Решение № 52 от 18.02.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. П., 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230100841 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Т.

С." ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителен съвет, действащо чрез процесуален представител-пълномощник М. К., срещу „Агр. - Б." ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление с. С. ул. „С." № * чрез управител В.Н.Г., ЕГН **********.

Ищецът сочи, че на 26.11.2024 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 380662 срещу "Агр. - Б." ЕООД за сумата от 804.76 лв., от които 656.52 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2022 г. 04.2023 г., законна лихва за забава от 148.24 лв. от 01.07.2022 г. до 18.11.2024 г.,, както и сумата за дялово разпределение от която сума 6.52 лв. главница за период 07.2022 г.- 10.2022 г. и лихва в размер на 1.82 лв. за периода от 31.08.2022 г.- 18.11.2024 г., като претендира и законната лихва за върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, за претендираните суми. Препис от заповедта е връчен на 1 длъжника, който в срока по чл. 414 от ГПК, е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, като е оспорил съществуването на вземанията. В тази връзка на заявителя е указано, че може да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок, което заявителят е и сторил. Въз основа на депозираната искова молба е образувано настоящото исково производство.

Ищецът твърди, че между „Агр. - Б." ЕООД и "Т. С." ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, за собствения на ответника недвижим имот, находящ се в гр. С., ****, общ. "Ил." жк "Ил.", бл.**, вх. *, помещение в подблоково пространство, аб. 342137, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружество ищец, до размера на обедняването. Ищцовото дружество е изпратило писмо/покана за заплащане на задълженията както следва: П-3336/12.03.2024 г. и П-1666/21.02.2024 г., надлежно получени от ответната страна, видно от приложените разписки, но към настоящия момент действия в насока погасяване на задълженията не са налице.

Сочи § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./, съгласно който потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация. горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Твърди, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове "Агр. - Б." ЕООД е потребител на ТЕ, в качеството на собственик на гореописания имот, и за него важи действащото за този период законодателство в областта на енергетиката.

Сочи, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. З от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди.

Общите условия се изготвят от "Т. С." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/ към Министерски съвет /КЕВР към настоящия момент/. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и 2 заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от "Т. С." ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ- 043/12.07.2002 г. на КЕВР, Решение № ОУ 013/06.03.2006 г. на КЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.

Сочи Глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1, където е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от същия суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Посочва, че в случай, че ответното дружество е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл. 40, ал.2 от ОУ.

Твърди, че до настоящия момент в деловодството на дружеството не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.

Сочи чл. 139 от Закона за енергетиката, въз основа на който разпределението на топлинна енергия между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. А съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от "Т. С." ЕАД по прогнозни месечни вноски. Посочва, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Бр." ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). Твърди, че 3 за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, приложени към исковата молба, в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на "Агр. - Б." ЕООД, че последният дължи на ищеца сумата, с която се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, а именно сумата от 804.76 /осемстотин и четири лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, от която 656,52 /шестстотин петдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ лева - представляваща дължима и неплатена цена на топлинна енергия /ТЕ/, доставена от ищеца в собствен на ответника недвижим имот, находящ се в гр.

С., ****, общ. "Ил." жк "Ил.", бл.**, вх. *, помещение в подблоково пространство, аб. 342137, за периода 05.2022 г. - 04.2023 г., ведно със законната лихва за забава на главницата, за период на забава от 01.07.2022 г. до 18.11.2024 г. в размер на 148,24 /сто четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/ лева, както и сумата за дялово разпределение от която сума 6.52 /шест лева и петдесет и две стотинки/ лева главница за период 07.2022 г. – 10.2022 г. и лихва в размер на 1.82 /един лев и осемдесет и две стотинки/ лева за периода от 31.08.2022 г. – 18.11.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата. Ищецът претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. Прави доказателствени искания.

Прилага писмени доказателства, както и копие от исковата молба за ответника.

В законоустановения срок ответното дружество чрез законния си представител депозира писмен отговор, с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва същите по основание и размер. Не оспорва, че дружеството притежава недвижим имот в гр. С., придобит през м. май 2018 г. Същият бил собственост на „КТБ" АД в несъстоятелност и бил ползван за архив от банката. Доста време било необходимо, за да бъде освободен /изпразнен/ от книжата, намиращи се в имота. Това продължило до края на годината. През първата половина на 2019 г. се извършили ремонтни дейности в имота, с оглед привеждането му в състояние, което да позволи ползването му като офиси и през есента на 2020 г.

4 бил предоставен за ползване под наем на „Сл." ЕООД, което дружество имало право да преотдава части от имота „Сл." ЕООД от своя страна е преотдало части от имота на „Стр. к. БГ" ЕООД и на „Ит. д. е. ш." ЕООД.

Твърди, че процесният имот не е свързан с топлопреносната мрежа на ищеца, поради което ответника не ползва топлинна енергия за парно отопление и топла вода в процесния магазин. Сочи, че имотът има самостоятелен отделен вход към улицата, в него нямало монтирани отоплителни тела - радиатори, щранг-лири и през него не минават нито хоризонтални, нито вертикални щрангове /тръби/, които да са свързани към топлопреносната мрежа на ищеца.

Твърди, че това се установява и от Протокол от 10.06.2002 г., където е посочено, че „Ф." ООД /предходен собственик на процесния имот/, ползващ цялото подблоково пространство и титуляр на партиди с № 342135, 342137 и 342139, което с изцяло демонтирани радиатори, ще ползва само топла вода.

Именно партида с № 342137 е посочена и в заявлението по чл.410 ГПК подадено срещу ответното дружество, като посочва, че за този период бил предявен друг иск, за който било образувано и гр. д. № 438/2025 на СРС.

Твърди, че през процесния имот не минава сградна инсталация за топлопроводи и отопление, в тази връзка дружеството не е абонат на ищеца по силата на сключен договор с който може да черпи от разпоредбите на ЗЕ и от ОУ на ищеца, които твърдят, че не следва да се прилагат при липса на облигационна връзка между страните. Сочи, че по време на присъединяването на сградата към топлофикационната мрежа на ищеца, „партера“ /междублоковото пространство/ не е било присъединявано. Сочи, че в процесния имот няма монтирани отоплителни тела, отоплителни тела в общите части, преминаващи вертикални и хоризонтални тръби от мрежата на ищеца като сграда инсталация в техния имот. С посоченото обосновава позиция, че ответното дружество не се е обогатило за сметка на ищеца. Счита, че „Агр.-Б." АД не е потребител па топлинна енергия за процесния имот.

Твърди, че общите части в сградата също не се отопляват.

Твърди, че процесният имот не е ползван от ответното дружество през процесния период, тъй като същият имот е бил отдаден под наем на трето за спора лице.

С гореизложеното обосновава теза, че не е се обогатило за сметка на ищеца 5 и прави искане за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен.

Представя 3 броя договори за наем и Протокол от 10.06.2002 г.

С определение по чл.140 ГПК като трето лице - помагач на ищеца е конституирано ФДР „Бр.“ ООД. Като доказателства по делото са приобщени представените такива от страните. Приобщени са и материалите по ч. гр. дело № 458/2025 година по описа на Районен съд гр. П., от което се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Агр.-Б." ЕООД за сумите-предмет на предявенитея искове. Препис от заповедта е надлежно връчена на длъжника, който в законоустановения срок е подал възражение, с което е оспорил съществуването на вземанията по заповедта. В тази връзка и след изтичане на срока по чл.415, ал.2 ГПК съдът е указал да се уведоми заявителя за възможността да предяви установителен иск срещу дружеството-длъжник. В законоустановения срок заявителят е депозирал на 16.06.2025 г. исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело. Назначени са съдебно -]техническа и съдебно-счетоводна експертизи, вещита лица са изслушани в съдебно заседание, заключенията са приобщени към доказателствената съвкупност по делото.