Решение № 282 от 04.12.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Шумен, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20253600500542 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №473/11.06.2025г. по гр.д.№2171/2023г. по описа на ШРС , съдът е осъдил „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ул. ....“ 89б да заплати на А. Л. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ...., обл. Шумен, ул. „....“ № 43, със съдебен адрес: гр.

Шумен, ул. „.... № 19, ет. 2 чрез адв. С.С. от ШАК на основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС сумата от 9 104.80 лева /девет хиляди сто и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща стойността на седем неразрешени платежни операции, осъществени на 12.05.2023 г. в периода от 04:06:03 ч. до 05:37:25 ч., както следва: на 12.05.2023 г. в 05.15.22 ч. в размер на 1 547.37 лева към търговец About You; на 12.05.2023 г. в 04.52.36 ч. в размер на 922.01 лева към търговец About You; на 12.05.2023 г. в 04.34.08 ч. в размер на 2 154.51 лева към търговец About You; на 12.05.2023 г. в 04.58.51 ч. в размер на 2 634.67 лева към търговец About You; на 12.05.2023 г. в 04.24.26 ч. в размер на 772.80 лева към търговец About You; на 12.05.2023 г. в 05.37.25 ч. в размер на 1 042.67 лева към търговец About You и на 12.05.2023 г. в 04.06.03 ч. в размер на 31.33 лева към търговец еВay, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като e отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 9 136.09 лева, като неоснователен и недоказан, осъдил е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ул. ....“ 89б да заплати на А. Л. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ...., обл. Шумен, ул. „....“ № 43, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „.... № 19, ет. 2 чрез адв. С.С. от ШАК на основание чл. 86, 1 ал. 1 от ЗЗД сумата от 444.07 лева /четиристотин четиридесет и четири лева и седем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата /мораторна лихва/ за периода от 16.05.2023 г. до 02.10.2023 г., като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 449.19 лева, като неоснователен и недоказан, осъдил е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с ЕИК 000694959 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на А. Л. А., ЕГН ********** сумата от 2 067.57 , представляваща направени по делото разноски за държавна такса, депозит за свидетели и адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от исковете и съгласно представен списък, осъдил е А. Л. А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с ЕИК 000694959 сумата от 18.71 лева, представляваща направени от тяхна страна разноски за депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък.

Решението е обжалвано от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, действащо ,чрез пълномощника си адв.С. С. в осъдителната му част с която банката е осъдена да заплати на ищеца сумата от 9 104.80 представляваща стойността на неразрешени платежни операции, сумата от 444.07 лева , представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.05.2023 г. до 02.10.2023 г като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли изцяло предявените искове и да му се заплатят разноските по делото.

Въззиваемият А. Л. А., действащ , чрез пълномощника си адв.Г. Б. от ШАК е депозирал отговор на въззивната жалба с която я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част и да му се присъдят разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска, първият от които с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, а 2 вторият – с правна квалификация – чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от ШРС и поради това тя няма да бъде отново преповтаряна.

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС е в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: 1. наличие на валидно сключен между страните по делото договор за доставка на платежни услуги, по който ищецът е платец, а ответникът е доставчик на платежни услуги; 2. извършени неразрешени картови плащания на 12.05.2023 г.; 3. стойността на извършените неразрешени платежни операции; 4. своевременно уведомяване на ответника за констатираните от ищеца неразрешени платежни операции.

С приетия доклад по делото на ШРС като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК са отделени фактите, че: 1. „ОББ“ АД е правоприемник на „СИБАНК“ АД; 2. че в процесния период ищецът А. А. е ползвател на платежни услуги, предоставяни от „ОББ“ АД, по силата на Рамков договор за платежни услуги на физически лица, сключен между ищеца и „Сибанк“ АД /вляла се в „ОББ“ АД на 05.02.2018 г./ на 26.04.2017 г., съгласно който „Сибанк“ АД е открила на ищеца разплащателна банкова сметка с IBAN:BG.... и по силата на Договор за издаване на дебитна карта през онлайн/мобилно банкиране от 04.02.2021 г.; 3. че след вливането на „Сибанк“ в „ОББ“ АД, IBAN номерът на сметката е променен на BG80UBBS..... че към сметка с IBAN:BG80UB..... и въз основа на договора от 04.02.2021 г. е издадена дебитна карта VISA .... с единствен регистриран картодържател – ищеца, 5 . че между страните по спора е действащ към процесния момент Договор за електронно банкиране от 01.10.2018 г. /за пасивни операции/ и 6. че процесните операции са осчетоводени по надлежния ред от „ОББ“ АД. Ето защо и на основание чл. 153 от ГПК и ШОС приема тези факти за доказани.

На чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това, а когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.

Отговорността по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС е обективна и възниква за доставчика на платежни услуги, дори при липса на противоправно поведение от негова страна. Поради това, независимо дали доставчикът на платежни услуги е положил дължимата грижа, при наличие на съответните предпоставки за него възниква задължение да възстанови сумата на ползвателя на услугата.

Видно от законовия текст на чл.78 ал.1 ЗПУПС на доказване подлежи обективен факт 3

- дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от оправомощено лице, като тежестта на доказване е за доставчика на платежната услуга, т. е. за ответника по делото.

Ето защо е в тежест на ответника да установи съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги, или респ. възстановяване стойността на неразрешените трансакции. Ответникът носи и тежестта да докаже възражението си, че извършените платежни операции са в резултат на проявена груба небрежност от страна на ищеца при неизпълнение на задълженията му по чл. 75, т. 2 и т. 3 от ЗПУПС.

Ищецът в исковата си молба твърди , че не е разрешавал извършването на процесните трансакции и че преди извършването им не е получил на телефона си от ответника изпратена динамична парола за потвърждаване на трансакциите от ОББ , както и не бил получил известие от ОББ за извършените трансакции на SMS. Следва да се установи по делото в случая дали процесните трансакции са разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС, или са неразрешени. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция е неразрешена. От заключението на вещото лице по назначената от ШРС СТЕ Н.Р.К. – отговор на въпрос №7 се установява ,че не е била изпращана динамична парола за потвърждаване на трансакциите от страна на ОББ ,както и не е било получавано известие за извършената трансакция на SMS.

Следователно неправилно и в нарушение на установените между страните процедури и правила банката е разрешила извършването на процесните трансакции без да е изпратила на телефона на ищеца динамична парола за потвърждаване на трансакциите от страна на ОББ и по този начин тя не е изпълнила процедурата допускаща извършването на трансакция от сметката на ищеца . Не е била завършена процедурата по идентификация на ищеца преди процесните трансакции и не е доказано от банката ,че е извършила задълбочено установяване на идентичността на клиента преди да разреши процесните трансакции от сметката на ищеца и това нейно твърдение във въззивната жалба не е доказано. От заключение по допълнителната съдебно[1]техническа експертиза пред ШРС на вещото лице А.С. , се установява, че процесните банкови превода, които са наредени от IP-адреси в Сърбия и следователно се установява ,че ищецът не е извършвал тези преводи. Също така трайно и непротиворечиво съдебната практика, в т. ч. и на ВКС, приема, че е достатъчно и само твърдение. Както вече се посочи, при наведено такова за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства /ПИН код, м-токен и др./, не е достатъчно да изключи отговорността на доставчика на платежни услуги, както и че обстоятелствата по чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС, за които доставчикът носи onus probandi са предмет на изчерпателна регламентация /Определение № 1957/11.07.2024 г. по т. д. № 2456/2022 г. на ВКС, I т. о./.

4

Във въззивната си жалба жалбоподателят поддържа възражението си ,че ищецът е действал при груба небрежност . Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се установява във всеки конкретен случай.

Неполагането на дължимата грижа от страна на ищеца ответникът извежда от факта на успешното идентифициране и автентифициране, осъществено при нареждане на трансакциите, от което е направен извода за груба небрежност - не е спазил препоръките на банката за опазване на персонализиращите средства. Това обаче не е достатъчно, доколкото самата правна норма изключва такава връзка, като изисква ангажиране на доказателства за умисъл или груба небрежност. Както се установи от данните по делото, полученият имейл е напълно редовен от външна страна, макар и не от домейна на банката-ответник, поради което не може да се приеме, че и най-небрежният човек не би се заблудил.