Решение № 1339 от 12.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1339

Бургас, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове:

МАРИНА НИКОЛОВА

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА канд № 20257040601999 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Х. Х., [ЕГН], живущ на адрес: [населено място], общ. Камено, обл. Бургас, лично и чрез мл.адвокат Х. Н. М. - АК - Бургас против Решение № 635/20.08.2025 г. постановено по АНД №1576/2025 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-7779-000119 от 08.04.2025 г., издадено от началник РУ - Камено при ОДМВР - Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”в размер на 200 лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорват се изводите на съда, както и установената от него фактическа обстановка. Твърди се, че първоинстанционния съд е мотивирал решението си само и единствено на база на разпита на актосъставителя Т. П., който дава показания, че е имало пукнатини и дупки по шумозаглушителното устройство и ауспуха като тези обстоятелства не са описани нито в АУАН, нито в НП. На второ място се сочи, че не е възможно посочените технически неизправности да бъдат констатирани единствено и само с визуален оглед на МПС още повече, че така описаната фактическа обстановка с едно изречение „като автомобила е с неизправно шумозаглушително устройство“ не представлява нарушение по действащата правна уредба.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно уведомен, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил Наказателно постановление № 25-7779-000119 от 08.04.2025 г., издадено от началник РУ - Камено при ОДМВР - Бургас, с което на касатора А. Х. Х., [ЕГН], за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”в размер на 200 лева.

За да постанови решението си съдът е приел от фактическа и правна страна, че на 31.03.2025 г. в 16:56 часа, в община Камено, на път Общински № ВGS1051, в посока [населено място] - [населено място], проверяващи - служители на РУ - Камено установили, че жалбоподателят, като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 270“ ЦДИ, с рег.номер [рег. номер] управлявал автомобила си със значителна техническа неизправност - неизправно шумозаглушаващо устройство. За извършеното нарушение срещу жалбоподателя бил издаден акт за установяване на административно нарушение от 31.03.2025 г. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля, посочен в него и предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя, не било подадено писмено възражение по съставения АУАН. Въз основа на АУАН впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство НП, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 200 лева, с фактическо описание на нарушението, съответстващо с посоченото в акта. Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства. Съдът е посочил, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Съдът е намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на реквизити относно мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Приел е, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение и неговата вина се доказват по несъмнен начин. Относно наказанието, съдът е посочил, че същото е определено в рамките на закона.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените писмени и събраните гласни доказателства. Предвид изложеното, следва да се заключи, че не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нито необоснованост при постановяване на подлежащия на касация съдебен акт.

Съдебното решение е съобразено и с материалния закон, като при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Изложените в касационната жалба възражения настоящата инстанция намира за неоснователни.

Според разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като в процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че Х. е управлявал автомобил със значителна техническа неизправност - неизправно шумозаглушаващо устройство. За посоченото нарушение е наложено предвиденото в чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не е била нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като в нито един момент от административнонаказателното производство на Х. не е било вменявано нарушение, различно от посоченото в АУАН и НП, като същият е бил наясно какво нарушение му се вменява. Касаторът е уведомен за неизправностите от актосъставителя още в хода на извършената му проверка, като сам е заявил, че зная за тези неизправности и ще ги отстрани. Подписал е съставения му АУАН без възражения и не е подал такива в предвидения от закона 7-дневен срок.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател относно липсата на възможност техническите неизправности да бъдат констатирани единствено и само с визуален оглед на МПС, тъй като видно от проведения в съдебното заседание пред РС разпит на актосъставителя Т. П. П., същият е посочил, че автомобилът е нямал шумозаглушаващо устройство и отделно от това изпускателната му система, т.нар. ауспух и гърнетата са били спукани. Безспорно така сочените от актосъставителя неизправности могат да бъдат установени само с визуален оглед. Съгласно чл.101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП – Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В т. 8.1.1., б. „б“ от Приложение № 5 на Наредбата като неизправност на системата за намаляване на шума са посочени случаите, в които част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане. В случая, тази повреда правилно е квалифицирана като значителна с арг. от § 6, т. 72 и 73 от ДР на ЗДвП, а самото деяние като нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. От страна на касатора, както пред настоящата инстанция, така и пред районния съд не са наведени твърдения, че управлявания от него лек автомобил е бил в изправност и не са ангажирани доказателства, оборващи установеното от актосъставителя.

С оглед на изложено по-горе, съдът намира изводите на БРС за доказаност на извършеното нарушение, както от обективна, така и от субективна страна за правилни, касационната жалба за неоснователна, а атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Бургас за валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и същото следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №635/20.08.2025 г. постановено по АНД №1576/2025 г. по описа на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: