Решение № 39 от 19.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Пловдив, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Н. Ст. Божилов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600499 по описа за 2023 година да да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда № 43/13.09.2023 г., постановена по НОХД № 813/ 2023 г. на ОС- гр. Стара Загора, подсъдимият Г. С. Х. е признат за виновен в това, че на 05.**.2022 г. в гр. К., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Р.“, модел „К.“, с Д*№*********, е нарушил правилата за движение по пътищата:чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не е намалил скоростта и не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка Д.К. П. на 72 г., при което по непредпазливост е причинил смъртта на П., като деянието е извършено на пешеходна пътека. На основание чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.2 от НК и чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54 от НК е осъден на на три години „лишаване от свобода”.

На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

1

На основание чл.343г от НК подсъдимият Г. С. Х. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от началото на изпълнението на това наказание.

В тежест на подсъдимия Г. С. Х. са възложени направените по делото разноски от частните обвинители М. П. И. и И. П. Ж. в размер на общо 800 лв., както и направените по д.п. № *********г. разноски в размер на 1247,85 лв., които да заплати по сметката ОД на МВР – Стара Загора.

Срещу присъдата е депозирана жалба от повереника на частните обвинители-адв. А. Б., с общо заявено оплакване за несправедливост на наложените наказания. Счита, че наказанието лишаване от свобода следва да е в размер около средния на предвиденото за престъплението, а наказанието лишаване от правоуправление с максимално допустимия надвишаващ го размер – с три години. Иска се изменение на присъдата и увеличаване размера на всяко от наказанията, включени в кумулативната санкция.

При пренията представителят на АП-Пловдив обяви, че жалбата на частните обвинители е неоснователна. Намира обжалваната присъда за обоснована и законосъобразна, а наложената комплексна санкция- за справедлива и годна да обезпечи целите по чл. 36 от НК. Счита, че окръжният съд коректно е отчел смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства- искреното му разкаяние, чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, като акцентира на изключително добросъвестното му поведение като водач на МПС,тъй като преди инкриминираното събитие, макар да е работил катоводач на таксиметров автомобил в своята практика няма налагани наказания по ЗДвП. Споделя извода, направен от съда, че следва на подсъдимия Х. да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Наложеното наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, а след редукцията- три години лишаване от свобода, намира за справедливо. За такова счита и в определения от окръжния съд срок на наказанието лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС.

Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват пред въззивния съд. Повереникът им адвокат М. поддържа подадената въззивна жалба и отправените с нея искания. Изразява становище, че отсъствието на наложени 2 на подсъдимия наказания в годините на управление на МПС не означава, че не са извършвани други нарушения. Акцентира, че в конкретния случай видимостта на шофьора е била над 70 метра, той не е реагирал по никакъв начин, което сочи на извършено грубо нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 и чл.119 от ЗДвП. Твърди,, че с оглед напредналата възраст на подсъдимия, при лишаването му от правото да управлява МПС за три години той би загубил своите качества на шофьор и поради това отстоява позиция за увеличаване на кумулативно задължителното наказание, „за да не извърши друго нарушение“.Моли да бъде уважена въззивната жалба.

Защитникът на подсъдимия- адв. Т., оспорва въззивната жалба, която с основание счита за изключително лаконичн а(бланкетна) и несъдържаща доводи в подкрепа на заявените оплаквания. Изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Изтъква отсъствието на предишни нарушения на ЗДвП от подсъдимия, съдействието му на органите на досъдебното и съдебното производство, изразеното критично отношение към деянието, неговата сравнително напреднала възраст.

В предоставената му възможност за за лична защита подсъдимият Х. се солидаризира със заявеното от защитника му. В последната си дума отправя искане да се потвърди присъдата. Сочи, че има 43 години стаж като шофьор и съжалява много за този случай.

Пловдивският апелативен съд като въззивна инстанция провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт - служебно и във връзка с направените оплаквания, обсъди доводите и съображенията на страните,при което намери, че:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страни в процеса, активно легитимирани да атакуват постановения съдебен акт. Подаден а е в предвидения за това срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на Глава ХХVII от НПК, при диференцираната процедура, основана на чл. 371, ал. 1 т.

2 от НПК-направено от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Извършвайки проверка на процесуалната дейност на първостепенния съд, 3 настоящият състав на съда констатира, че тя е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното в глава 27 от НПК производство. При налични предпоставки за прилагане на особената процедура- действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 от НПК от подс. Х. в разпоредително заседание, доказателствена подкрепа на самопризнанието, събирането на доказателствата на хода на ДП при спазване на предвидения в НПК регламент за тази дейност, изводът на Старозагорския окръжен съд за допустимо протичане на съдебното следствие по реда, пожелан от подсъдимия, е правилен. Той е изразен аргументирано по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК, като преди това е спазено и изискването на чл. 372 ал. 1 от НПК.

Не се оспорва пред въззивния съд фактическата установеност на извършеното. Контролираният съд правилно е възприел като доказана по делото фактологията, изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тя е следната:

Подсъдимият Г. С. Х. живеел в гр. К., където работ ел като таксиметров шофьор към „В. – С.С.“ гр. К.. Бил правоспособен водач от 1981 г., категория „ В АМ“, притежавал валидно СУМПС, издадено на 12.07.2021 г., видно от справка за нарушите/водач (л.54 от д.п.). За таксиметровата си дейност подсъдимият Х. използвал собствения си лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег. № ******** (л.47 от д.п.).

Пострадалата Д.К. П. била на 72 г. , пенсионерка, вдовица и живеела сама в гр. К.. Била в добро здраве и помагала при отглеждането на детето на една от внучките си – свидетелката К. А., чието семейство също живеело в гр. К..

На 05.**.2022 г., около 18.30 ч., в сухо, ясно и слънчево време, на прав и равнинен пътен участък в гр. К., по бул. „************************“, в посока от изток на запад със скорост 38 км./ч. подсъдимия т Х. се движел с таксиметровия автомобил „Р. К.“, с рег.№*********. На задната дясна седалка се намирала свидетелката С.С. И., която пътувала като клиент в таксито.

По същото време по източната пешеходна пътека, намираща се на кръстовището между бул. „************************“ и ул. „П.“, пострадалата П. предприела пресичане на булеварда в посока от север на юг.

Макар да нямало зрителни прегради, които да попречат на подсъдимия Х.

4 да види пресичащата П., на около 5,8-6 м. южно от северния край на платното за движение настъпил удар между нея и таксито, управлявано от Х..

Контактът между пострадалата П. и лекия автомобил минал през четири фази.

През първата фаза, в зоната на пешеходната пътека и на около 5,8-6 м. южно от северния край на платното за движение настъпил първоначалният контакт между пострадалата П. и лекия автомобил. Този удар бил между лявата част на пластичната облицовка на предната броня на височина 0,40 0,50 м. от пътното покритие и долния ляв крайник на пешеходката, който към момента на удара най-вероятно е бил опорен. Ударът в лявата подбедрица предизвикал динамично натоварване и усукване между стъпалото и подбедрицата, причинило счупване на костите на лявата подбедрица и счупване на дясна малкопищялна кост на пострадалата П.. Към този момент надлъжната ос на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Х., била успоредна на надлъжната ос на платното за движение – предната му част сочела на запад, а левите му състави се намирали на около 6 м. южно от северния край на платното за движение. Пострадалата П. била с лице на юг, а с лявата страна на тялото си – към предната част на автомобила.

Първоначалният контакт между тялото й и автомобила настъпил преди спирането на последния.

Във втората фаза, тъй като първоначалният контакт бил реализиран под масовия му център, тялото на пострадалата П. попаднало върху предната част на автомобила – преден капак и предна лява греда. При този контакт настъпили най-тежките травматични увреждания за пострадалата П. – черепномозъчна травма. В тази фаза тялото на пешеходката придобило скоростта на движение на автомобила и последвало т. нар. „носене“ на същото.

В третата фаза, вследствие ефективното му спиране, се получила разлика в скоростите на движение между автомобила и тялото на пострадалата П..

Под въздействието на преносната инерционна сила тялото на пешеходката било отхвърлено от автомобила и пропаднало през лявата му страница вляво от него.

В четвъртата фаза тялото на пострадалата П. попаднало върху терена и се установило в южната част на платното за движение. След това 5 автомобилът, управляван от подсъдимия Х., се установил в местоположението, фиксирано при извършения оглед на пътнотранспортно произшествие.

Свидетелите П.З.-Е. и К.М. (майка и дъщеря, които си били вкъщи), В.П.

С. (която се намирала в магазина за цветя в сградата на клиника „Д.М.”) и И.Г.Г. (седнал на външна маса пред сладкарница „И.”, с гръб към бул.

“************************“), станали свидетели – в различна степен, на случилото се. Всички те подали сигнал на тел.112, включително свидетелката И. (която била в таксито, управлявано от подсъдимия Х., но не видяла нищо, тъй като си гледала телефона). Това се установява от писмо рег. № 10584р2016 от 11.07.2022 г. от Дирекция „Национална система 112”, „Районен център 112” – Бургас и 1 бр. CD (л.35 и л.36 от д.п.).

На местопроизшествието пристигнали дежурни екипи на полицията и на ФСМП – К.. На място подсъдимият Х. бил тестван за употреба на наркотични вещества и алкохол, като и двата теста били отрицателни ( л.45–л.46 и л.48– л.49 от д.п.). Бил извършен оглед на пътнотранспортното произшествие и изготвен фотоалбум към него ( л.4 – л.6 и л.7– л.18 от д.п.).

Пострадала П. била откарана за оказване на неотложна медицинска помощ в МБАЛ – К., откъдето била транспортирана в УМБАЛ – С. З. заради тежката черепномозъчна травма, тъй като била в кома и с опасност за живота.

Въпреки оказаната навременна и специализирана медицинска помощ, на 18.07.2022 г. пострадала П. починала в УМБАЛ – С. З., видно от преписизвлечение от акт за смърт № 645 от 19.07.2022 г. от Община С. З. (л.131 от д.п.).

Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № П248/08.08.2022 г. от Община К. (л.132 – л.133 от д.п.), към 18.07.2022 г. Д.К.

П. е имала следните живи родственици – М. П. И. (дъщеря), К. Н. А. (внучка), К.Н.А. (внук), М.М.П. (внучка), П. М. П. (внук), И. П. Ж. (дъщеря), В.С.Ж.

(внук) и Д.К.Д. (еднокръвен брат). Според удостоверение за наследници № П177/08.08.2022 г. от Община К. (л.137 от д.п.), наследниците по закон на Д.К.