Решение № 11 от 10.01.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Варна, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Ст. Маркова

Членове:

Даниела Д. Томова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20223001000389 по описа за 2022 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.267 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, чрез ю.к.Ан.С. срещу решение №174/07.05.2022г., постановено по т.д. № 297/2021год. по описа на ОС - Варна, в частта, с която дружеството въззивник е осъдено да заплати на Й. Б. И., ЕГН **********, сумата над 25 000 лв. до присъдените 60 000 лв., ведно със законна лихва от 07.04.2021г., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.01.2021 в с.Езерово, причинено от застрахован водач на МПС рег.№ ХХХХХХ (товарен влекач „Волво ФХ"), по полица №BG/30/1200003130575, заявени с претенция на пострадало лице по обединена щета №0801-00965/2021-02, №080100965/2021-03, за изплащане по банкова сметка на пострадалата в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, клон Варна, IBAN BG28BPBI79451071498101.

Въззивникът инвокира доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.

Оспорва приетия от съда размер на присъденото обезщетение като твърди, че 1 същоият е прекомерен и противоречи на принципа на справедливостта съгласно чл.52 от ЗЗД и установената съдебна практика. Счита, че определеното от съда обезщетение не съответства на реално причинените неимуществени вреди. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на сторените разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Й. Б. И., ЕГН **********, чрез адв.Н.Д. и адв.П.С, в който се излагат аргументи във връзка с правилността, законосъобразността и обосноваността на обжалваното решение. Подробно се обосновава неоснователност на изложените в жалбата претенции. Моли за потвърждаване на обжалваното решение ведно с присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата си в писмена молба, докладвана в открито заседание. Претендира отмяна на решението в обжалваната част, а евентуално редуциране на размера му.

Въззиваемата страна, чрез неоснователна, представя списък производството разноски. адв.П.Р, оспорва жалбата като по чл.80 ГПК за сторените в

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано пред ВОС по искова молба на Й. Б. И., ЕГН **********, от гр.Варна, с която са предявени срещу ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК 200299615, гр.София, искове за заплащане на справедливо обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, причинено от застрахован водач на МПС, както следва: 1. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесно увреждане (множествено счупване на подбедрица, натъртвания и охлузвания по цялото тяло), неприключило оперативно лечение и рехабилитация и психични страдания от изживяното произшествие и резултат от нараняването (мъчително възстановяване от остра и тежка психотравма и продължаващи психогенни кризи, съхранени страхове и дискомфорт в ежедневието) в общ размер от 100 000 лв.; 2. за понесени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за използване при лечението медицинско изделие в размер на 850лв., както и законна лихва върху всяка от тези главници, начислена за период от уведомяването на застрахователя на 25.02.2021г. до окончателно изплащане на обезщетенията по банкова сметка на пострадалата в ЮРОБАНК 2

БЪЛГАРИЯ АД клон Варна с IBAN BG28BPBI79451071498101. С исковата молба се претендира и обезщетение за неоснователно забавяне на определяне и изплащане на застрахователно обезщетение (като сбор от главници и лихви върху тях), считано от дата на забава на застрахователя 19.03.2021г. до предявяване на иска на 16.05.2021г., в размер на 1638.89лв., ведно със законна лихва върху общия размер на застрахователните обезщетения с лихвата върху тях до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че водачът М Д, застрахован за управление на т.а.„Волво ФХ", peг.№ ХХХХХХ за риска „Гражданска отговорност” е предизвикал ПТП на 28.01.2021 г. по път II-2008, в с. Езерово, като нарушил правилата за движение: с превишена скорост навлязъл в пътна лента за насрещно движение и там, въпреки предприета спасителна маневра на управлявания от Й. Б. И. л.а.„Тойота Ярис", рег.№ ХХХХХХ настъпил удар в предна дясна част на лекия автомобил, който бил избутан от платното поради разликата в масите на МПС. Сочи, че при удара в части от купето на автомобила, И. получила фрактура на лява подбедрица, както и натъртвания и охлузвания по цялото тяло, които са били диагностицирани непосредствено след ПТП в спешния център на МБАЛ „Света Анна – Варна“. Твърди, че лекуването от травмите е продължило до 05.02.21г. последователно в отделение за коремна хирургия и ортопедия. Твърди, че на 31.01.21 била извършена операция за фиксиране на фрактурата с тубуларна плака (закупена допълнително от нея) и крайникът бил имобилизиран с гипс за 30 дни; при изписването й е предписан домашен постелен режим, последван от постепенно раздвижване с патерици, като временната нетрудоспособност поради това увреждане продължила до март 2022г. Лечението е било довършено в хода на процеса с наложителната операция за премахване на остеозинтезиращия материал. Твърди се, че здравето на ищцата не е възстановено в цялост като продължава да изпитва болки при движение и има нужда от чужда помощ в ежедневието. Пострадалата твърди болезнени физически и психически изживявания, съпътствали принудителната промяна в начина на живот. Сочи, че поради обездвижването на крака за дълъг период от време, е ограничила излизанията от дома си, страхува се да остава сама, не може да обслужва сама домакинството си. Според ищцата, стресът от преживяното нараняване и продължителното болезнено и все още непълно възстановяване на здравето й, се отразили негативно на психическото и 3 емоционалното й състояние, като тя описва продължаващи потиснатост, затвореност, самовгълбеност, чувство за страх, тревожност и безпокойство, раздразнителност, загуба на апетит, нарушения в съня и концентрацията.

Твърди, че получава чести кризи като внезапно си спомня за преживения инцидент и отново го преживява мъчително – получава сърцебиене, треперене, главоболие, световъртеж, потене, нощни кошмари и безсъние.

Твърди, че уведоменият на 25.02.21г. с искане за обезщетяване застраховател е изискал с уведомление изх.№ 1467/19.03.2021г, допълнителни доказателства, след което с уведомление изх.№ 2443/19.05.2021г. е отказал да определи компенсацията, което обосновава предявените искове. Претендира уважаване на неимуществените вреди в пълен размер от 100 000 лева ведно с акцесорните претенции за лихви.

Ответното застрахователно дружество, чрез юрисконсултите си не оспорва, че е регистрирало претенцията на пострадалата като обединена щета № 0801-00965/2021-02, ***/2021-03, но тъй като в представения от нея протокол за ПТП липсвали категорични данни за вината на застрахования водач и за необичайно дълго продължаващ процес на възстановяване на счупен крайник, застрахователят не покрил спорната отговорност на застрахования. Оспорва търсения от ищцата паричен еквивалент като го счита за несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер. Отделно възразява за наличие на съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалата като твърди, че поведението й като водач на МПС не е било съобразено с изискване за използване на обезопасителни средства при пътуване в автомобил (предпазен колан за водач на предна лява седалка), което обективно е допринесло в значителна степен за интензитета на уврежданията. Позовава се и на кредиторова забава, като сочи, че е изискал, но пострадалата не е представила доказателства за банковата си сметка до изпълнение на указание на съда на 11.06.2021г. след предявяване на иска. Оспорва претенцията за лихви, като счита, че олихвяването на лихвите, включени в обезщетението би довело до двойно обезщетяване на едни и същи вреди, а застрахователят не следва да носи отговорност за забава преди да е надлежно сезиран с претенция по чл. 380 ал.3 КЗ. Претендира за отхвърляне на исковете като излага съображения за необосновано висок размер на претенцията като евентуално съдът да редуцира размера с поне 70%.

4

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в обхвата на обжалването, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Решението е обжалвано частично, единствено досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 25 000 лева до присъдените 60 000 лева /с обжалваем интерес от 35 000 лева/, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. В останалата част решението е влязло в сила поради липса на обжалване.

С оглед предмета на обжалване, въззивният съд следва да формира свои собствени изводи по приложението на чл.52 ЗЗД спрямо подлежащите на обезщетяване в конкретния случай неимуществени вреди, при това за размера над 25 000 лева. Съобразно твърденията в жалбата и приложени доказателства, застрахователят е изплатил към настоящия момент присъден и необжалван размер на обезщетението от 25 000 лева.

Всички правнорелавантни факти, обуславящи отговорността на застрахователя, не са предмет на въззивното производство и съдът ги приема за установени и безспорни. Същите се обхващат и от обективните предели на влязлото в сила решение по НАХД №3839/2021г. на ВРС съгласно чл.78а НК вр.чл.300 ГПК. Не са въведени оплаквания и срещу приетото от първата инстанция за неоснователно възражение за съпричиняване на вредоносните последици от пострадалата. В този смисъл, предметът на въззивното производство е ограничен по приложение на въведения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост в размера на паричния еквивалент на нематериалните вреди.

Съгласно практиката на ВКС в решение №93/2011г. на второ т.о. и 5 решение №507/2015г. на Първо т.о., ВКС, ППВС №4/1968г. и др., размерът на обезщетенията за неимуществени /морални/ вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Всяко лице, чиято телесна /физическа/ и нетелесна /психологическа, емоционална/ цялост е претърпяла негативно въздействие може да претендира парична обезвреда за понесените във връзка с травмите болки и страдания. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което размерът на обезщетението следва да бъде определен от съда по вътрешно убеждение, въз основа съвкупен анализ на конкретните факти по спора и съобразно обективни критерии, посочени неизчерпателно в Постановлението и цитираната практика като възраст, социално положение на пострадалия, време на оздравителния процес, възстановяване и интензитет на болките, общо здравосолвно състояние, икономическа конюнктура и др.

Необходимо е съдът да посочи конкретните обстоятелства от значение за неимуществените вреди, независимо от абстрактността на понятието, през призмата на въведените с ППВС обективни критерии за дефиниране съгл. чл.52 ЗЗД. В тази връзка въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, следва да отчете както получените при увреждането, така и всички вреди, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане, доколкото законодателят цели пълна обезвреда на пострадалия.