Решение № 195 от 24.07.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Шумен, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Т.ова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20253600500356 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №55 от 05.03.2025г. постановено по гр.д.№825/2024г. по описа на НПРС, съдът е уважил частично, предявените от С. В. И. срещу "СТАНЕВ ВРАТИ И ПРОЗОРЦИ" ООД искови претенции по чл.200, ал.1 от КТ, като е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 11.04.2022 год. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката – 11.04.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за разликата над 15000 лева до пълния предявен размер от 24000 лева, като неоснователен и недоказан. Ответника е осъден да заплати на ищцата и сумата от 3495,40 лева обезщетение за причинените и имуществени вреди в резултат на горната трудова злополука, както и сумата от 659 лева деловодни разноски. С решението ответника е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на НПРС сумата от 739,82 лева, представляваща дължима държавна такса по уважените искове и 491,81 лева - възнаграждение за вещи лица, съразмерно с уважената част от исковете. На ответната страна са присъдени деловодни разноски в размер на 796 лева.

Недоволни от така постановеното решение останали и двете страни, като ответника обжалва решението на районния съд в частта, с която са уважени предявените от ищеца искове за имуществени вреди изцяло, а за неимуществени за разликата над 2709,42 лева до 1 присъдените 15000 лева, а ищеца в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция. В жалбите си страните излагат, че не са доволни от решението на съда, в съответната атакувана част, като сочат доводи за неправилност на акта, по подробно изложени съображения. Молят решението да бъде отменено в атакуваната част, и постановено друго, с което ответника моли исковете да бъдат отхвърлени в тази част, а ищеца - уважени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни са депозирали отговори на жалбите, в които оборват доводите на насрещния жалбоподател.

Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното.

Районен съд - гр.Нови пазар е бил сезиран с искови претенции по чл.200, ал.1 от КТ от С. В. И. срещу "СТАНЕВ ВРАТИ И ПРОЗОРЦИ" ООД за заплащане на имуществени вреди в размер на 3495,30 лева и неимуществени в размер на 24000 лева. Безспорно установени по делото са следните обстоятелства: Страните по делото са били в трудово правоотношение считано от 10.01.2022 год., по сключен трудов договор №2/10.01.2022г., като ищеца работел на длъжност "ЧИСТАЧ / ХИГИЕНИСТ", с място на работа – Цех за дървена дограма и други изделия от дърво, гр.Каспичан, ул.“.... „№38, със срок на договора 6 месеца /на изпитване/, а след изтичането му – за неопределено време, при непълно работно време -1 час. В последствие е било сключено допълнително споразумение №3/01.03.2022г., с което е изменена продължителността на работното време и е определено такова от 4 часа, съответно :08.00-11.00 часа и от 16.00-17.00 часа. В длъжностната характеристика на ищцата са записани следните основни задължения и работа: Почистване и дезинфекциране на стаи, офиси, санитарни възли, коридори, производствени и други помещения, Поддръжка и почистване на дворното място, Следва да почиства и дезинфекцира санитарни възли, подове, коридори и складови помещения, да почиства праха по мебелите, щорите и растенията, периодично да измива прозорци, витрини и врати, Да проветрява помещенията, почиства ключове и контакти в помещенията, автомати за минерална вода и др.. На 11.01.2022г. бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, за което ищцата се е подписала в Книга за инструктаж, водена при ответника.

На 11.04.2022г. около 10:00 часа, на работното място на ищцата, в компресорно помещение към цех за окомплектоване, след като започнала да почиства прозорците от вътрешната страна на помещението, използвайки преносима еднораменна алуминиева стълба, за да достигне по-високите стъкла, ищцата се подхлъзнала от стъпалото на стълбата и паднала, при което наранила десния си крак. Съставен бил Протокол №5103-276/16.05.2022г. за резултатите от извършено разследване на злополука, от НОИ-ТП гр.Шумен.

С разпореждане №5104-27-27/17.05.2022г. на НОИ-ТП Шумен злополуката е била призната 2 за трудова по чл.55,ал.1 от КСО. От издадената Епикриза от отделение „Ортопедия и травматология „ при МБАЛ „Майчин дом –Варна „ЕООД, където ищцата е била приета на 15.04.2022г.в 07.30 часа и изписана на 21.04.2022г.в 09.00 часа се установява, че в резултат на падането и, тя е получила „Счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито в дясно. Там и било проведено оперативно и консервативно лечение. За престоя си в МБАЛ „Майчин дом –Варна „ЕООД ищцата заплатила сумата в размер на 2384.80лв.. По клинична пътека №265 –Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно[1]двигателния апарат, ищцата провела лечение, включващо рехабилитационни процедури в СБР „Света Елена I „ООД в периода от 12.12.2022г. до 19.12.2022г.. За извършен на 19.05.2022г. преглед в АСМИМЦ „Физиомоушън„ ООД е заплатила сумата в размер на 50лв.. За проведени: електротерапия, дълбока оксилация, лазерепилация и ултразвук в същия медицински център е заплатила сумата в размер на 1000лв.. За проведено лечение в СБР Света Елена 1 ООД заплатила потребителска такса в размер на 46.40лв.. За направена рентгенография на коляно на 10.10.2022г. заплатила 20лв.. Предвид настъпилата в резултат на трудовата злополука временна нетрудоспособност, са били издадени болнични листи и е било предписано лечение в домашно-амбулаторни условия, като било проведено лечение и в стационарни условия за периода 11.04.2022г.- 19.12.2022г. Освидетелствана била от ТЕЛК при „ МБАЛ Шумен „АД. За периода от 11.04.2022г.до 19.12.2022г.- времето, през което била в отпуск поради временна неработоспособност, ищцата получила парично обезщетение в общ размер на 4003.43лв.. От заключението по назначената в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на претърпяната трудова злополука –падане от стълба, ищцата получила счупване на тибия /голям пищял/ в горна трета, без увреда на меките структури на коляното – връзки, менисци, сухожилия.

Механизмът на полученото счупване бил падане или скачане от високо, при изпънато коляно върху твърда подложка. Продължителността на оздравителния процес при това счупване бил между 90 и 180 дни. Ищцата била във временна неработоспособност 243 дни.

Оперативното лечение е било наложително. Техниката на операцията била правилно проведена, а оздравителния процес /срастването на костта/, пълно оздравяване било настъпило. По отношение на увредата на хрущяла на тибиалното плато –пълно възстановяване не било настъпило, което се виждало на проведеното рентгеново изследване на дясно коляно на 06.01.2025г.-две години и десет месеца след травмата. Положителният ефект можело да се очаква след лечение с хондропротектори. При прегледа на 13.01.2025г. се установило, че дясното коляно е оточно и с ограничени движения.Въпреки проведените четирикратни физиотерапевтични процедури, обективните оплаквания били налице. Пълно възстановяване на функциите на дясно коляно можело да има при бъдещо по-адекватно лечение. Операцията била извършена в условията на отложена спешност, а четирите дни забавяне не били от съществено значение за окончателното възстановяване от травмата.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.200, ал.1 от КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на 3 работника или служителя, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг работник или служител има вина за настъпване им. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищцата е претърпяла трудова злополука, вследствие на която е получила закрито счупване в дясната подбедрица /тибията/, както и че към датата на злополуката е била в трудово правоотношение с ответника. Съобразно чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, а ал.2 на същия законов текст сочи, че трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Ето защо следва да се приеме, че са налице всички изискуеми елементи на фактическия състав на чл.200, ал.1 от КТ, обосноваващи ангажирането на отговорността на работодателя. От събраните по делото доказателства не се установява сочената от ответната страна груба небрежност на работника, по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, както и каквото и да било съпричиняване на вредоносния резултат. Не се установява подхлъзването и падането от стълбата да е в резултат на нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалата. При наличие на виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното право, пострадалият следва да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати.

Вината на пострадалия не може да се предполага и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение, а при липсата на доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда, не може да се прави категоричен извод за допусната груба небрежност. Претендираното от ищцата обезщетение на причинените и имуществени вреди е основателно в пълен размер, доколкото същите са в пряка причинно - следствена връзка с процесната трудова злополука и са установени до търсения размер.

Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква индивидуалната им преценка, като се вземат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки. При определяне на сумата, която следва да обезщети пострадалия за претърпените болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука, следва да се отчитат поотделно редица фактори, между които конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др. външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура, които обстоятелства се 4 установяват на базата на житейските правила и конкретните доказателства по делото. В процесния случай, следва да се отчете, че вследствие претърпяната злополука ищцата е бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност за период от осем месеца, като първоначално е била обездвижена, а в последствие се е възстановявал сравнително трудно от физическата травма. Вследствие на злополуката, ищцата е изпитвала силни болки по време на обездвижването, след сваляне на гипса, в периода на раздвижване и последващите интервенции. Тези болки и страдания са довели до увреждане на общото и психично здраве и са станали причина за негативната промяна в мирогледа и в периода на възстановяване.