Решение № 133 от 28.06.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Разлог, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20211240200225 по описа за 2021 година

Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от „И.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: с.Г.Д., о.Р., у.„Д.“№15, с управител И.П., срещу НП №01-0019 11 от 19.04.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ - „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва да е извършил от обективна страна вмененото му нарушение.

В открито съдебно заседание процесуалният представителна на ответника /наказващия орган/ - юрисконсулт П., заявява че оспорва жалбата. Сочи, че оспореният акт е правилен и законосъобразен.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбоподателят, посредством своя процесуален защитник - адв. К., поддържа изцяло жалбата и излага подробни съображения за нейната основателност.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна - лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок и същата е депозирана пред надлежния съд.

Разгледана по същество е неоснователна, а съображенията за това са следните:

Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от ненадлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази вр. следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Оспореното НП и актът да установяване на нарушението, са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията на последния, като съдържат и изискваните от закона реквизити.

С обжалваното НП е прието, че при извършена на 08.12.2020 г., около 10.40 часа, проверка 1 по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект дърводелски цех, находящ се в с.Г.Д., УПИ VI-2, кв.96 ПИ №301001, бивш стопански двор, експлоатиран от „И.“ЕООД и извършена на 22.01.2021 г. проверка по документи на дружеството е констатирано, че „И.“ЕООД, в качеството на "работодател" по смисъла на &I, т.1 от ДР на КТ, е допуснал на 08.12.2020 г. лицето В.В.М., ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Рязане на дърва на машина”, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Подобни фактически твърдения се съдържат и в издадения акт за установяване на адм. нарушение, чието издаване е предхождало съставянето на НП.

Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работник или служителя, преди да му предостави следните документите: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ, е обезпечена с адм. санкция по чл.414, ал.3 от КТ.

Като доказателство по делото е приета Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, попълнена от В.В.М.. В декларацията е отразено, че деклараторът работи като „режач на дърва“ в „И.“ЕООД, а така също и че няма сключен трудов договор и не е получил екземпляр от него.

По делото е представена справка – регистър на уведомленията за сключени трудови договори, извлечение от ИС на ИА„ГИТ“, от която се установява, че В.В.М. е работил по трудово правоотношение с проверяваното дружество „И.“ЕООД, в периода 11.04.2019 г. до 17.09.2020 г. Видно от приложената справка, е, че към датата на проверката по работни места - 08.12.2020 г., не е било декларирано наличието на трудово правоотношение.

Като свидетел по делото е разпитана И.П. - съпруга на управителя на „И.“ЕООД. Същата сочи, че в момента на проверката се е намирала в предприятието и е станала свидетел на извършването й. Твърди, че лице с имена В.В.М. не работи в дружеството, а единствено живее със семейството си в стопанския двор, в който се помещава и цехът, стопанисван от „И.“ЕООД, както и че тя се грижи за тях, предоставяйки им място за живеене и дрехи.

Допълва, че проверяващите накарали В.М. и останалите установени при проверката лица също да попълнят декларации, въпреки че последните не извършвали трудова дейност, а така също и че са им диктували какво да пишат.

Свидетелката М.Ц. - служител на ДИТ, заявява, че е участвала в проверката по работни места на 08.12.2020 г. и в хода на същата се установило лицето В.М. да извършва трудова дейност, режейки дърва на гатера. Свидетелката заявява, че не е диктувала на В.М. какво да напише в предоставената му за попълване декларация.

Свидетелката С.А. - също служител на ДИТ, дава подробни обяснения относно това как е протекла проверката. Заявява, че една от декларациите била попълнена от лицето В.М., който отразил, че работи в дружеството и за него се установило, че няма подадено уведомление за сключен трудов договор. Допълва, че лицето В.М. е работил, като е рязал дърва.

Свидетелят А.Ц. заявява, че при започване на проверката се е намирал до цеха, стопанисван от жалбоподателя. Видял е как едно момче, което се е намирало в стопанския двор и е вървяло към дърводелския цех, е било извикано от проверяващите и вкарано вътре.

Свидетелят сочи, че момчето, което се е казвало Г., живее в стопанския двор от няколко години. Уточнява, че малко след като проверяващите са влезли в цеха, свидетелят Ц. също е влязъл вътре, тъй като е търсил управителя, но е бил помолен от контролните органи да напусне. Пояснява, че не знае какво са правили проверяващите, когато са влезли в сграда и че преди това той също е влизал, като е видял две момчета да работят на една от машините, а така също и още трима или четирима души близо до печката.

2

Свидетелят Н.П. - полицейски служител, заявява че е бил изпратен на място за оказване на съдействие и че служителите на ИТ не са диктували на лицата какво да пишат в предоставените им декларации.

По делото е разпитан като свидетел и В.М.. Последният твърди че не е работил в цеха, като бил влязъл в същия за да се сгрее на печката, където проверяващите го „натиснали“ и написал, че работи за фирма „И.“.

Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на свидетелите М.Ц. и С.А.. Същите са последователни и кореспондиращи помежду си.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката П., тъй като е съпруга на управителя на дружеството и намира, че е заинтересована от крайния изход на делото.

Показанията на свидетеля П. кореспондират с тези на свидетелите М.Ц. и С.А..

От показанията на свидетеля Ц. може да се направи извод, че действително е извършена проверка. Този свидетел обаче, не е присъствал по време на самата проверка, поради което не дава показания в тази насока.

Показанията на свидетеля В.М. също не кореспондират с останалия доказателствен материал и най-вече с показанията на свидетелите М.Ц., С.А. и Н.П..

С оглед установеното по делото от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Посочената трудовоправна разпоредба е императивна, като предвижда че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. По делото не е спорно, че лицето В.В.М. е бил допуснат до работа на 08.12.2020 г. от търговеца-жалбоподател, без да му е предоставен екземпляр от писмен трудов договор и без копие от уведомлението, заверено от ТП на Н АП. Нормативно изискуемо е преди лицето да бъде допуснато до мястото си на работа и преди запознаване с трудовите си задължения на същото да бъдат предоставени и изискуемите се по смисъла на чл.63, ал.2 от КТ документи. Обстоятелството, че лицето В.М. е бил допуснат до работа на посочената в АУАН и в НП дата, без да му е предоставен екземпляр от писмен трудов договор и без копие от уведомлението, заверено от ТП на НАП се установява и от приложената по делото справка от информационната система на ИА ГИТ, в която регистриран трудов договор не отразен.

Именно горепосочените обстоятелства обуславят извода, че към момента на осъществената проверка по работни места на 08.12.2020 г. около 10.40 часа лицето В.М. без да му е предоставен екземпляр от писмен трудов договор и без копие от уведомлението, заверено от ТП на НОИ е извършвал трудова дейност: „рязане на дърва на машина“ в обекта на търговеца без да му е бил връчен подписан от двете страни трудов договор и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, удостоверяващо вписването му в ТД на НАП-Б. С оглед на това, като е допуснал работника до работа, без да има сключен договор между страните по трудовото правоотношение и без да е изпратено уведомление до съответното ТД на НАП, търговецажалбоподател е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание 414, ал.3 от КТ, административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид наложеното на дружеството-жалбоподател наказание "имуществена санкция" Съгласно посочения законов текст, работодател който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1`500.00 до 15`000.00 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба от 1`000.00 до 10`000.00 лв., за всяко отделно нарушение. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не бяха събрани доказателства нарушението да е повторно, както и дружеството 3 преди датата на въпросната проверка да е санкционирано с влязло в сила НП за други нарушения на трудовото законодателство. Предвид изложеното, съдът намира, че така съставеното НП следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция от 2`000.00 лева следва да бъде намалена до предвидения минимум от 1`500.00 лева.

За пълнота може да се посочи, че не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН.

Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това е така, тъй като са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението. Не се установяват и някакви извънредни обстоятелства, които обективно да са попречили на работодателя на не успее да връчи своевременно екземпляр от трудовия договор и уведомлението.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, с оглед на което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП - потвърдено като законосъобразно и единствено да бъде изменено в санкционната му част /чрез намаляване размера на наложеното наказание/.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт, е направено искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/.