Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260010 от 12.01.2022, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 721/2021
Вид
Определение № 260010
Подписан
12.01.2022
Състав
ИВАН БОЖИКОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5, ал.5 · Закон за потребителския кредит

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2022

Дупница

Номер

Година Град

IІ гр. отделение

Районен съд – Дупница състав

12.01.

2022 на Година закрито

Иван Димитров

В заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа докладваното от

Гражданско

721

2021 дело № по описа за г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54, ЕИК *********, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров - изпълнителни директори, чрез юрк. С.Р., срещу Г.Д.Р., ЕГН **********, с правно основание чл.422 от ГПК.

Извън законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 08.03.2019 г. в качеството на кредитор сключил с Г.Д.Р., като кредитополучател, договор за потребителски кредит № ********** за сума в размер на 2 956, 73 лв. Към отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 316, 79 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора, която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.7, ал.2 от договора, средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка ***.

Когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи застраховка „Живот” в размер на 316, 80 лв., както и застраховка „Безработица” в размер на 323, 14 лв. Горепосочените суми, ведно с уговорения между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит - ГПР в размер на 31, 84% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора) формират общото крайно задължение по договора (чл.10), което възлиза на 5 262, 99 лв. Тази сума е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски, 47 в размер от 109, 65 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер от 109, 44 лв.

Кредитополучателят се е задължил да възстанови предоставения кредитен ресурс на равни месечни вноски с падеж всяко 15-то число на месеца, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Длъжникът е преустановил предвидените в договора плащания, съответно е пропуснал да погаси три последователни месечни вноски, съгласно погасителния план, с падежи 08.03.2019 г., 15.12.2019 г., 15.01.2020 г. Съгласно чл.16, т.2 от договора са възникнали предвидените предпоставки за автоматична предсрочна изискуемост на непогасеното задължение поради неплащане на три поредни месечни вноски.

Ищецът направил опит да уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 25.8 до чл. 25.11 от договора, съгласно които взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора - постоянният и настоящият адрес на ответника. Според чл. 25.10, при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес, е в тежест на страната, изпратила писмото.

Ищецът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост на постоянния и настоящ адрес ***, който го получил на 30.10.2020 г.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя и ответника за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. № 2051/2020 г. по описа на ДнРС и искането е уважено. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Към дата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК (01.12.2020 г.), задължението на ответницата било в размер на 2 720, 16 лв. - главница и 823, 50 лв. - договорна лихва. Съгласно чл.

9, ал. 4 от договора за потребителски кредит, ответницата дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 08.03.2019 г. до 16.11.2020 г. в размер на 113 лв.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № **********/08.03.2019 г. сума в общ размер на 3 656, 66 лв., от която: неизплатена главница в размер на 2 720, 16 лв., договорна лихва в размер на 823, 50 лв. за периода от 15.11.2019 г. до 30.10.2020 г., обезщетение за забава в размер на 113 лв. за периода 08.03.2019 г. - 16.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (01.12.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените разноски.

В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се неспазване на изискването на чл.5, ал.5 от ЗПК и непредставянето на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Оспорва се получаването на сумата по кредита. Твърди се недействителност на договора за кредит поради неспазване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Оспорва се дължимостта на претендираната такса за оценка на риска съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Оспорват се като неравноправни клаузите, предвиждащи сключване на застраховка „Живот” и застраховка „Безработица”. Оспорва се истинността на представените от ищеца документи във връзка със сключването на договора.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.9 и сл. от