Определение № 7 от 19.04.2021, Военен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. Пловдив , 19.04.2021 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: подп. ВЕЛИЧКА З. ВЛАШЕВА като разгледа докладваното от подп. ВЕЛИЧКА З. ВЛАШЕВА Частно наказателно дело № 20216200200038 по описа за 2021 година при секретар Зорница Миленкова, разгледа ЧНД № 38/2021 г.

След като се запознах с материалите по делото и при обсъждане на въпросите по чл. 243, ал. 4 от НПК

У С Т А Н О В И Х:

Делото е подсъдно на съда.

Няма основание за спиране на наказателното производство.

Настоящото производство е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Производството е образувано по жалба на адв. Е.Н. процесуален представител на обв. Т.А. по *** г. по описа на ВОП - Пловдив, с която е оспорено постановление от 25.02.2021 г. за прекратяване на *** г. по описа на ВОП – Пловдив, като се прави искане съдът да измени единствено основанието за прекратяване на досъдебното производство, като вместо посоченото от ВОП – Пловдив основание по реда на чл.243, ал.1, т.2 от НПК, моли съда да приеме, че е налице основанието по чл.243, ал.1, т.1 във вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно, че деянието не съставлява престъпление.

Срещу посоченото по-горе постановление за прекратяване на *** по 1 описа на ВОП – Пловдив е депозирана жалба и от Н.С. чрез повереникът й адв. Н. от АК – Х., в която жалба се навежда искане съдът да отмени атакуваното постановление и да го върне на ВОП –Пловдив за приложение на закона.

Срещу жалбата на адв. Н. е постъпило възражение от страна на адв. Н., в което подробно се излагат доводите, защо не следва да се уважи жалбата на повереника на Н.С., а именно, че в жалбата се сочи единствено довода, че обвиняемата е била длъжна да предвиди настъпването на опасните последици.

Сочи се, че това твърдение не е изградено върху доказателствени доводи, тъй като не е било съобразено обстоятелството, че в МО има и други длъжностни лица, които съобразно нормативните актове и длъжностните им характеристики имат задължения, които не са изпълнени. Всички тези длъжностни лица са знаели за проблема със стената и не са предприели действия по изпълнение на своите задължения.

Във възражението се сочи, че не случайно в прекратеното НОХД №73/ 2020 г. по описа на ВС – Пловдив, съдия-докладчика е посочил, че отказът да се изследва евентуалната отговорност за престъпния резултат на граждански лица или и на други длъжностни лица от МО нарушава правото на защита на А., тъй като при непредпазливите престъпления отговорността е за независимо съпричинителство.

Сочи се, че ако единственият критерий за виновност на А., е че не е предвидила настъпването на вредните последици и то само на основание на „когнитивните й умения“. Нещо повече сочи се, че св. С.К. - началник на *** е имал изрични задължения в тази насока, които не е изпълнил, тъй като от приложените му длъжностни характеристики е видно, че са му вменени задължения по т.4.5 по Инвентаризация и оценка на сгради и земи, за които да установява и годността на съществуващите строежи.

Като в т.5.1.5 от длъжностната му характеристика изрично се сочи, че е вменено пряко задължение да отговаря и за състоянието на част от имотите и сградния фонд в зоната на отговорност на отдела му, включително и за имоти на МО и БА с отпаднала необходимост. Сочи се, че това задължение не е вменено по длъжностната характеристика на останалите лица вкл. и на А.. В този ред на мисли е посочено и наличие на писмо от 29.12.2017 г. на л.18, том 2

3 от *** г., което писмо е входирано в *** на 10.01.2018 г. за отпускане на средства за премахване на опасния тухлен зид от сградата на имот с идентификационен номер *** Като това писмо е в ресора на изпълнение на вменените задължения на Р. / Началник на *** – Х. към онзи момент/. Сочи се, че това искане никога не е пристигало до А.. Сочи се, че при липса на непредприети действия от страна на С. К., който е бездействал, тъй като според т.5.2.2 от длъжностната му характеристика се изисква представяне на ГД *** информация за възникнал проблем, а по т.5.2.6 от длъжностната му характеристика К. е бил задължен да докладва на Главния директор на ГДИО по въпроси от неговата К.петентност. Ето защо се сочи, че много преди инкриминирания пе***д и други длъжности лица различни от А. са бездействали.

Нещо повече св.Й. – Началник отдел „Управление на държавни имоти“ в длъжностната му характеристика е вписано като дейност - Инвентаризация и оценка на земи и сгради. Установяване на годността на съществуващите строежи. То в този ред на мисли в негов ресор е К.уникацията му с Община – Х., относно ОВР 1493-Х.. Т.е. той има право да взема самостоятелни решения в рамките на функционалните му задължения. Ето защо бездействието му по изпълнение на тези задължения е в причинна връзка със забавянето по уведомяване на годността на сграда с идентификационен номер *** Сочи се, че е налице Заповед № *** г. на Кмета на Община – Х. за премахване на опасната стена. Ето защо състоянието на тази стена било застрашаващо живота и здравето на хората още от 2011 г. и никой не е разгледал причините, поради които тази заповед не е изпълнена.

Сочи се, че в жалбата не е посечено никъде като конкретизация длъжностното поведение на А., а се акцентира върху личността и. Сочи се, че тя е предприела действия по изпълнение на Заповед *** г. Ето защо моли съда да остави жалбата на Н. С. депозирана чрез адв. Н. без уважение.

Досъдебното производство № 21- Сл. / 2019 г. по описа на ВОП – Пловдив е било образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, с извършен оглед на местопроизшествието и се води за установяване дали на *** г. около 19.00 ч. в гр. Х. на ул. К., военно-длъжностно лице от МО по непредпазливост е причинило смъртта на ц.л.М.М. от гр.Х. - с оглед 3 престъпление по чл.122, ал.1 от НК.

Процесуалното развитие на делото към настоящия момент е следното:

След приключване на разследването по посоченото по-горе досъдебно производство е било образувано НОХД № 73/2020 г. по описа на ВС – Пловдив. Като с протоколно определение № 260002 от 24.09. 2020 г. съдът е прекратил наказателното производство и е върнал делото на ВОП – Пловдив за отстраняване на допуснатите нарушения в хода на досъдебното производство.

След проведено допълнително разследване в хода на досъдебното производство е последвало постановление от 25.03.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка *** г. по ДП *** г. по описа на ВОП – Пловдив по прокурорско дело № 32/2020г.

В жалбата на адв. Н. от АК – Пловдив, се навеждат следните доводи, а именно, че изложеното от прокурора основание за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно. Същата сочи, че е налице хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не съставлява престъпление, по следните съображения: Според повдигнатото обвинение Т.А. е осъществила състава на чл. 122 НК и е причинила по непредпазливост смъртта на М.М., защото в пе***да от *** г. е бездействала, като небрежно се отнесла към свои задължения, а именно:

Не изпълнила задължение по чл. 29, ал. 1 от Наредбата за К.андировките да вземе отношение по доклад от К.андировани служители;

Не е изготвила докладна записка до М.О. с предложение да се извърши пазарно проучване на изпълнители за събаряне и премахване на опасна стена, както я задължавала длъжностната характеристика;

Не е отдала разпореждане до началник - отдел Регионална инфраструктура на отбраната да предостави количественостойностна сметка за необходимия разход за разрушаване и премахване на опасната стена, както я задължавала длъжностната 4 характеристика;

Не е осъществила контрол върху действията и бездействията на подчинените си служители във връзка с премахване на опасната стена, както я задължавала длъжностната характеристика;

Не е изготвила докладна записка до постоянния секретар на отбраната, с която да предложи даването на статут на опасната стена за „авариен ремонт“, съгласно Заповед *** г. на М.О. на РБългария за разработване и изпълнение на Единен поименен списък на обектите за строителство и строителни услуги на Министерството на отбраната за 2019 г.

При това обвинение, ВОП – Пловдив след преценка на всички доказателства е приел в мотивите на постановлението, за прекратяване на НП едновременно с посочените от него в предходните пунктове източници, че тя е следвала да има дължимо поведение по - Наредба за К.андировките в страната, длъжностната й характеристика на Главен директор „Инфраструктура на отбраната“, - Заповед *** г. на М.О. в системата на Министерството на отбраната, като за същия пе***д от време е действала и Заповед № *** г. на М.О. на РБългария за освидетелстване, бракуване, премахване и снемане на отчет на сгради, части от сгради и строителни съоръжения в имоти, в управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на М.О..

В жалбата се сочи, че прокурора е посочил, че съществуването на Заповед № *** г., която е действала: „паралелно и в противоречие с посочените в обвинението актове, е създала несигурност в съществуващия правен мир, поради противоречие в дължимото поведение на длъжностните лица и по-конкретно на главен директор на ГД „Инфраструктура на отбраната“. Според прокурора: „това обстоятелство попречило на обвиняемата да вземе решение кой ред от кой от подзаконовите нормативни актове следвало да спази. Обвиняемата въпреки наличието на юридическо образование достигнала до грешно умозаключение, че за да се събори процесната стена (ограда) следвало реализиране на процедура по освидетелстване и бракуване на сградата“.

Прието е в жалбата, че веднага след този съществуващ само за него 5

„парадокс“, прокурорът излага собственото си виждане, че всъщност избраният от Т.А. ред може и да е правилен, като заявява: “Но в същото време това решение може всъщност да е правилното, предвид наличието на друга регламентирана правна възможност“.

След като излага тези съображения, прокурорът стигал до извод, че обвинението е недоказано единствено от субективна страна и че не е доказана причинно - следствената връзка между поведението на Т.А. и настъпилата смърт на М.М..

Прокурорът двукратно е посочил в постановлението си, че Т.А. е „взела грешното решение“, като приложила едната заповед – Заповед № *** г., вместо другата заповед № *** г., която според обвинението следвало да бъде приложена.

Мотивите на постановлението сочат, че деянието на подзащитната ми не съставлява престъпление.

Прокурорът няма право да определя кой е задължителен за подсъдимата административен акт с нормативен характер е „по-правилно“ да бъде изпълнен, респ. кой е „по-правилният“ акт, още повече, че двата акта са от един и същи порядък – правила, приети със заповеди на М.О..

Отделно от това редът по Наредбата за К.андировките в страната е напълно неприложим, самостоятелно към настоящия случай. Наредбата за К.андировките въвежда общи правила, приложими във всички случаи, в които длъжностни лица осъществяват служебни функции извън населеното място, в което е постоянната им месторабота, без да се отчита спецификата на тази работа. В жалбата се сочи от страна на адв.Н.,че е съвсем различен правният ред, по който се предприемат стъпки по освидетелстване на сгради в системата на Министерството на отбраната, която е изпълнявана от подзащитната ми. Специалната норма изключва общата – това е основен принцип в правото. А. няма право на избор да действа по отчета в заповедта за К.андировка по свое усмотрение и по някакъв ред, който тя избере или прокурорът приеме за правилен. Нейното задължение да реагира е свързано с установения в системата на Министерството на отбраната ред чрез Заповед *** г. на М.О..

6

Точното прилагане на действащ административен нормативен акт по смисъла на чл. 75 от АПК от страна на обвиняемата е именно Заповед *** г. на М.О., според която следва извода за несъставомерност на извършеното от нея. Тя не е бездействала и не се е отнесла небрежно към своите служебни задължения, а е приложила задължителен за нея правен акт, който определя точния ред, по който се бракуват, премахват и снемат от отчет сгради и части от сгради.