Решение № 5646 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12577/2025
- Вид
- Решение № 5646
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5646 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330112577 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК:
С исковата молба ищцата Н. Н. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. **** е предявила против А. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с. **** осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК за осъждане на ответника да опразни и да предаде на ищеца държането на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. **** В исковата молба се твърди, че ищцата, в качеството й на наемодател, имала сключен с ответницата, в качеството й на наемател, договор за наем от **** г., по силата на който ищцата отдава под наем недвижим имот с административен адрес: гр. **** срещу задължението на ответницата да заплаща месечен наем в размер на 280 лева. Договорът бил сключен за една година, но след изтичането на срока страните продължили да го изпълняват, поради което същият се считал за безсрочен.
Излага се, че до месец **** г. наемателят заплащал дължимия наем, но от началото на 2025 г. преустановил плащанията по договора, като за месеците **** г. наемателят не е заплатил дължимия наем в общ размер на 1120 лева.
Ищцата сочи, че поради неплащането на дължимите наемни вноски, изпратила показана чрез ** до ответницата, с която и предоставила подходящ срок за изпълнение, като в поканата било посочено, че при неизпълнение на задължението на наемателя, договорът за наем ще се счита за развален. В поканата изрично било посочено, че считано от датата на получаването й, наемодателят упражнява правото си да прекрати договора с едномесечно 1 предизвестие. Поканата била получена лично от ответницата на 04.06.2025г., но в предоставения едноседмичен срок плащане не постъпило. Посочва се, че към датата на депозиране на исковата молба в съда облигационната обвързаност между страните е прекратена, но ищцата няма възможност да си върне държането на имота, тъй като наемателят отказва да го предаде и бездейства. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:
Основателността на осъдителен иск с квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало наемно правоотношение между страните, прекратяване на правоотношението и релевирано неизпълнение от наемателя на задължението да върне наетата вещ.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение - връщане на вещта, ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт - точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти.
Пречупено през призмата на конкретния казус, съдът е възложил в доказателствена тежест на ищцата Б. да установи 1) наличието на действително облигационно правоотношение между страните по силата на договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. **** 2) ищецът да е предоставил на ответника за временно ползване процесния имот и 3) договорът за наем да е прекратен и въпреки отправената покана, наемателят – ответник да не освобождава последния.
Между страните не е спорно, а и от представения по делото Договор за наем от ****г. се установява, че на същата дата между страните е възникнало валидно наемно правоотношение, по силата на което ищцата, като наемодател, е отдала на ответницата – наемател за временно и възмездно ползване за срок от 12 месеца апартамент с площ от **** м2, находящ се в гр. **** срещу задължението на ответницата Д. да заплаща месечен наем в размер на 280 лева. Между страните не е спорно още, че държането на процесния недвижим имот е предадено на наемателя. Въпреки, че договорът е сключен за срок от 12 месеца, страните не спорят, че ползването на вещта е продължило със 2 знанието и без противопоставянето на ищцата – наемодател, поради което същият следва да се счита продължен за неопределен срок /арг. чл. 236, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно т. 5.3. от сключения договор, страните имат право да прекратят сключения договор с отправяне на едномесечно писмено предизвестие до другата страна.
По делото е представена нотариална покана от ****, с рег. № **** г. по описа на ** **********, с ***************** която ищцата Н. Б. е отправила до А. Д. с изявление за прекратяване на наемния договор. В поканата е посочено, че наемателката не е заплатила дължимите наеми за периода м.
****г. – м. ****г., като и е даден 7 – дневен срок за изпълнение, като е посочено, че при неизпълнение договорът ще се счита за прекратен. Изрично е посочено, че независимо от изпълнение на задължението на наемателя, договорът ще се счита прекратен на основание чл. 5.3. от договора с едномесечно предизвестие. Поканата е получена от адресата лично на 04.06.2025г., което е удостоверено в разписка от нотариуса – л. 10 от делото.
При това положение съдът приема, че облигационното отношение е прекратено, считано от 04.07.2025 г., доколкото към тази дата са били налице предвидените в т. 5.3. от договора предпоставки – изтекъл е едномесечният срок за предизвестие. Следователно, дори да се приеме, че между страните е спорно дали е налице неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща наемните вноски за процесните месеци /което е предмет на друго производство пред РС – Пловдив/, то същият е прекратен едностранно от наемодателя с изтичането на един месец от връчването на нотариалната покана на наемателя – на 04.07.2025г.
С оглед на изложеното, по делото се установява, че между страните е възникнало наемно правоотношение, по силата на което наемателят е получил държането върху процесния апартамент, което впоследствие е било прекратено.
В тежест на ответницата е възникнало задължение да върне имота на ищцата. При прекратяване на наемното правоотношение, задължение на наемателя е да върне имота в състоянието, в което го е приел (при отчитане на обичайното му овехтяване), като го освободи от внесените в него вещи и го предаде заедно с ключовете за достъп на наемодателя, като надлежна страна по договора /виж решение № 214/23.01.2017 г. по т.д. № 1642/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 73/08.04.2016 г. по гр. д. № 5376/2015 г. на ВКС, IV г.о./. В тежест на ответника по делото е да докаже изпълнение на това свое задължение, като съдът приема, че не е проведено пълно и главно доказване на този факт от ответната страна.
Поради всичко изложено предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски се поражда за ищцата на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 134, 40 лева – заплатена ДТ и 3000 лева с ДДС за 3 заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, което съдът намира за основателно, поради следното:
Съгласно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.
Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.
Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.
В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид степента на фактическа и правна сложност на делото, осъществената от адвоката процесуална активност и явяването му в съдебно заседание, съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на ищеца възлиза в размер на 800 лева с ДДС. Или общо на ищцата ще се присъдят разноски в размер на 934, 40 лева с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с. **** да опразни и върне на Н. Н. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. **** на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, държането върху наето помещение по прекратен Договор за 4 наем от ****г., представляващо апартамент с площ от **** м2, находящ се в гр. ****
ОСЪЖДА А. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с. **** да заплати на Н.
Н. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. **** сумата от 934, 40 лева с ДДС /деветстотин тридесет и четири лева и четиридесет стотинки с ДДС/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от 19.12.2025г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5