Решение № 83 от 28.05.2024, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 139/2024
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 28.05.2024
- В сила
- 28.05.2024
- Състав
- СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.269 изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- Чл.130 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. В. 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: С. Ж. С.
Членове:
Г. П. Й.
Н. Д. Н. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20241300500139 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С Решение № 37 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 2153/2022 г. на Районен съд -В. е осъден ответникът ЗЕАД „ Б. В. И. Г.“ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на Д. А. Т. от гр.
В.,ЕГН ********** сумата от 5 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на
30.04.2022 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2022 г. до окончателното плащане, като исковата претенция над присъдената сума до пълния претендиран размер от 7000.00 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Осъден е ответникът ЗЕАД „
Б. В. и. г.“ ЕАД,
ЕИК .,със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на Д. А. Т. от гр.
В.,ЕГН ********** сумата в размер от 1042.86 лв.,представляваща разноски при компенсация.
1
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ЗЕАД “Б. В. И. Г.”, гр. С.,ЕИК . представлявано от Изпълнителните директори Н. Ч. и И. Г., чрез Н. З. – юрисконсулт в частта, с която ЗЕАД „Б.
В. И. Г. е осъдено да заплати на Д. А. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 2 000 лева до пълния присъден размер от 5 000 лева, както и в частта на решението, с което са присъдени в полза на ищеца сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство .
Твърди се ,че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и че е достигнал до неправилни изводи вследствие на което е постановил решението си в нарушение на материалния закон.
На следващо място се поддържа ,че неправилно и необосновано в мотивите на първоинстанционното решение било определено прекомерно обезщетение за претърпените от страна на въззиваемия неимуществени вреди, като се поддържа ,че същото не е съобразено с критерия за „справедливост”.
Сочи се,че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценявали вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интезитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, като в настоящия случай се поддържа,че не са се доказали от страна на въззиваемия претърпените от него неимуществени вреди, поради което първоинстанционното решение било неправилно и необосновано.
Поддържа се ,че при определяне на размера на обезщетението необосновано първоинстанционния съд не бил взел предвид датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, икономическите условия в страната към настъпването му, възрастта на въззиваемия, поради което се счита,че определеното обезщетение е завишено, като в този смисъл следва да бъде отменен постановеният съдебен акт. От страна на първоинстанционния съд необосновано бил определен размера на обезщетение за неимуществени вреди като от страна на съда била присъдена 2 сума в размер на 5 000 лева, която се равнявала на размера на минималната работна заплата за страната към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие за почти една година. В тази връзка следвало да се има предвид, че при търпени от страна на въззиваемия неимуществени вреди за срок до 3 седмици съдът бил присъдил обезщетение, равняващо се на почти едногодишната минимална работна заплата за страната, който размер се счита ,че е прекалено завишен . Съгласно мотивите на съдебният акт, а и от отговорите на вещото лице по приетата съдебно медицинска експертиза при въззиваемия възстановителният период бил протекъл с продължителност около 3 седмици , поради което се иска да се отмени решението в обжалваемата му част.
С оглед на горното се иска да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 37 от 15.01.2024 г. на Районен съд -В., Гражданско отделение, 1 състав по гр. д. № 2153/2022 г., в частта му, в която ЗЕАД „Б. В.
И. Г.” е осъден да заплати на Д. А. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 2 000 лева до пълния присъден размер от 5 000 лева, както и в частта на решението, с което са присъдени в полза на ищеца сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство, и вместо него да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове за разликата от 2 000 лева до присъденият размер от 5 000 лева, като се присъдят в полза на ЗЕАД „Б. В. И. Г.” направените в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, за които ще бъде представен списък съгласно чл. 80 от ГПК, както и съдебните разноски в първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част.
Въззиваемата страна не е депозирала становище.В с.з. нейният процесуален представител адв.Л.М. поддържа,че въззивната жалба е неоснователна.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :
Пред Районен съд-В. е предявен иск от Д. А. Т. от гр. В. ,ЕГН ********** против ЗЕАД „ Б. В. и. г.“ЕАД, ЕИК ..,със седалище и адрес на управление: С.,с правно основание ч.432 ал.1 КЗ.
Твърди се от ищеца, че на 30.04.2022 г. като водач на МПС „Тойота 3
Корола“, при движение по републикански път II-11 от гр. М. към гр. В., в с. С. претърпял ПТП, като управляваното от него МПС в спряно състояние било блъснато отзад от товарен автомобил.
Излага се, че в следствие на горното ПТП получил травми от удари от отворените въздушни възглавници на автомобила по главата и крайниците, както и охлузвания и насинявания в гръдна и коремна област и по крайниците. Отделно от физическите наранявания, преживял силен стрес от внезапния удар, който не е очаквал. На място бил прегледан от медици от ЦСМП -Л.
Посочва се, че виновен за причиняването на ПТП бил Р. П. Н., който управлявал товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67 КН, собственост на „Х. Г. ЕООД,който имал сключена Застраховка „ГО“ в ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД по Застрахователна полица № ВО/03/121003028316, която към датата на ПТП била валидна.
Поддържа се, че на 30.05.2022 г. ищецът предявил претенция с вх.
№1540/30.05.2022 г. към ответника за заплащане на застрахователно обезщетени,както и че представител на ответника от отдел“ Правен“ му предложил по телефона обезщетение в размер на 2000.00 лева,което не го удовлетворявало.Излага,че във връзка с това подал и писмено възражение от 23.06.2022 г.,като ответникът с писмо с изх. № П 00674/03.08.2022 г. отказал изплащането на обезщетение по претенцията.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да осъди ответникът ЗЕАД „Б. В. И. Г. ЕАД, с ЕИК да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на претърпяно ПТП, като пострадал, в размер на 7000.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 30.04.2022 г.
Претендират се и направените разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер.Подържа се, че не е доказан механизма на пътнотранспортното произшествие,виновното поведение на водача,причинил същото,както и валидността на застрахователното правоотношение. Сочи се , че претенцията е прекомерна и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от 4
ЗЗД,както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като е бил без поставен предпазен колан.
Оспорва се и акцесорният спрямо претенцията за неимуществени вреди иск за присъждане на лихва,с оглед посочената в исковата молба начална дата.
От представените по делото НП №22-0294-000473/10.05.2022 г. на ОДМВР-М./влязло в законна сила/,АУАН № 611469 от 30.04.2022 г.на МВР и констативен протокол за ПТП от 30.04.2022 г. се установява безспорно, че на 30.04.2022 г. ищецът е претърпял пътно - транспортно произшествие, като водач на МПС „Тойота Корола“ ,рег.№ СВ 2948 ТЕ, в с. С., . с посока на движение от гр. М. към гр. В., като управляваното от него МПС е било блъснато отзад от товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67 КН, собственост на „Х. Г.“ ЕООД, управляван от Р. П. Н. от гр.П.,при което автомобилът на ищеца ускорил скоростта си и блъснал намиращо се пред него МПС,което от своя страна блъснало друго МПС.
В посочените НП и АУАН ,съставени на Р. П. Н.,е отразено,че е нарушил виновно чл.23 ал.1 от ЗДвП/ водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко/.
Видно от съставения констативен протокол за ПТП е че управляваният от Р. П. Н. товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67 КН е имал сключена валидна Застраховка „ГО“ в ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД по Застрахователна полица № В0/03/121003028316,приложена по делото,както и че същия не е спазил дистанция и е блъснал движещото се пред него МПС,намаляващо скоростта си,което е управлявано от ищеца.
От застрахователна полица № ВG/03/121003028316 е видно ,че същата е със срок на действие от 16.11.2011 г. до 15.11.2022 г.,при което е безспорно ,че произшествието е настъпило в срока на застрахователното покритие.
Ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП и отправил заявление за изплащане на настъпилите от ПТП неимуществени вреди, входено в ответното дружество с № 1540/30.05.2022 г.,в което е посочено ,че е налице болка в гърдите и шийната област.
В депозирано по делото възражение на ищеца до ответника ,входено с 5 номер 1863/30.06.2022 г. е посочено,че на ищеца е предложено обезщетение в размер на 2000 лв.,което е недостатъчно и се прави предложение за преразглеждане.
В писмо до ищеца ,изх.№ 00674/03.08.2022 г. ,е отразено от ответника,че се отказва да бъде изплатено застрахователно обезщетение на ищеца.
По делото е приложено съдебно-медицинско свидетелство №20/09.05.22 г.,ангажирано от ищеца във връзка с ПТП,в чието заключение е посочено ,че се установява кръвонасядане на дясна част на коремната стена ,охлузвания по лява предмишница и дясна подбедрица.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза. От заключението по същата и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че на ищеца вследствие на ПТП на 30.04.2022 г. е причинено временно разстройство на здравето ,неопасно за живота,болки и страдания.Отразено е и че след произшествието е прегледан на място в ЦСМЕ гр.Л.като в 21.45ч. е постъпил в ЦСМП при МБАЛ гр.В. с оплаквания от болки в гърдите и шийната област,както и че на 10.05.2022 г. е регистриран преглед при психиатър,който е дал заключение за остра стресова реакция.
Посочено е, че не е хоспитализиран и не е оставен за наблюдение.
По делото е разпитана като свидетел съпругата на ищеца Л. М.
В.,която излага данни за настъпилото ПТП и претърпените от пострадалия болки и страдания в резултат на същото.Свидетелката сочи ,че „...от удара се ударих в предното стъкло и счупих стъклото с глава, Д. се удари в гръдния кош,коленете също, ръцете бяха охлузени, освен нараняванията и аз и той преживяхме стрес от изживяното. Освен всичко това, в колата беше и детето ни, както казах по-горе. катастрофата се отрази на всички нас - на мен, мъжа ми и детето. За известен период след катастрофата, около месец - два, мъжът ми не смееше да се качи в кола, изпитваше страх, имаше кошмари, сънят му стана неспокоен, загуби си съня, това продължи 2-3 месеца. Определено имаше кошмари - ставаше посред нощ и сънуваше катастрофата. От тези наранявания, които получи имаше болки и синини в областта на гърдите и по краката. Ходихме по доктори, важното е, че сме се оправили, но преживяното си остава и се сещаме.. .Тримата бяхме с колани“