Решение № 119 от 26.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Кюстендил, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова в присъствието на прокурора Г. Ем. Б. като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно наказателно дело № 20251500600046 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по протест на прокурор при КнРП срещу определение от 16.01.2025 г., постановено по НОХД № 38/2025 г. по описа на КнРС, в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 343б, ал. 5 от НК Г.

А., да заплати в полза на държавата, половината от равностойността на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № *** съсобственост на Г. А. с Р. А., в размер на 6500 лева.

С депозирания протест се излагат доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, тъй като първоинстанционният съд е присъдил само половината от равностойността на автомобила в полза на държавата. Според прокурора, този законов текст изисква още ½ от МПС да бъде отнета в полза на държавата, доколкото автомобилът се явява съпружеска имуществена общност, което районният съд в случая не е сторил.

Предлага се въззивната инстанция да отмени атакуваното определение и да отнемане в полза на държавата ½ от процесния автомобил, съсобственост на Г.

А., както и да присъди ½ от неговата равностойност в полза на държавата.

Срещу така депозирания протест е постъпило възражение от упълномощеният защитник на обвиняемият Г. А. – адв. Р. Б., с което моли въззивния съда да остави протеста без уважение като неоснователен и да 1 потвърди определението на КнРС. Сочи, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК не предвижда възможност за едновременно налагане на двете санкции, както искане се поддържа от държавното обвинение. Цитирана е съдебна практика, както и се позовава на отправени искания до Конституционния съд за обявяване на сочената разпоредба за противоконституционна.

В закрито заседание на 28.01.2025 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови гласни и писмени доказателства, както и изслушването на експертизи.

В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил, поддържа подадения протест и моли съда да измени първоинстанционното определение, тъй като с присъждане на половината от равностойността на МПС, обвиняемият е поставен в поблагоприятно положение спрямо лицата извършили същото престъпление, но със собствено МПС. Сочи, че определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона, поради което моли въззивният съд да постанови отнемане на ½ идеална част от процесното МПС, послужило за извършване на престъпление по чл.343б, ал.5 от НК.

Защитникът на обвиняемия Г. А., в лицето на адв. И.Х., намира подадения протест за неоснователен и като такъв моли съда да го остави без уважение. Счита, че съпружеската имуществена общност не може да бъде прекратена с акта на съда и да се постанови отнемане на ½ от автомобила, тъй като това би довело до съсобственост между държавата и съпругата на обвиняемия, по отношение на която не е постановен съдебен акт, с който да е призната за виновна в извършване на престъпление. Акцентира, че съдебната практика е наложила в случаи като процесния да се присъжда пълната равностойност на МПС.

Обвиняемият Г. А. в правото си на лична защита и последна дума, поддържа развитите от защитата доводи, без да излага своя самостоятелна аргументация.

Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, доводите, изложени в протеста и при цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл. 314 от НПК намира за установено следното:

С определение от 16.01.2025 г., постановено по НОХД № 38/2025 г., влязло в сила на същата дата, Районен съд – Кюстендил (КнРС) е одобрил Споразумение, постигнато между прокурор при КнРП и упълномощения защитник на обвиняемото лице за решаване на делото, по реда на чл. 382 от НПК, по силата на което обвиняемият Г. А. се е признал за виновен в осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от 2 свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, изтърпяването на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от 3 /три/ години, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 /десет/ месеца. На основание чл. 55, ал. 3 от НК на обв. А. не е наложено наказание „Глоба“.

КнРС служебно е разгледал и въпроса, свързан с приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, като с отделно определение от същата дата, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, е осъдил обвиняемият Г. А. да заплати половината от равностойността на управляваното от него при извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което се е признал за виновен по горепосоченото споразумение, МПС – лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ***, в размер на 6500 лв.

Съобразявайки изложеното, от правна страна съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е предвидено отнемане в полза на Държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1-4 от НК, а когато то не е собственост на дееца – присъждане на равностойността му.

В настоящия случай, с влязло в сила на 16.01.2025 г. определение, постановено по НОХД № 38/2025 г. по описа на КнРС, е одобрено споразумение, по силата на което Г. А., е осъден за извършено от него на 26.12.2024 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно, че в гр. К., по ул. ***, пред дом №6, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, с per. №***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно: 2.41 на хиляда, установено по надлежния ред, предвиден в Наредба №1/19.07.2017г., обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017г., изм. и доп. ДВ бр. 81 от 02.10.2018г., изм. и доп. ДВ бр. 99 от 20.11.2020г., изм. и доп. ДВ бр. 81 от 26.09.2023г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с техническо средство за установяване употребата на алкохол „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен №ARNJ - 0089.

В хода на досъдебното производство по нужния несъмнен и категоричен начин е установено, че лекият автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ***, „послужил“ за извършване на престъплението по чл.

343б, ал. 1 от НК, не е изключителна собственост на Г. А., а е вещ придобита в условията на съпружеска имуществена общност. Стойността на моторното превозното средство към датата на инкриминираното деяние също е несъмнено установена от заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е приело, че същата възлиза на 13 000 лв.

При това положение, решаващият съд правилно е приел, че по отношение на осъденото лице следва да намери приложение институтът по чл. 343б, ал. 5 от НК, която наред с тази по чл. 343, ал. 5 от НК, не е обявена за 3 противоконституционна, с Решение № 8/2025 г. по к.д. № 15/2024 г. на КС.

Поради това, цитираната разпоредба е действаща материалноправна норма на специалната част на НК и като такава както към момента на постановяване на атакуваното определение, така и към настоящия момент, подлежи на изпълнение.

Съобразно посочената разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК , законодателят е предвидил два подхода – отнемане на МПС в полза на държавата, единствено когато то е изключителна собственост на дееца или осъждане на последния да заплати неговата пълна равностойност, когато не го притежава. Не е предвидена възможност за едновременно приложение на двете хипотези на чл. 343б, ал. 5 от НК, а именно – да бъде отнета идеалната част от вещта, собственост на дееца, а за остатъка до пълната стойност на превозното средство да се присъжда съответната част от неговата равностойност. Следователно в хипотеза като настоящата, при която МПС е собственост на осъдения и неговата съпруга в режим на СИО, следва да бъде присъдена изцяло равностойността на последното, а не да бъде отнета принадлежащата на дееца ½ част от вещта и да се присъди равностойността на ½ част принадлежаща на съпругата. Този извод намира основание в принципа на равенството на гражданите пред закона и непропорционалното засягане правото на собственост на трети лица като резултат от противоправно поведение на техния съсобственик, при което се стига до принудително заместване виновния съсобственик с държавата, без съгласието и волята на добросъвестния съсобственик. Ето защо, искането на държавното обвинение за кумулирано приложение на двете санкции – отнемане в полза на държавата на ½ от МПС и присъждане на ½ от равностойността на автомобила, не може да бъде удовлетворено.

Същевременно и за прецизност на изложението, следва да се отбележи, че контролираният съд грешно е присъдил само половината от стойността на лекия автомобил, вместо пълната му равностойност, но поради липса на съответен протест, съдържащ искане в този смисъл и съобразявайки правилото „reformatio in pejus”, въззивната инстанция не би могла да влоши положението на осъдения, съответно да измени определението на КнРС в тази му част.

По изложените съображения, въззивният съдебен състав намира, че така наложената на Г. А. мярка по чл. 343б, ал. 5 от НК с присъждане в полза на държавата на ½ от равностойността на автомобила, не търпи намеса в желаната от държавното обвинение посока, поради което и на основание чл.

334, т. 6 , вр. с чл. 338 от НПК, Кюстендилският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.01.2025 г. постановено по НОХД 4

№ 38/2025 г. по описа на Районен съд –Кюстендил, с което на основание чл.

343б, ал. 5 от НК, Г. А. е осъден да заплати в полза на държавата, половината от равностойността на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ***, съсобственост на Г. А. с Р. А., в размер на 6500 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5