Определение № 563 от 22.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. Пазарджик, 22.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20225200100665 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 140 от ГПК.

Образувано е след изпращането му на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК от Районен съд - Панагюрище с Определение № 389 от 14.10.2022 г. по гр. д. № 720/2021 г., към което преди това с Определение № 388 от 14.10.2022 г. по гр. д. № 292/2022 г. , последното дело е присъединено към първото, на основание чл. 213 от ГПК.

За да изпрати делото на настоящия окръжен съд на основание чл. 104, т. 4 от ГПК, районният съд се е позовал на Определение № 17 от 4.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5218/2014 г., II г. о. , според което при съединяване на дела по чл. 213 о т ГПК, преценката за размера на цената на иска (включително с оглед определянето на родово компетентния като първа инстанция съд) следва да се извършва при отчитане естеството на връзката между отделните дела, т. е. когато, видно от обстоятелствената част на исковите молби, връзката между исковете се състои в идентичността на облигационното правоотношение, по отношение на което претенциите по отделните дела съставляват части от едно вземане, то следва да се приеме, че след обединяването на делата не се касае до обективно кумулативно съединяване на искове, а до една обща претенция, чиято цена е равна на сбора от претенциите по отделните съединени дела.

Настоящият съдебен състав споделя изразеното становище, като счита, че процедурата е разгледана в т. 3 от ТР 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, представляващо и задължителна съдебна практика, където е прието, че не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 от ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането. В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК или двете дела да бъдат съединени за 1 разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 от ГПК (както е процедирано в случая).

На това основание, съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 240 от ЗЗД от В. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж. к. ***, чрез адв. Н. А. от АК - Бургас, със съдебен адрес: гр. Б., ул. ***, срещу М. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, за осъждането ѝ да върне сумата от 42 000 лева по сключен между страните договор за заем от 10.05.2017 г. , ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени доказателства, за допускане на гласни такива: двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата М. Х. Н., чрез адв. С. Й. от САК е подала отговор на исковата молба. Счита, че е недопустимо разпит на свидетели за установяване сключване на договор на стойност над 5 000 лева - чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, евентуално моли също за двама свидетели, с които ще доказва безвъзмездността на предоставянето на паричните средства с цел ремонтиране на общата къща. Моли се да се отдели като безспорно, че към 2017 г. ищецът е бил съпруг на сестрата на ответницата.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за предоставен паричен заем, невърнат в уговорения срок от ответницата. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Непосочването на банкова сметка на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК не представлява нередовност на исковата молба, видно от чл. 129, ал. 2 от ГПК, който препраща само към чл. 127, ал. 1, а не и към ал. 4 на същата разпоредба от ГПК.

По доказателствата:

Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени с исковата молба писмени доказателства е основателно, поради което същите следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал.

Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, недопустими са свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. В случая събирането на гласни доказателства за сключването на процесния договор е допустимо, тъй като забраната п о цитираната разпоредба е преодоляна поради връзка между лицата (ищец и ответница), а именно същите са били роднини по сватовство от втора степен към момента на сключване на договора 2017 г. (за което в отговора на исковата молба се 2 иска да се отдели за безспорно между страните, че към 2017 г. ищецът е бил съпруг на сестрата на ответницата).

Следва да се уважат доказателствените искания и на двете страни, като съдът допуска по двама свидетели на всяка, при режим на довеждане.

На основание чл. 140, ал. 3 о т ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 1350/05.10.2021 г. и искова молба вх. № 1162/05.05.2022 г. от В. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж. к. ***, чрез адв. Н. А. от АК - Бургас, със съдебен адрес: гр. Б., ул. ***, срещу М. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, за осъждането ѝ да върне сумата от 42 000 лева по сключен между страните договор за заем от 10.05.2017 г. (с всяка искова молба по 21 000 лева), ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 240 от ЗЗД.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е иск от В. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж. к. ***, чрез адв. Н.

А. от АК - Бургас, със съдебен адрес: гр. Б., ул. ***, срещу М. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, з а осъждането ѝ да върне сумата от 42 000 лева по сключен между страните договор за заем о т 10.05.2017 г. , ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 240 от ЗЗД.

Ищецът основава предявения иск на следните фактически твърдения:

В исковата молба се излага, че страните са сключили договор за заем на 10.05.2017 г., по силата на който ищецът предоставил в заем на ответницата сумата от 42 000 лева. Срокът за връщане бил уговорен на 4 години след датата на последния нареден от заемодателя паричен превод, който бил на 15.06.2017 г., съответно сочи на падеж на 16.06.2021 г. Заемната сума била преведена с платежни нареждания по посочена от ответницата банкова сметка, както и на посочено от нея лице - „Болид“ ООД - Стара Загора и „Топлотерм“ ЕООД (по-нататък в исковата молба се сочи „Терма Експерт Плюс“ ООД). Твърди се, че преддоговорните отношения започнали още преди 10.05.2017 г., когато кореспонденцията между спорещите страни се водела по електронна поща, тъй като ищецът по това време бил на далечно плаване като капитан 3 на кораб. Поисканият заем бил за извършване на ремонт на недвижим имот, придобит от ответницата след развод. Уточнява се, че ответницата е сестра на бившата съпруга на ищеца. Поддържа се, че ответницата е поела обещанието да върне заетата сума до 4 години. След като ищецът се съгласил да ѝ даде пари на заем, ответницата започнала да прави проучване сред фирми колко точно пари ще са необходими. Получила оферти за смяна на дограма и пълно саниране от „Болид“ ООД - Стара Загора, където работел братовчеда на ответницата Р. Г., както и от „Топлотерм“ ЕООД за изграждане на отоплителна система (локално парно) на пелети. На 05.05.2017 г. ищецът се завърнал от плаване. Тогава ответницата му уточнила, че необходимите ѝ парични средства са в размер на 42 000 лева. Уговорили се да преведе пари на Р. Г. и „Терма Експерт Плюс“ ООД, като срока за връщане на парите да бъде 4 години след датата на последния нареден от ищеца паричен превод. Така, на 17.05.2017 г. ищецът превел на Р. Г. 13 150 лева по сметка в Райфайзен банк за смяната на дограма, на 18.05.2017 г. наредил сумата от 10 000 лева по фактура № 5497/18.05.2017 г. на „Терма Експерт Плюс“ ООД за локално парно, на 06.06.2017 г. наредил на ответницата още 3 000 лева за доплащане на локалното парно след неговото завършване и на 15.06.2017 г. наредил на Г. 15 971 лева за изолация, шпакловка и др. Общата сума била 42 121 лева. Въпреки изтеклия срок за връщане на парите на 16.06.2021 г., ответницата не изпълнила задължението си. Моли за уважаване на иска с присъждане на законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата М. Х. Н., чрез адв. С. Й. от САК е подала отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на иска. Твърди, че не отговаря на истината, че ищецът е дал в заем 42 000 лева на ответницата по сключен между тях неформален договор. Не се спори, че страните са били роднини по сватовство, като сестрата на ответницата е била съпруга на ищеца.

Къщата в гр. Панагюрище не е била собственост изцяло на ответницата, а е била обща семейна къща, като разпределението било такова, че първият етаж е бил отреден за нея, а вторият и приземният - за сестра ѝ и нейното семейство. Към настоящия момент в къщата живее майката и сестрата на ответницата. Ищецът винаги е харесвал тази къща и я е припознавал като дом, в който може да живее, след като прекрати работата си като капитан на кораб. Никога не е имало уговорка, че сумите ще бъдат дадени като заем, който да бъде върнат след 4 години. Всъщност, ищецът е искал да помогне с ремонта на къщата, който той и децата му реално ползвали. Сумите са дадени от негова страна като дарение, като именно той е бил инициаторът за извършването на ремонтните дейности, за да създаде по-голям комфорт за себе си и семейството си.

Това е видно от представеното с исковата молба електронно съобщение, с което ответницата изпраща на ищеца различните оферти, именно за да може той да се произнесе по тях и да ги приеме или не. Излага се също така, че паричните преводи са извършени на три различни лица, като само този от 3 000 лева е по сметка на ответницата. В основанието на преводите не е посочвано, че представляват заемни 4 средства. Напротив - единият е с основание „превод“, а другият по фактурата, която се плаща. Впоследствие отношенията между ищеца и неговата съпруга се влошили и последвал развод. Ищецът имал изисквания при развода за разпределение на общото имущество. Именно поради влошението отношения, сега ищецът претендира възстановяване на предоставените като дарение суми. Оспорва се, че предоставените на третите лица суми - на 17.05.2017 г., 15.06.2017 г. и 18.05.2017 г. представляват предаване на заемна сума по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, както и че ответницата изрично е посочвала на ищеца да направи тези преводи, за да изпълни свое задължение. По същия начин и превода на 06.06.2017 г. е направен с цел дарение.

Моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 о т ГПК съдът приема за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че ищецът В. К. е бил съпруг на сестрата на ответницата М. Н. към 2017 г., както и че е направил следните преводи:

= на 17.05.2017 г. е превел на Р. Г. 13 150 лева с основание: „превод“;

= на 18.05.2017 г. е превел 10 000 лева на „Терма Експерт Плюс“ ООД с основание: „по фактура № 5497/18.05.2017 г.“;

= на 06.06.2017 г. е превел на ответницата 3 000 лева без посочване на основание в платежното нареждане;

= на 15.06.2017 г. е превел на Р. Г. 15 971 лева без посочване на основание.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 о т ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.