Решение № 775 от 22.04.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 22.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: А. МАДЖЕВ при секретаря М. Кюркчиева като разгледа докладваното от съдията т. д. № 607 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на „О.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** за откриване производство по несъстоятелност на „Б.а.а.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Възраждане“, ж.к. „*******.

Дружеството-молител навежда фактически твърдения, че има вземане от ответника - „Б.А.К.“ЕООД и същото е предмет на индивидуално принудително изпълнение провеждано по изпълнително дело № 20178880400687 по описа на ЧСИ - Г.Захариев, което е образувано за събиране на суми по три изпълнителни листа на обща стойност 505 410 лв., както следва: Изпълнителен лист издаден по ч.гр. д. №4811/2017г., на РС - Пазарджик срещу дружество – „Н.“

ООД и ответника – „Б.а.а.“ ЕООД, като същите са осъдени въз основа на запис на заповед, да заплатят солидарно задължение на стойност 105 000 лв. - главница и 2 100 лв. - разноски;

Изпълнителен лист издаден по ч.гр. д. №4853/2017г., по описа на РС – Пазарджик в полза на ищеца срещу дружество - „Н.“ ООД и „Б.а.а.“ ЕООД, въз основа на запис на заповед, като същите са осъдени да заплатят солидарно задължение на стойност 99 500 лв. - главница и 1990 лв. - разноски, както и Изпълнителен лист издаден по ч.гр. д. №4860/2017г., по описа на РС - Пазарджик в полза на ищеца срещу дружеството - „Н.“ ООД и „Б.а.а.“ ЕООД, въз основа на запис на заповед, като дружествата са осъдени да заплатят солидарно задължение на стойност 291 000 лв. - главница и 5 820 лв. - разноски. Молителят поддържа, че в негова полза не е постъпило плащане на дължимите суми от ответното дружество до момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Допълва, че от информацията налична в събраните в хода на изпълнителното производство доказателства е узнал за наличието и на други необслужени парични задължения, чиито адресат е ответното дружество, както към физически и юридически лица, така и към публични институции като НАП и НОИ. Спрямо имуществото му имало наложени запори върху движими вещи. Акцентира и върху това, че ответника предприема действия по неколкократна сменя на адреса си на управление и управителя му. Позовава се, че „Б.а.а.“ ЕООД е дружество изпаднало в състояние на неплатежоспособност, в резултат на което е неспособно да изпълнява свои изискуеми и установени по основание парични задължения произтичащи от търговски сделки, както и публични задължения за данъци и осигурителни вноски. Мотивиран от тези свои съображения молителя иска от съда да се произнесе с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което да постанови откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответния търговец с производните от това последици.

Ответникът –

„Б.а.а.“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. В. депозира в срок отговор по подадената против него молба основана на чл.625 ТЗ. В него се изразява становище за нередовност, недопустимост и неоснователност на исковата молба на ищеца, съдържаща неверни фактически твърдения, които не са подкрепени с убедителни доказателства. Съображенията за недопустимост на молбата се свеждат до това, че дружеството-молител не разполага с правен интерес и надлежна активна процесуална легитимация за подобна съдебна защита, тъй като същия не притежава качеството на кредитор по отношение ответника. Подчертава се, че ищецът черпи правата си от спорно правоотношение и проявява злоупотреба с процесуални права, като спорът между страните е разрешим в рамките на способите на исковото и изпълнително производства. Относно въведените от молителя твърдения за необслужени задължения на ответното дружество за данъци или осигурителни вноски, се акцентира върху това, че дружеството е постигнало във финансовия си резултат печалба, а така също били осъществени разплащания към държавния бюджет. На следващо място с отговора се отрича ищеца да е титуляр на вземания с адресат ответника, които да имат за източник търговска сделка. Отбелязва се това, че очертаните от молителя парични суми по издадени три броя записи на заповед и тяхната изискуемост са спорни между страните, като с оглед на разрешаване на тези спорове имало висящи съдебни производства образувани по реда на чл. 423 от ГПК. Разяснява се, че приложените към молбата по чл. 625 ТЗ три броя изпълнителни листа, на които молителя се позовава са били издадени в рамките на три самостоятелни заповедни производства, на основание чл. 417, т.10 от ГПК въз основа на три записа на заповед, издадени от търговско дружество - „Н.“ ООД. Ответното дружество отрича, то да се е задължавало, като менителничен поръчител по тях, респективно нямало основание да носи отговорност за плащане на сумите визирани в тези ефекти, наред с издателя им. Аргументира се с това, че фигуриращото върху ефектите поръчителство, на което е даден вид да изхожда от него не е било давано, като положения подпис не е на представляващия дружеството, а това означавало, че тази сделка е нищожна и не може да обвърже страните по нея.

Възразява и относно това издадените в полза на молителя три заповеди за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК да са му били връчвани редовно, поради което дружеството било предприело съдебна защита уредена в процесуалната норма на чл.

423 ГПК, чрез депозирането на възражения и по повод на това са образувани три съдебни производства пред Окръжен съд – гр. Пазарджик, които към момента не са приключили и продължават да са висящи. Възраженията на ответника се разпростират и в насока, че в случая поведението на молителя попада в приложното поле на чл.289 от ТЗ, а именно - злоупотреба с право, защото същия упражнява права, свързани с менителнични ефекти, единствено с намерение да увреди дружеството - „Б.а.а.“ ЕООД. Оспорва ответното дружество да е имало договорни или други правоотношения с поемателя по трите записа на заповед - „Омега гранд“ ООД или с издателя им - „Н.“ ЕООД. Спира се и върху обстоятелството, че визираните две дружества не водят редовно счетоводното си отчитане, като видно от публично достъпната информация поместена в ТР те нямат имущество, не осъществяват дейност, не представят ГФО и не спазват счетоводното и данъчно законодателство. Излагат се и данни за свързаност между „Омега гранд“ ООД и „Н.“ ЕООД, като двете дружества имат за управител едно и също физическо лице - Р.И.К.. На следващо място се отрича ответния търговец да се намира в състояние на неплатежоспособност. Опонира се за наличие на значително по-високи от препоръчителните от счетоводните стандарти стойности на незабавна и абсолютна ликвидност на ответното дружество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с това следва да бъде установено и че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

С оглед на това, в случая настоящата инстанция намира, че следва да разгледа кредиторовите качества на молителя и да прецени, дали същият е носител на изискуеми и непогасени вземания, по които длъжник да му е „Б.а.а.“ ЕООД, респективно, дали пораждането на тези вземания има за източник търговска сделка.

Видно от съдържанието на представените по делото три записа на заповед, първите два от които издадени на 05.07.2016 г., а последният – на 06.07.2016 г., юридическото лице – „Н.“ ООД, представлявано от управителя му Р.И.К., се е задължило безусловно и неотменимо, на 06.02.2017 г. – за първите два записа на заповед, респ. на 07.02.2017 г. – за третият такъв, да заплати в полза на дружеството-поемател „О.“ ЕООД или на негова заповед сумите от 105 000 лв., 99 500 лв. и 291 000 лв. Отговорност за изпълнение на задълженията, произтичащи от всеки от трите цитирани ефекта, е поело и ответното дружество – „Б.а.а.“ ЕООД, действащо чрез управителя си – С.И.Х., с полагането на отделен подпис върху лицевата страна всеки запис на заповед. Автентичността на подписите на С.И.Х., положени в качеството му на управител на ответното дружеството, се установява посредством изводите дадени в експертното заключението по назначената СГЕ, във връзка с открито по реда на чл. 193 ГПК производство за оспорване истинността на документ инициирано по настояване на процесуалните представители на ответника. От изложеното следва, че са налице редовни от външна страна записи на заповед, издаден в предписаната от закона форма с изискуемото по смисъла на чл. 535 ТЗ съдържание, по които ответникът е поел валидно задължение като менителничен поръчител при спазване на изискванията въведени в чл. 484, ал. 1 ТЗ.

По силата на поетото от страна на ответното дружество менителнично поръчителство в правната сфера на молителя – „О.“ ЕООД, като поемател, са възникнали менителнични вземания за сумите от 105 000 лв., 99 500 лв. и 291 000 лв. и срещу „Б.а.а.“ ЕООД, чиято изискуемост е натъпила на определен ден – на 06.02.2017 г. – за първите два записа на заповед, съответно на 07.02.2017 г. – за последния, които дати предхождат подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Менителничното поръчителство /авал/ е едностранна, абстрактна и формална сделка, по силата на която авалистът поема да отговаря солидарно с издателя, спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта. То има самостоятелен, неакцесорен характер, за разлика от поръчителството в гражданското право, уредено в чл. 138 и сл. ЗЗД.

Менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да му противопостави издателя на ефекта: както абсолютните възражения за недействителност на ефекта /с изключение възражението за недостатък във формата му/, така и личните му /относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Този извод следва пряко от нормата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която разпоредба, задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително, поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Възражения, основани на несъществуването на задължението по каузалното правоотношение биха били допустими от страна на авалиста, когато същият е и страна по каузалното правоотношение /вкл. поръчител по същото, предвид акцесорния характер на поръчителството спрямо задължението, което обезпечава - така изрично реш. № 17 по т.д. № 213/2010 г. на ІІ т.о. ВКС/, както и в хипотезата на недобросъвестност при придобиването на ефекта и злоупотреба с право - извод, основан на систематичното тълкуване на чл. 465 вр. с чл. 485, ал. 2 и чл. 289 ТЗ вр. с чл. 8 и чл. 63, ал. 1 ЗЗД / в този смисъл решение № 17/21.04.2011 г. по т.д. № 213/2010 г. на ІІ отд., реш. № 120 по т.д. № 988/2009 г., реш. № 21 по т.д. № 1091/2010 г., реш. № 26 по т.д. № 1027/2013 г., реш. № 2 по т.д. № 984/2012 г., всички на ІІ т.о. на ВКС и др./. Недобросъвестност или злоупотреба с право е налице при знание на поемателя по запис на заповед, за наличие на относителни възражения /правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи/ на издателя на ефекта, като длъжник по каузално правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по което каузално правоотношение поемателят се явява кредитор / така реш. № 2 по т.д. № 984/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, реш. № 40 по т.д. № 148/2011 г. на І т.о. на ВКС, реш. № 230 по т.д. № 383/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и др./. В съответствие с цитираната по-горе задължителна съдебна практика и съобразно конкретната хипотеза, формално относима към правопогасяващо относително възражение /не се твърди нищожност или унищожаемост на каузалната сделка, вкл. порок на договор за поръчителство/, недобросъвестност и злоупотреба с право ще е налице когато, предявявайки правата си по ефекта поемателят би получил плащане, в противоречие със съществуващи и противопоставими му като кредитор, от длъжника, респ. поръчителите на същия /чл. 142 ЗЗД/, относими към съществуването на задължението факти и обстоятелства /извършени погашения на същото вземане, чрез различни погасителни способи/, за чието съществуване кредиторът знае и което пренебрегва, упражнявайки правата си по ефекта. С установяване недължимост по каузалното правоотношение се препятства събиране на същото вземане, но на основание абстрактната сделка. Тъй като кредиторът – молител се позовава единствено на абстрактните сделки, то не може в негова тежест да се вмени установяване на вземане по каузалното правоотношение, защото това би било в противоречие с принципа на диспозитивното начало. Ответникът е този, които следва да разкрие съдържанието на каузалните правоотношения и правата по тях, респективно да проведе доказване, че задълженията които са предмет на обезпечаване с всеки един от трите издадени записа на заповед, или изобщо не са възниквали, защото каузалната сделка – техен източник е недействителна, респективно, макар и възникнали са били погасени, било от издателя на ефекта, било от самия авалист.

Разпечатката съдържа 24 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/544b792c-d09d-42f4-ab96-1e86efa28ac6