Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 04.02.2025, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 5753/2024
Вид
Решение № 102
Подписан
04.02.2025
В сила
24.02.2025
Състав
Ива Илиева Стойчева Коджабашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1, ал. 1, т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 6, ал. 4 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • § 9, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Сливен, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230105753 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. В. от с.

........................ против ТП на НОИ - гр. Сливен, с която е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, вр. ал. 4, изр. второ ГПК, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.

Ищецът твърди, че през периода от 09.01.1986 г. до 20.06.1987 г. е работил в РПК - Сливен на длъжност „управител на магазин”, на пълен работен ден, с възнаграждение от 135 лева, което време моли да му се зачете за трудов стаж при пенсиониране.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ТП на НОИ - гр. Сливен, с който излага становище за нередовност на исковата молба, недопустимост и неоснователност на иска. Ответникът твърди, че не става ясно при кой работодател твърди да е работил ищеца - РПК - Сливен или ПК - с. ................ Описва, че ТП на НОИ - Сливен е било страна по други граждански дела, по които, за да се опитат да изяснят фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, са провели разговори с представители на Потребителна кооперация (ПК) „Наркооп” - гр. Сливен, като са узнали, че към 1980 г. РПК „Наркооп” гр. Сливен е осъществявала търговска дейност. През същата 1980 г. в нея са се влели няколко кооперации, 1 между които и ПК „Изгрев” с. ................ Новообразуваната кооперация е осъществявала дейност под наименованието Районна потребителна кооперация (РПК) - гр. Сливен. От 01.07.1987 г., обединилите се в РПК Сливен потребителни кооперации се разделят. След разделянето се обособяват ПК „Наркооп” - гр. Сливен, ПК „Изгрев” - с. ........................ и т. н.

Сочи се, че не им е известно как са уредени трудовите отношения с работниците и служителите на „разделената“ кооперация, но знаят, че част от разплащателните ведомости към 2019 г. се съхранявали в ПК „Наркооп“ Сливен. За претендирания от ищеца период, ответникът описва, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани ведомости, а при ликвидиране на ПК Изгрев, с. ............... е представена декларация от ликвидатора, с която същият изчерпателно е посочил разчетно - платежните ведомости, които е приел, поради което се приема, че за този период ведомостите са загубени или унищожени. Ответникът твърди още, че трудовата книжка на ищеца не е оформена по надлежен начин, тъй като в нея не е вписана продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, възразява и по допускането на свидетели, тъй като не са представени документите по чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично.

Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.

Ответникът ТП на НОИ - гр. Сливен се представлява от своя пълномощник - старши юрисконсулт, чрез който изразява становище за допустимост и основателност на иска, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и не възразява да бъде уважен.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

По реда на ЗУТОССР може да се установява времето, което се признава за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Трудовият стаж за този период, според действащото тогава законодателство, има значение както като трудов стаж - за права по трудовото правоотношение, така и като осигурителен стаж за придобиване на право и ползване на обезщетения за временна неработоспособност и за пенсиониране, т. е. има двояко значение като трудов и като осигурителен стаж по аргумент на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО.

2

В случая е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1, вр. ал. 4, изр. второ ГПК, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по отношение на ответника ТП на НОИ - гр. Сливен, че за периода от 09.01.1986 г. до 20.06.1987 г. ищецът Д. Г. В. е работил в РПК Сливен на длъжност „управител на магазин”, на 8-часов работен ден, с възнаграждение от 135 лева, което време да му се зачете за трудов стаж при пенсиониране.

Предявеният иск е процесуално допустим.

По делото е представено Удостоверение от ТП на НОИ - Сливен от 08.11.2024 г. по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, видно от което за исковия период в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето трудов/осигурителен стаж в РПК - Сливен.

Разгледан по същество, съдът намира предявения иск и за изцяло основателен и доказан.

От приетия по делото препис на трудовата книжка на ищеца, се установява, че същият е работил в периода от 09.01.1986 г. до 20.06.1987 г. в РПК - Сливен на длъжност „управител на магазин”, с възнаграждение от 135 лева.

В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели, за които са събрани писмени доказателства, че са работили в РПК - Сливен през процесния период от време. Показанията на свидетелите М. Г.а и Щ.Б., които съдът кредитира изцяло като обективни, непосредствени и непротиворечиви, потвърждават изцяло обстоятелствата, че ищецът е работил през процесния период от време в РПК - Сливен, на длъжност „управител на магазин” на пълен работен ден.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР по отношение ТП на НОИ - гр. Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа” № 10, представлявано от Директора Стефан Робето, че Д. Г. В., ЕГН: **********, с адрес с. ........................, ул.

3

„................., е работил в периода от 09.01.1986 г. до 20.06.1987 г. в РПК Сливен на длъжност „управител на магазин”, на 8-часов работен ден, с възнаграждение от 135 лева, като този период от време СЕ ЗАЧИТА за трудов стаж при пенсиониране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4