такъв ще бъде отхвърлен. предявеният иск за

При този изход на спора на ответника ще се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. съгласно чл.25 от НЗПП.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА

АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПАРК ХОСПИТАЛ”ЕООД, ЕИК 202628753, седалище и адрес на управление с.Браниполе, обл.Пловдив, представлявано от С. Ш. П., против Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“

№1,

БУЛСТАТ

121858220, представлявана от *** П. С., иск за заплащане на сумата от 58 81,34 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сума в общ размер от 219 416 лв., дължимо за периода 04.03.2019 г.- 24.10.2021 г. за извършена през месеците януари, февруари и март 2018 г. болнична медицинска дейност по клинични пътеки по сключени между страните договор № 164277/19.05.2017 г. и допълнително споразумение № 27 / 21.02.2018 г.

ОСЪЖДА “МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ

ПАРК ХОСПИТАЛ”ЕООД, ЕИК 202628753, седалище и адрес на управление с.Браниполе, обл.Пловдив, представлявано от С. Ш. П., да заплати на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“

№1,

БУЛСТАТ

121858220,

5 представлявана от възнаграждение.

***

П.

С. сумата от

150 лв. юрисконсултско

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 6