Определение № 260079 от 11.02.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 47/2021
- Вид
- Определение № 260079
- Подписан
- 11.02.2021
- Състав
- ВАНУХИ БЕДРОС АРАКЕЛЯН, МАГДАЛЕНА КРЪСТЕВА НЕДЕВА, АНЕТА НИКОЛОВА БРАТАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
260079/2021 гр. Варна, 11.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. ч. т. д. № 47/2021 година по описа на Апелативен съд –
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Бадимекс Димов и сие“ ООД, чрез управителя И* Б* Д* срещу разпореждане № 4144 от 18.11.2020 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. т. д. № 1782/2020 г., с което е върната касационна жалба вх. № 24089/12.11.2020 г. на „Бадимекс
Димов и сие“ ООД срещу решение
№ 1130 от 16.10.2020 г. на Варненския окръжен съд, постановено по същото дело.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Инвокира твърдения, че решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване, поради което моли за отмяна на разпореждането, с което е върната касационната жалба на “Бадимекс Димов и сие“ ООД.
Постъпил е отговор на частната жалба вх. № 597/13.01.2021 г., депозиран от насрещната страна С.Т.Й., чрез процесуалния му представител адв. Т.И.Б., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на оплакванията, обективирани в жалбата.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Варненския районен съд е било образувано по предявени осъдителни искове от „Бадимекс Димов и сие” ООД, представлявано от управителя И* Б* Д*, чрез адв. С.Г.С. срещу С.Т.Й. за сумата от 1 364.07 евро, с левова равностойност 2 667.89 лв., представляваща годишна такса по договор за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс „Джоя парк”, от която 909.38 евро за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. с падеж на 30.01.2018 г. и 454.69 евро за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. с падеж на
30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Варненският районен съд е постановил решение № 1397 от 16.03.2020 г., с което е уважил така предявените искове, а срещу същото била депозирана въззивна жалба от С.Т.Й.. С решение № 1130 от 16.10.2020 г., постановено по в. т. д. № 1782/2020 г., Варненският окръжен съд е отменил горепосочения съдебен акт и е отхвърлил предявените искове. Била подадена касационна жалба вх. № 24089/12.11.2020 г. от „Бадимекс Димов и сие” ООД против решението на окръжния съд, която с оглед предмета на делото и цената на предявените искове, била върната от съда като недопустима на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Правни изводи:
При искове за парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума /чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК/. Предявените претенции от „Бадимекс Димов и сие” ООД са с облигационен характер за плащане на сумата от 1 364.07 евро, с левова равностойност 2 667.89 лв., представляваща годишна такса по договор за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс „Джоя парк”,от която 909.38 евро за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. с падеж на 30.01.2018 г. и 454.69 евро за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. с падеж на 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, т.е. в настоящия случай делото е гражданско и с цена на иска под 5 000 лв.
Настоящият съдебен състав съобразява разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, която е ясна и категорична, и според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв.
– за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
На следващо място, съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай въззивното решение по предявените осъдителни искове за сумата от 1 364.07 евро, с левова равностойност 2 667.89лв., представляваща годишна такса по договор за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс „Джоя парк”, представляваща годишна такса по договор за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части – комплекс „Джоя парк”, от която 909.38 евро за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. с падеж на 30.01.2018 г. и 454.69 евро за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. с падеж на 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки от тях е под минималния праг от 5 000 лв. за граждански дела, предвиден в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
С оглед гореизложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4144 от 18.11.2020 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. ч. т. д. № 1782/2020 г., с което е върната частната касационна жалба вх. № 24089/12.11.2020 г. на „Бадимекс Димов и сие” ООД срещу решение
№ 1130 от 16.10.2020 г. на Варненския окръжен съд, постановено по същото дело.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.