Решение № 71 от 27.01.2026, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Кюстендил, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20251520102162 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Р. Ц. В. против Д.

Ц. Г..

В исковата молба се сочи, че страните са съсобственици на подробно описани недвижими имоти при права, както следва: в поземления имот 1/12 ид.ч. за ищеца и 5/12 ид.ч. за ответника, а в жилището и сградата от допълващо застрояване – 1/6 ид.ч. за ищеца и и 5/6 ид.ч. за ответника.

Твърди се, че върху 4/6 ид.ч. от процесните ½ ид.ч. от поземления имот, както и върху 4/6 ид.ч. от жилището и сградата на допълващо застрояване била учредена вещна тежест, а именно – пожизнено право на ползване с титуляр Ц. А. В..

Правото на собственост било придобито от съделителите, както следва: по 1/6 ид.ч. от ½ ид.ч от поземления имот, както и 1/6 ид.ч. от цялото жилище и цялата сграда на допълващо застрояване, те придобили по наследство от покойната си майка Р. В.а, починала през 2012г., която на свой ред придобила тези имоти през времетраенето на брака й с Ц. В. /баща на съделителите/ още през 1964г. Останалите 4/6 ид.ч. от описания ½ ид.ч. от поземления имот, както и 4/6 ид.ч. от жилището и сградата на допълващо застрояване, били придобити от ответницата на осн. прехвърлителна сделка от 2018г. с продавач бащата на страните и купувач – Д. Г..

Страните не могли да си поделят по доброволен път съсобствеността върху посочените имоти.

Ето защо се поддържа искане да бъдат допуснати до делба процесните недвижими имоти, а именно:

½ ид.ч. от ПИ *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на 1 изпълнителния директор на АГКК, гр. София, с административен адрес на имота:

************************, площ 519 кв.м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м); стар идентификатор – няма; номер по предходен план – 5706, кв. 6, парцел XVII; при съседи: - ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***,

ПИ *** и ПИ ***, заедно със:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта ***, намиращ се в сграда с идентификатор ***, разположена в гореописания ПИ с идентификатор *** и имащ същия административен адрес; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива – едно; застроена площ – 103,92 кв.м., ведно с прилежащи части – югозападното мазе, западното мазе и малкото източно мазе; външното стълбище от южната страна на сградата, ½ ид.ч. от вътрешното стълбище от северната страна на сградата и от тавана, както и същата идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж; стар идентификатор на самостоятелния обект – няма; при съседи – на същия етаж: няма, под обекта – няма, а над обекта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който самостоятелен обект, предмет на делбата представлява първи етаж от сградата, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с тоалетна, коридор, западна и южна тераси и външното стълбище, посочено по-горе, както и на

Сграда от допълващо застрояване в поземления имот, представляваща навес с оградни стени със застроена площ от 30,00 кв.м., на един етаж, разположен в северозападната част на поземления имот на страничната дворищнорегулационна линия с ПИ ***;

СЪОБРАЗНО ПРИТЕЖАВАНИТЕ ОТ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ КВОТИ, КАКТО

СЛЕДВА: в поземления имот – 1/12 ид.ч. за Р. Ц. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

**************** и 5/12 ид.ч. за Д. Ц. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

************; в самостоятелния обект с идентификатор *** и сградата на допълващо застрояване, представляваща навес с оградни стени с площ от 30,00 кв.м. – 1/6 ид.ч. за Р. Ц. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

**************** и 5/6 ид.ч. за Д. Ц. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

************;

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

Сочи на допустимост и основателност на предявения иск.

Прави искане, на осн. чл. 341, ал. 2 от ГПК, в делбената маса да бъде включен и самостоятелен обект, представляващ сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 18,00 кв.м., с предназначние: хангар, депо, гараж, разположена в югозападната част на поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК – гр.

София, с административен адрес на имота ************** на регулационната линия на имот с идентификатор *** при права, както следва: 1/6 ид.ч. за Р. Ц. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: **************** и 5/6 ид.ч. за Д. Ц. Г., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: ************. Твърди, че процесните 1/6 ид.ч. от този обект ищецът придобил по наследство от майка си, а ответницата – 1/6 ид.ч. по наследство от майка си и 4/6 ид.ч. – на основание сделката, обективирана в НА 103, том 2, рег. № 2690, дело № 269/2018г., с праводател – бащата на съделителите.

Със заявление вх. № 12654/21.10.2025г. и заявление вх. № 13956/19.11.2025г.

2 ищецът е изразява становище за допустимост на релевираното искане с правно осн. чл.

341, ал. 2 от ГПК, поради което и посоченият самостоятелен обект, представляващ гараж, следвало да се включи в делбената маса, но неоснователност на същото, поради това, че ищецът бил изключителен собственик на гаража и то още преди да настъпи смъртта на майката на страните, починала на 27.10.2012г. Ищецът се легитимирал като собственик на сградата на осн. придобивна давност, начиная м. август 1984г., когато бил завършен грубият строеж на сградата и която същият владял спокойно и необезпокоявано при знанието и непротивопоставянето на неговите родители, сестра, както и на собствениците на останалата ½ ид.ч. от терена. Отделно, в констативния нотариален акт за собственост, издаден по почин на бащата на страните, а и на самата ответница, гаражът не бил посочен като предмет на нотариалното удостоверяване.

С Определение рег. № 1309/25.11.2025г., на осн. чл. 341, ал. 2 от ГПК, съдът е включил в делбената маса и недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 18,00 кв.м., с предназначние: хангар, депо, гараж, разположена в югозападната част на поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК – гр. София, с административен адрес на имота ************** на регулационната линия на имот с идентификатор ***.

В съдебно заседание исковата молба и отговора, депозиран по реда на чл. 131 от ГПК с оглед искането по чл. 341 от ГПК се поддържат. Ответникът също изразява становище за допустимост и основателност на претенцията, като поддържа искането си за делба между страните при посочени квоти и на процесния гараж.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим покрит имот № 48, том II, дело № 108/1964 г. С. С. и Ц. А. В. придобили собствеността върху масивна жилищна сграда – недовършена, построена в парцел XVII, имот кадастрален номер 619, в квартал 6 – неурегулиран по плана на гр. Кюстендил, както и самият парцел, в който е построена тази жилищна сграда, състоящ се от празно и застроено място от 504 кв.м. при посочени съседи и др. индивидуализиращи имота белези.

Към момента на сключване на горепосочената сделка, Ц. В. е бил в сключен със съпругата си Р. И. граждански брак /считано от 1962 г./ – спр. представеното на л. 8 от делото заверено копие на Акт за женитба № 4.

Последната е починала на 27.10.2012г. /видно от Удостоверение за наследници изх. № 3525/02.07.2024г./, като е оставила за свои наследници съпруг – Ц. В. и деца – страните в настоящото.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 2, том II, рег. № 1703, дело № 174 от 2018г. Ц. В., Р. В. и Д. Г. са признати за собственици по наследство и давностно владение, при права 4/6 ид. ч. за Ц. В. и по 1/6 ид. ч. за Р. В. и Д. Г. на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, с адрес на имота *************, ведно с прилежащите му части – югозападно мазе, западно мазе и малкото източно мазе, външното стълбище от южната страна на сградата, ½ ид.ч. от вътрешното стълбище, от северната страна и от тавана, както и ½ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, който самостоятелен обект представлява първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, номер по предходен план 5706, квартал 6, парцел XVII.

3

Установимо от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том II, рег. № 2690, дело № 269 от 2018г. е това, че Ц. В. прехвърлил на Д.

Г. собствените си 4/6 ид.ч. от: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащите му части; ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, ведно с всички трайно прикрепени подобрения, постройки и приращения в тази част на имота /западната му половина/, в т.ч. навес в северозападната част на регулационната линия с имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 18 кв. м., с предназначение: хангар, депо, гараж, разположена в югозападната част на поземления имот на регулационната линия с имот с идентификатор ***. Отбелязано е и че като резултат от сделката Д. Г. се легитимира като собственик на посочените имоти общо за 5/6 ид.ч. от същите /в т.ч. придобитата по наследство 1/6 ид. ч. от тях/.

Представени по делото са данъчни оценки и скици за процесните имоти.

Събрани са и гласни доказателствени средства.

В показанията си свидетелят В. И. твърди, че познава страните по делото като техен съсед. Същият сочи, че къщата в процесния парцел била двуетажна такава, като първият етаж се ползвал от страните и баща им. В двора имало гараж и стопанска постройка, в която същите отглеждали кокошки навремето. Гаражът бил строен около 1984-1985г., като Р. викал свидетеля за помощ при отливане на плочата. След около година, две или три, Р. направил и канал в гаража, за което отново И. му помогнал, изхвърляйки пръстта. Помощ свидетелят оказал и при изграждането на инсталациите в гаража, за което Р., освен него бил викнал и друг специалист. Гаражът отвън бил измазан от Р.. Свидетелят не знаел кой е дал средствата за направата на гаража. Д. и родителите й нямали кола. Такава си купил Р. около 1992г. и я паркирал в гаража, а след средата на 90-те, когато Р. напуснал къщата, паркирал колата пред блока на новия си адрес в *********. След този момент използвал гаража, за да държи свои вещи там – имало ел. уреди, бяла стара техника, два бойлера, хладилник, моноблок, ВиК части, 4 бр. гуми, дограма. Преди в гаража да се паркира колата на Р. или на работодателя на свидетеля /за кратък период от време/, в същия са се складирали дърва и въглища. Р. имал ключ от гаража, но И. не знаел в себе си ли го е носил, или го е взимал от конкретно място.

Свидетелят Д. сочи, че знае къщата, в която Р. е живял навремето. До 1986 освен къщата не е имало други постройки, но след този момент бил построен гараж, за което Р. потърсил и съдействието на свидетеля. Последният не могъл да се отзове, поради което не знае кой е строил гаража и кой е дал средствата за това. През 1987г. гаражът вече се ползвал от Р. за склад. Имало дърва и въглища. Около 1994-1995г. Р. паркирал там собствената си кола – зелена „****“, а през 1996-1997г. когато Р. се преместил в кв.

„********“, вече паркирал колата си пред блока. Но в гаража Р. държал свои вещи – бойлери, стари перални, дограма. Ползвал гаража като склад, включително и към настоящия момент. Р. имал ключ от гаража, но св. не знае къде се държи ключа.

От показанията на св. Ц. В. , баща на страните по делото, е установимо, че процесният гараж е сторен през 1983, а през 1984 е бита плочата. Парите за построяването на гаража били дадени от свидетеля. След построяването на гаража последният се ползвал от всички – от страните по делото, техните родители /в т.ч. от свидетеля и техен баща/, дори и от дъщерите на Р.. Ползвал се, за да се складират ябълки, картофи, туршия. Тогава мазетата все още не били готови. Кола все още нямало. Всички ползвали един ключ за гаража, който стоял в кухнята на бюфета и когато някой имал нужда го взимал, а после връщал обратно. В гаража свидетелят и 4 съпругата му държали своя пералня. Съпругата му перяла там. Помпата за бунара, която свидетелят ползвал, за да полива градината, включвал в контакт, находящ се в гаража. Свидетелят сочи, че той плащал данъците за този гараж. Р. бил казвал, че гаражът е негов, но не пред свидетеля, а пред съседи.