Решение № 260561 от 13.05.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

/ 13.5.2021г. гр. Перник, 13.05.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, X-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия Ненкова гр.д. № 3857 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А.С.А., ЕГН **********, в качеството му на пълномощник на И.Х.М.,

ЕГН **********, ЧРЕЗ ПРЕУПЪЛНОМОЩЕНИЯ адв. К.П. против „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“-АД, ЕИК *********, иск по чл.124 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 5859.91 лева, представляваща НЕИЗДЪЛЖЕНА ГЛАВНИЦА ПО ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 1218 ОТ 23.07.2003 г., сумата от 626.70 лева, представляваща размера на дължимата лихва за периода от 22.09.2004 г. до 22.04.2005 г., до деня на депозиране на молба за издаване на изпълнителен лист 22.04.2005 г., както и сумата в размер на 129.79 лева направени разноски, поради погасяването на вземанията по давност.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че въз основа на молба, с вх. № ***** от 02.11.2006г. на „Еич Ви Би Банка Биохим” АД, която в последствие е закупена от „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК ********* срещу ищеца, в качеството му на кредитополучател по банков кредит е било образувано изпълнително дело № 10 по описа на ЧСИ А.М.В. за 2006г. Горепосоченото изпълнително производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ****г. по описа на Районен съд - Перник за сума в размер на 5859.91 лева - представляваща неиздължена главница по договор за потребителски кредит № 1218 от 23.07.2003г., сумата от 626.70 представляваща размера на дължимата лихва за периода от 22.09.2004г. до 22.04.2005г. до деня на депозиране на молба за издаване на изпълнителен лист 22.04.2005г., както и сума в размер на 129.79 лева направени разноски.

Претендираните от ответното дружество суми се твърди, че не се дължат от ищеца, тъй като са погасени по давност.

Твърдението за недължимост на тези суми, поради погасяване на вземането, по съществото си представлява възражение за изтекла погасителна давност, което е въпрос по същество на правен спор по повод на предявен иск и образувано съдебно производство, в което същото може да се релевира. Основание на отрицателния иск за признаване със сила на присъдено нещо е посочено,че е несъщеетвуването на спорното парично вземане на ответника по иска. може да бъде всеки юридически факт. който е изключващ съществуването, прекратяващ или погасяващ спорното материално право па вземане на ответника, който може да се релевира с иск или възражение /така определение № 851 от 18.06.2007г. на СГС, IV-Г отд., постановено по гр. дело № 2307/2007г./.

Погасителната давност на вземанията е уредена в чл. 110 и следващите Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на пет години се погасяват всички вземания, за които в закона не е предвиден друг срок (по-къс или по-дълъг). По давност е погасено както вземането за лихва, така и вземането за главницата.

От страна на банката-взискател от датата на образуване на изпълнителното дело № **г. на 02.11.2006 г. не са предприети никакви изпълнителни действия по принудително събиране на просрочената сума, освен изпращане на призовка за доброволно изпълнение, получена от ищеца 08.11.2006г..

Излагат се подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност, от дата 02.11.2006г., на която е образувано изпълнителното дело и в рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата на чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, в случая изтекъл на 02.11.2008г., банката-взискател не е предприела извършването на надлежни изпълнителни действия по изп. дело № **г. по описа на ЧСИ А.М.В..

В конкретният случай се твърди новата 5 годишна погасителна давност за вземането на банката срещу И.Х.М. по изп. дело № **г. по описа на ЧСИ А.М.В. е започнала да тече от 02.11.2006г. и е изтекла на 02.11.2011г. С тези доводи се моли за уважаване на искова претенция.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който предявените искове се оспорват. Излагат се подробни доводи, че на първо място- производството по делото е недопустимо, като вземането банката е прехвърлила чрез цесия на трето за спора лице чрез валиден договор за цесия, като алтернативно се твърди, че претенцията е неоснователна в случай, че бъде разгледала по същество.

В допълнително постъпило становище, от ищеца е посочено, че същият не е бил уведомяван за цедиране на вземането и за него взискател и ответник е именно банката.

В съдебно заседание, проведено на 21.04.2021 г., процесуалният представител на ищеца не се е явил, като съдът е докладвал постъпила молба с рег.№ ** г. от адв. К.П., пълномощник на ищеца, с която моли, при редовно призоваване на страните, да се даде ход на делото и не възразява същото да бъде гледано в негово отсъствие. Моли да бъде прието изпълнително дело № ** г. по описа на ЧСИ А.В., както и фактурата за платена такса за препис на изпълнителното дело. Сочи, че няма други доказателствени искания. Изразява становище по същество на спора, като моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че доверителят му И.Х.М. не дължи на „УниКредит Булбанк“ АД посочената в исковата молба сума, тъй като е погасена по давност. Моли за присъждане на сторени съдебни и деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно решението.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и представя с молбата фактура и списък на разноски по чл.80 от ГПК. Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД – редовно призован по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК, представител не е изпратил.

Съдът е докладвал делото, както и постъпилото и молба копие на изпълнително дело № ** г. по описа на ЧСИ А.В., като писмените доказателства са били приети по делото и същото е било обявено за решаване.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № ** г. по описа на

ЧСИ А.В., въз основа на молба, с вх. № ***** от

02.11.2006г. на „Еич Ви Би Банка Биохим” АД, която в последствие е закупена от „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК ********* срещу ищеца, в качеството му на кредитополучател по банков кредит е било образувано изпълнително дело № 10 по описа на ЧСИ А.М.В. за 2006г. Горепосоченото изпълнително производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ****г. по описа на Районен съд - Перник за сума в размер на 5859.91 лева - представляваща неиздължена главница по договор за потребителски кредит № 1218 от 23.07.2003г., сумата от 626.70 представляваща размера на дължимата лихва за периода от 22.09.2004г. до 22.04.2005г. до деня на депозиране на молба за издаване на изпълнителен лист 22.04.2005г., както и сума в размер на 129.79 лева направени разноски, видно от същото приобщено по делото. По образуваното изпълнително дело при ЧСИ Василева, е било възложено да извърши действия по принудително изпълнение.

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение – като призовка за доброволно изпълнение, получена от ищеца на 08.11.2006г.. По делото са налични и две молби от банката-взискател за извършване на справка регистрирани трудови договори на длъжника от 10.12.2007 г и втора молба от 18.09.2008 г. /по която е била внесена и дължимата такса от 6 лева/ за справка за трудови договори на длъжника, като други активни действия от взискателя по делото не са били извършвани.

Извън посочените действия по изпълнителното дело не са осъществявани никакви други действия.

С постановление от дата 20.05.2016 г. ЧСИ Василева е прекратила производството по делото поради настъпила перемция- или хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

Съдът намира, във връзка с възражението за допустимостта на производството, че следва да посочи, че наведените възражение в отговора за по съществото на спора и не касаят допустимостта на делото и със същите следва да се даде отговор именно с крайния съдебен акт на съда, като по делото действително ответникът не е ангажирал доказателства извън представеното уведомление за цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД, приложено към отговора, преди същото да е било извършено уведомяване на длъжника за цесията, като следва да се приеме, че същият е уведомен едва с получаване на отговора и приложението към същия, каквато е константната съдебна практика и следователно искът е насочен към взискателя по изп. Дело, за което длъжникът е имал знанието именно, че е негов кредитор.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 11.05.2005 г., издаден по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

По основателността:

По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност. В настоящия случай обаче вземанията, предмет на производството, представляват неизпълнени задължения по договор за кредит. По отношение на последните е налице трайна съдебна практика, споделяна и от настоящия състав, съгласно която дори задълженията по кредита да са разсрочени на отделни вноски, това не превръща същите в периодични плащания. По тези съображения и когато вземанията произтичат от договор за кредит (с изключение на вземанията за лихви) независимо дали същите са установени с влязла в сила заповед за изпълнение или с влязло в сила решение, то спрямо последните винаги се прилага петгодишната погасителна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл – напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение

Разпечатката съдържа 38 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/544db3f1-52fb-490c-841e-14e9a9907ae6