Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14817 от 30.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59484/2022
Вид
Решение № 14817
Подписан
30.07.2025
Състав
ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14817 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110159484 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „****************“ ЕАД срещу П. И. Е. и Г. Елхан Е. , с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците в условията на разделна отговорност при равни квоти да заплатят на ищеца следните суми :

1. за Г. И. Е. : сумата от 1237,48 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************, с абонатен № *****, за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 208,88 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.10.2022 г.; сумата от 22,54 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба в съда -02.11.22г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 17.10.2022 г.;

2 . за П. И. Е. : сумата от 1237,48 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се 1 в гр. ***************, с абонатен № *****, за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 208,88 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.10.2022 г.; сумата от 22,54 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба в съда -02.11.22г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 17.10.2022 г.;

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството на собственици на топлоснабдения имот – ап.39 в гр. *************** , аб. № ***** за процесния период м. 05.19г.- м. 04.21г. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост на ответницата, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „****** “ ЕАД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. И. Е. е подал отговор на исковата молба чрез назначения особен представител адв. К. от САК , с който исковите претенции се оспорват като неоснователни и недоказани. Направено е възражение за погасяване на вземанията по давност .

Ответникът П. И. Е. не е депозирал отговор на исковата молба и не е взел становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и 2 възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са по подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №Т.*РЕГ.**,Д№**/2008г. се установява, че на 09.06.2008г. Е.

И., род на 21.09.57г. в Турция, гражданин на Турция със статут на постоянно пребиваващ в РБ чужденец е закупил апартамент № 39 в гр.

*****************. Видно от удостоверение за наследници на И. Е. /л.11 от делото/ същият е починал на 15.09.15г., като е оставил за свои наследници П.

И. Е. / дъщеря/ и Г. И. Е. /син/. Със заявление- декларация И. Е. е поискал от 3

„****************“ ЕАД да му бъде открита партида на адреса на процесния имот. Оттук следва, че за исковия период правото на собственост върху имота принадлежи на ответниците при равни квоти. При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответниците се явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за имота и като такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, поради което дължат заплащане на цената на доставените услуги при посочените квоти – 1/2 за П.

Е. и 1/2 за Г. Е. .

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение между „****************“ ЕАД и двамата ответници, възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****************“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства - протокол от проведено на 26.07.2002 г. ОС на ЕС с адрес гр.

************* , в която се намира процесният имот, ведно със списък на 4 присъстващите етажни собственици, Договор от 23.09.2002 г. между „ ****** **********“ООД и процесната ЕС и представените от третото лице помагач документи за извършено дялово разпределение и за годишни отчети, дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост за исковия период се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач „****** “ АД. Ето защо съдът приема, че за процесния топлоснабден имот е налице валидно сключен договор с фирма за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.