Определение № 82 от 07.10.2024, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Асеновград, 07.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20245310200530 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243 ал.4 от НПК.

Постъпила е жалба от Г. Т. Н. и Т. Д. Н. в качеството им на пострадали, подадена чрез повереника –адв. Л. М. против Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Пловдив, ТО-Асеновград от 09.07.2024 г., с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 618/2023 г. по описа на РУ на МВР-гр.Асеновград водено за престъпление по чл. 331 ал.1, във вр. с чл.330 ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК и чл.9 ал.2 от НК.

Недоволни от това, жалбоподателите чрез повереника твърдят, че постановлението за прекратяване на РП-Пловдив ТО-Асеновград е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно, като се иска продължаване на наказателното производство и реализиране на наказателната отговорност на установения извършител.

Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и след анализ на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата на Г. Н. е допустима, подадена е от надлежно легитимиран процесуален субект, тъй като същата е собственик на запаления имот и е депозирана в законоустановения срок и форма. Разгледана по същество същата e неоснователна.

Жалбата на Т. Н. е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество, тъй като същият не е собственик на опожарения имот и следователно не е активно легитимиран да атакува прекратителното постановление в качеството му на пострадал от престъплението. Това е така, тъй като текстът на чл. 331 ал.1 от НПК инкриминира запалването по непредпазливост на чужд имот, поради което и качеството на пострадал е функция само на собственика на имота.

В рамките на проверката по чл. 243 ал.4 от НПК съдът след като провери изцяло законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление намери за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл.331 ал.1, във вр. с чл. 330 ал.1 от НК, касаещо запалването по непредпазливост на чужд имот – около 80 кв.м. покрив на масивна сграда къща собственост на Г. Н., извършено на 17.09.2023 г. в с. Богданица.

Съдът намира, че в прекратителното постановление установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка е правилно изложена и се извлича адекватно от доказателствения материал, като приетите за установени от прокурора фактически положения са достатъчни, за да обосноват правния извод, отразен в постановлението за прекратяване относно авторството на престъплението и установената форма на вината, а именно непредпазливост, проявена като небрежност. Съдът при самостоятелна проверка на доказателствата, намира че действително от тях безспорно се установява, че на посочената дата в с. Богданица при почистване на имота си – св. В. Д. на 80 г. е запалила в собствения си двор сухи треви и клони и в резултат на появил се вятър, същата въпреки отчаяните опити да загаси огъня, изгубила контрол над него и огънят се разпространил върху съседния имот, като опожарил покрива на къщата на съседите и.

При тази фактическа установеност относно авторството, правилно е прието наличието на водещо прекратително основание, а именно, че дори и формално да се приеме, че В. Д. е извършител на горното деяние, то същото макар и формално да осъществява признаците на престъпен състав, не представлява престъпление поради неговата малозначителност и липсата на обществена опасност. Съдът намира, че по-коректно с оглед на характеристиките на деянието и дееца е да се приеме втората хипотеза, предвидена в чл. 9 ал.2 от НПК, а именно, че същото е общественоопасно, но неговата обществена опасност е явно незначителна. Тази корекция обаче по същество не променя крайния извод на прокурора, отразен в прекратителното постановление за дисквалификация на деянието като престъпление в хипотезата на чл. 9 ал.2 от НПК, като са изложени убедителни съображения за това.

В тази връзка и за да прецени степента на вината, съдът допълнително прецени конкретните причини, действия на дееца и механизма на извършване на запалването. В тази връзка съдът отчете, че до запалването се е стигнало в резултат на битов инцидент, при който В. Д. в собствения си двор е горила сухи треви и клони с цел почистване, а до разрастването на огъня се е стигнало при форсмажорно появили се допълнителни обстоятелствавнезапната поява на силен вятър. Следва да се отчете и че въпреки възрастта си Д. с риск за живота и здравето си, е направила всичко възможно да овладее сама пожара, при което сама сериозно е пострадала и е загубила съзнание. В този контекст, деянието е извършено при най-леката степен на виновно непредпазливо поведение при форма на вината небрежност, при която В. Д. изобщо не е предвиждала настъпването на обществено опасните последици, като е гранична преценката /с оглед внезапната намеса и на външни фактори/, дали е била длъжна и е могла да ги предвиди. Тези обстоятелства наред с напредналата й възраст, чистото съдебно минало, добри характеристични данни, доброто процесуално поведение и липсата на каквито и да е други данни извън процесните за противоправно поведение, определят същата като деец с изключително ниска до степен на малозначителност обществена опасност. При преценката на обективните характеристики на деянието е 2 установено, че пожарът не е представлявал опасност за живота на другиго, а причинените щети са на стойност 12 452 лв., което е малко над установената в практиката граница за значителни имуществени вреди от 14 минимални работни заплати, за да е наЛ. изобщо обективна съставомерност на деянието.

По-същественото е, че на пострадалата на практика са възстановени за ремонта на покрива от сина на Д. сума в много по-голям размер, а именно около 20000 лева, която се доближава до абсолютната стойност на самата постройка. В синхрон с тези значителни репарации и двамата жалбоподатели Г. Н. и Т. Н. изрично са заявили при разпитите си като свидетели, че желаят наказателното производство срещу В. Д. да се прекрати, което е индиция за действителната воля на пострадалите и е мотивирало и прокурора наред с другите съображения да прекрати производството. Преценени в съвкупност всички тези обстоятелства, водят до извода, че деянието макар и формално да осъществява признаците на предвиден в закона състав на престъпление, то с оглед на незначителността на вредните последици поради възстановяването им от страна на дееца е с явно незначителна обществена опасност, поради което и е наЛ. хипотезата на чл. 9 ал.2 от НК и деянието не съставлява престъпление.

Ето защо с оглед на изложеното, съдът намира, че прокурорският извод за наличието на прекратително основание, вследствие на който е прекратил наказателното производство е правилен и обоснован с оглед наличните доказателства, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде потвърдено.

Поради горните съображения и на основание чл. 243 ал.5 т.1, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Пловдив, ТО-Асеновград от 09.07.2024 г., с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 618/2023 г. по описа на РУ – Асеновград, водено за престъпление по чл. 331 ал.1, във вр. с чл.330 ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК и чл.9 ал.2 от НК.

Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив ТО-Асеновград и на жалбоподателите чрез повереника.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 3