Протоколно определение № 201 от 26.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 201 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Велина Ем. Антонова

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева и прокурора Николай Ст. Божилов

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600203 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 12:06 часа се явиха:

Жалбоподателят (обвиняем) Б. А. Б. се явява лично и с адв. Д. К. – служебен защитник, назначен на ДП.

Жалбоподателят (обвиняем) М. А. Д. се явява лично и с адв. Д. И. служебен защитник, назначен на ДП.

Жалбоподателката (обвиняема) В. С. Ц. лично и с адв. Д. Б. - служебен защитник, назначен на ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки да се даде ход на делото.

Адв. К.: Предлагам да се даде ход на делото.

Обвиняемият Б. Б.: Да се даде ход на делото.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият М. Д.: Също.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемата В. Ц.: Да се гледа делото днес.

Съдът след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото:

Образувано е по частни жалби на адв. Д. К., на адв. Д. И. и на адв. Д. Б.

– служебни защитници съответно на Б. А. Б., на М. А. Д. и на В. С. Ц. 1 обвиняеми по ДП № 48/2024 г. на отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, против протоколно определение № 638 от 19.04.2024 г., постановено по ЧНД № 930/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което спрямо тримата обвиняеми е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Адв. К.: Поддържам изцяло въззивната частна жалба.

Нямаме искания за отводи към състава и за други доказателства.

Обвиняемият Б. Б.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото по мярката ми за неотклонение. Поддържам жалбата.

Адв. И.: Също поддържаме жалбата, нямаме искания за отводи и за други доказателства.

Обвиняемият М. Д.: Нямам възражения вие да гледате делото по мярката ми за неотклонение и нямам искания за доказателства.

Адв. Б.: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Поддържаме частната жалба.

Обвиняемата В. Ц.: Също не възразявам този състав да разгледа делото по мярката ми за неотклонение. Поддържам жалбата и нямам искания за доказателства.

Съдът, след съвещание, и с оглед становищата на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения по същото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, аз ви предлагам да уважите депозираната от мен частна жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд, с което на подзащитния ми Б. Б. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража. Считам, че постановеното определение е незаконосъобразно и неправилно, защото не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 63, ал. от НПК за вземане на тази най-тежка мярка за процесуална принуда.

На първо място не съм съгласен с Пловдивския окръжен съд за наличие на обосновано предположение за авторство на всяко от двете престъпления от страна на подзащитния ми. Налице безспорно е първата предпоставка досежно привличането му в качеството на обвиняем за извършване на две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Не съм съгласен, че е налице обосновано предположение за авторство на всяко едно от двете престъпления. Считам, че в хода на ДП до момента и двете обвинения срещу него се крепят единствено и само на показанията на лицето, което се сочи като пострадало – Д. Й. И.. Видно от нейните свидетелски 2 показания, а тя е разпитана 2 пъти в хода на ДП и е дала много подробни показания във връзка с конкретния казус, става ясно и стигам до заключението, че не се касае за извършване на престъпление. Б. и свидетеля И. е установено, че са се познавали, че отношенията им са приятелски до към познати, но не и че по някакъв повод Б. първо е предприел нейното отвличане и второ - че е извършил принуда по отношение на нея. Видно от показанията става ясно, че лицата са прекарали един известен период от време, както в нейния дом, адресът, на който е станал известен на Б. именно по нейни подробни сведения. Той няма как да знае къде живее тя в с. И., ако не му е казала. Имали са комуникация в социалните мрежи, поканен е бил той да отиде доброволно там, имали са отношения, няма да коментирам сега какви, след което на следващия ден те са решили да предприемат едно общо свободно пътуване до София. Ако Б. бе искал и бе отвлякъл И. и я бе принудил по някакъв начини, той нямаше да рискува да бъде установен заедно с нея в светлата част на денонощието в редица търговски обекти, както и в търговски обект на Й. в София. Ако имаше каквато и да е престъпна деятелност от негова страна, пострадалата е имала възможност да сигнализира на място, както лицата, с които е комуникирала в търговските обекти, така и на други лица, с които е имало неизбежна среща при тяхното общуване и пътуване. Това не е станало. Нещо повече – забележете кога е сигнализирала съответните правоохранителни органи със сведения, че спрямо нея е извършено престъпление или престъпления – едва след повече от 2 месеца от посочената инкриминирана дата в постановлението. Задавам въпроса ако тази жена е била жертва на тези тежки престъпления от Б., щеше ли тя да подаде сигнал 2 месеца и няколко дни по-късно? Щяха ли двамата свидетели – И. и Б. да влязат още няколко пъти в комуникация след 8 – 9 август 2023 г., като единият път е било отново общо посещение на търговска верига на Й. в П., където двамата са отишли, имали са намерение да се прехвърли задължението по сключения договор на Б., след което, получавайки отрицателен отговор, самият Б. е предложил да й заплати 2000 лв. за посочената вещ – мобилен телефон. Това не са действия на човек, който е предприел отвличане или действия спрямо волята на друг да извърши нещо.

Обвиняемият Б., видно от материалите по делото, вкл. справката за съдимост е многократно осъждан. Имал е осъдителна присъда и е търпял ефективно наказание лишаване от свобода, дори за отвличане. Той е имал намерение да извърши принуда и отвличане, е знаел как да го направи. Очевидно не е имал такива намерения и не е извършвал такива действия. Ето защо считам, че разследването е водено дълго време, не сме в негов начален етапи и няма как да се изведе обосновано предположение от събраните до момента доказателства. Нещо повече – аз считам, че обвиняемият Б. и госпожа И. са имали друг тип отношения и тя „от срам“, което споделя пред своите близи, е решила да подаде жалба срещу него в РУ на МВР П., но едно е да изпитваш срам от евентуално установени отношения с лицето Б. Б., друго е да си бил принуден /заплашен/, друго е бил да си бил отвлечен, за да стигнеш до този 3 извод. Срамът е нещо съвсем различно. Затова считам, че не е налице обосновано предположение за авторство на двете престъпления, за които на Б. е повдигнато обвинение. Поради тази причина ви предлагам да постановите определение, с което да отмените определението на Пловдивския окръжен съд и освободите незабавно обвиняемия Б..

Под формата на евентуалност, ако прецените, че на този етап е налице обосновано предположение за авторство от страна на Б. за двете престъпление, то предлагам да определите една по-лека мярка за неотклонение, различна от задържане под стража. В тази връзка искам да обърна внимание, че установената оборима презумпция по чл. 63, ал. 2 от НПК намира приложение само, ако от доказателствата по делото не следва друго. Тук съм категоричен, че по отношение на Б. не съществува, нито реална опасност от укриване, нито алтернативно посочената реална опасност да извърши престъпление, ако бъде освободен с по-лека мярка за неотклонение. Ако този човек е извършил тежки престъпления, за които му е повдигнато обвинение, той е имал достатъчно време да предприеме действия най-малко свързани със своето укриване. Бил е един свободен гражданин, без ограничение за придвижване в пространството и е можел да отиде където пожелае, вкл. в държава извън територията на Европейския съюз, но не – не е имал от какво да се притеснява и не случайно е установен и задържан на адреса, който е посочен като негов постоянен в гр. К.. Нещо повече – той не е предприел действия по своето укриване по споделените от мен причини, дори и след като е узнал, получил телефонно обаждане от съответен районен инспектор от полицейското управление в гр. П.. Биле уведомен, че срещу него е била депозирана жалба, от кого е депозирано, след което на него му е станало ясно, че И. не е имала намерение да оттегли своята жалба, въпреки което отново не е предприел никакви действия да се укрие. Защо? – защото не е имал причина да го прави, защото не е извършил престъпление.

По отношение на алтернативно посочената реална опасност да извърши престъпление първоинстанционният съд не е изложил никакви аргументи какво би могло да бъде това престъпление, ако бъде оставен на свобода.

Трябва да бъде споменато какъв е този източник на тази опасност, какво престъпление би могъл да извърши. Няма по никакъв начин възможност същият да повлияе на показанията на разпитаната свидетелка И., защото има предоставени от нея два подробни разпита. Няма как по какъвто и да е повод да повлияе на разпита на други свидетели и съдът не е изложил мотиви изобщо в тази насока.

Намирам, че целите на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК, биха били постигнати и ако обвиняемият Б. бъде освободен от вас и му бъде определена по-лека мярка за неотклонение – подписка или гаранция, за да има възможност този човек да упражнява трудова дейност, да бъде на свобода, да издържа себе си, да помага на своята възрастна майка, за която той единствен се грижи. Разбира се, наблюдаващият прокурор има правомощия, ако прецени, да наложи забрана на Б. да напуска пределите на 4

Република България.

Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия Б..

Обвиняемият Б. А. Б.: Искам да добавя за Д., че аз имах връзка с нея, никой не я отрича, има телефон, има камери. Както гледат на камерите, че колата седи там на центъра един час, може да се види тя къде ме чака. Тази жена в момента лъже, разберете го това нещо. Имах призовка за сряда. Като отидох в П. й дадох парите, предлагах й 1000 лв. отгоре само да не ме занимава с глупости. Тя блъсна вратата и каза, че в съда ще се разберем.

Моля да бъда пуснат с по-лека мярка за неотклонение.

Адв. И.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата срещу атакуваното определение на Пловдивския окръжен съд, с което е взета найтежката мярка за неотклонение задържане под стража спрямо подзащитния ми М. Д.. Считам, че така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като всеки акт така, както е и посочено в НПК, следва да бъде обстойно мотивиран и решенията на съда следва да бъдат аргументирани. Според мен в конкретния случай не сме изправени пред тази хипотеза и определено определението на ПОС страда от своите пороци и недостатъци.

Както казах, взета е най-тежката мярка за неотклонение спрямо подзащитния ми задържане под стража. В мотивите се първоинстанционният съд сочи, че се налице всички визирани в чл. 63 от НПК предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно, че е налице обосновано предположение за извършване на деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност и другите две предпоставки, касаещи реална опасност да се укрие или да извърши престъпление. Считаме, че тези виждания на първоинстанционния съд са неправилни. Защо?

За да аргументира най-напред обоснованото предположение, съдът казва на стр. 18, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства и най-вече от показанията на свидетелката Д. И. и проведените с нея 3 разпознавания на всеки от обвиняемите, съдът счита, че авторството на деянието е налице. Не мога да се съглася с използваната фраза най-вече – не най-вече, а единствените показания, които по някакъв начин свързват подзащитния ми със събитията на инкриминираната дата са единствено тези показания. От своя страна обаче, това, че се използва името М. Д. по никакъв начин не установява факти или някаква съставомерна деятелност на принуда или отвличане от негова страна. Не е въобще задължително да бъдат прочетени показанията от разпитите на свидетелката внимателно, а обикновен прочит установява, че данни в тази насока, сочещи на извършено от него престъпление по принцип липсват. На следващо място – по отношение позоваването на разпознаванията, аз пред първата инстанция направих възражения, че считам, че тези разпознавания са опорочени понеже не можах да видя протоколите и затова, както изисква закона – как тя ще разпознае лицата. На практика след като делото беше на разположение в 5 деловодството, се установи, че такъв разпит е провеждан само веднъж и само по отношение на Б.. За останалите двама такива разпити липсват, т.е. практиката, която имам в тази област, създава у мен основателно съмнение за правилността на проведените разпознавания в конкретния момент – как са били извършени и дали на практика са били законосъобразни. Считам, че това опорочаване на тези действия по никакъв начин не може да наклони везните в посока на соченото от първата инстанция. На следващо място считам, че използването на общи фрази от първоинстанционния съд, за да аргументира обоснованото предположение, също е неправилно. В самото производство всеки един от тримата защитници сме направили отделни възражения по доказателствената съвкупност, налична към настоящия момент по делото и на базата на която и единствено има право да се позове съдът при вземането на своето решение. Прави впечатление във въпросното атакувано от нас определение, че първоинстанционният съд, поне по отношение на моя подзащитен, не конкретизира нито едно действие, нито един акт, нито наличието на някаква индиция за участието му в конкретното престъпление.