Решение № 96 от 11.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Велико Търново, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20224001000069 по описа за 2022 година

С Решение № 61/17.12.2021 год. по т. д. № 10/2021 год. Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 432 ал. 1 КЗ „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) - гр. София да заплати на К. С. С. от гр. Плевен сумата 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг А. С. С., настъпила в ПТП на 16.09.2020 год. в гр. Плевен, ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил исковете за разликата до 200 000 лв. и за лихвите за периода от 23.09.2020 год. и от 06.10.2020 год. до 15.10.2020 год.

Осъдил на осн. чл. 432 ал. 1 КЗ „ЗД „Бул инс“ АД - гр. София да заплати на С.

А. С. от гр. Плевен сумата 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. С. С., настъпила в ПТП на 16.09.2020 год. в гр. Плевен, ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил исковете за разликата до 200 000 лв. и за лихвите за периода от 23.09.2020 год. и от 06.10.2020 год. до 15.10.2020 год.

Осъдил на осн. чл. 432 ял. 1 КЗ „ЗД „Бул инс“ АД - гр. София да заплати на З. А.

С. от гр. Плевен сумата 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. С. С., настъпила в ПТП на 16.09.2020 год. в гр. Плевен, ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил исковете за разликата до 200 000 лв. и за 1 лихвите за периода от 23.09.2020 год. и от 06.10.2020 год. до 15.10.2020 год.

Осъдил на осн. чл. 432 ял. 1 КЗ „ЗД „Бул инс“ АД - гр. София да заплати на С.

А. С. от гр. Плевен сумата 540 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило ПТП на 16.09.2020 год. в гр. Плевен, при което е причинена смъртта на нейния баща А. С. С., ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил исковете за лихвите за периода от 23.09.2020 год. и от 06.10.2020 год. до 15.10.2020 год.

Осъдил „ЗД „Бул Инс" АД да заплати по см. на ПлОС 570 лв. възнаграждение за вещи лица и 12 421.60 лв. ДТ върху уважената част на исковете, а на адв. П. К., като процесуален представител на ищците -адвокатско възнаграждение в размер на 9 288.96 лв. с ДДС.

Осъдил К. С. С., С. А. С. и З. А. С. да заплатят на „ЗД „Бул инс“ АД сумата 7 848 лв. разноски съобразно отхвърлената част на исковете.

С Определение № 71/21.02.2022 год., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, решението в частта за разноските е изменено, като вместо адвокатско възнаграждение в полза на адв. К. в размер на 9 288.96 лв., е присъдено такова в размер на 10 645.80 лв. с ДДС.

Въззивна жалба против решението е подадена от С. А. С. и З. А. С. чрез адв. К..

Обжалват решението в частта, с която исковете за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв. за всяка една от тях. Претенциите са уважени в значително занижени размери, които не съответстват на претърпените морални вреди, противоречат на принципа за справедливост и на действащия лимит на застрахователя. Не е съобразена и съдебната практика по сходни случаи. Молят съда да отмени решението в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи исковете в размер на по 120 000 лв. за всяка една от тях, т. е. по още 40 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане.

В писмения отговор ответникът „ЗД "Бул Инс" АД чрез пълномощника адв.

И.Ж. оспорва жалбата и я счита са неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да потвърди решението в тази обжалвана част. Направено е искане за присъждане на разноски.

Въззивна жалба против решението в частта, с която е уважен предявения от К.

С. С. иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. до 150 000 лв., ведно със съответната законна лихва и разноски, е подадена от „ЗД "Бул Инс" АД чрез пълномощника адв. И.Ж.. Счита го за неправилно и необосновано в обжалваната част. Не са взети предвид всички установени по делото факти.

Необосновано е обвързването на застрахователните лимити с размера на 2 обезщетението за неимуществени вреди. Лимитът е само границата, която законът поставя, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя спрямо отговорността на деликвента. Счита, че размерът на обезщетението от 150 000 лв. за е завишено и не съответства на принципа за справедливост. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Ж..

В срок е постъпил писмен отговор от К. С. С. чрез адв. П. К.. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Ищците К. С. С., С. А. С. и З. А. С. са предявили искове с правно основание чл.

432 ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника „ЗД „Бул инс“ АД да заплати на всяка една от тях сума в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на А. С. С. - съпруг на първата и баща на другите две ищци, настъпила в ПТП на 16.09.2020 г., причинено от Г. С. Й. при управление на л. а. „Пежо 307“ с рег. № ЕН 36****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 23.09.2020 год. до окончателното изплащане, алтернативно-от 06.10.2020 год. до окончателното изплащане.

В частта, с която исковете за обезщетение за неимуществени вреди, предявени от К. С. С., С. А. С. и З. А. С., са уважени до размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е уважен предявения от С. А. С. иск за имуществени вреди в размер на 540 лв., ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила. Решението е влязло в сила – като необжалвано от ищците, и в частта, с която предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. по отношение на К. С. С. и за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв. за С. А. С. и З. А.

С., както и за законната лихва върху присъдените суми за периода от 23.09.2020 год. и от 06.10.2020 год. до 15.10.2020 год.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт, следва да се приеме, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432 ал. 1 от КЗ: наличие на валидна застраховка на деликвента по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответното застрахователно дружество, причиняване на неимуществени вреди на ищците като резултат от смъртта на техния съпруг и баща, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата 3 оплаквания, на осн. чл. 269 от ГПК, въззивният съд обсъжда само размера на обезщетенията, които в най-голяма степен репарират претърпените от ищците неимуществени вреди и съответстват на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

По жалбата на ищците С. А. С. и З. А. С. срещу решението в частта, с която предявените от тях искове са отхвърлени за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв.:

Настоящата инстанция намира, че жалбата е частично основателна.

За да определи обезщетение в размер на по 80 000 лв., първостепенният съд се е позовал на обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, последица от смъртта на близък родственик – възрастта, общественото му положение, отношенията му с лицата, които претендират обезщетение, както и всички други конкретни обстоятелства от значение за определяне размера на претърпените болки и страдания (Постановление № 4/23.XII.1968 г. на Пленума на ВС). Въз основа на свидетелските показания на К. Ф. К. – внучка на ищцата К.С., дъщеря на ищцата С.С. и племенница на ищцата З.С. и Н. Ф. Н. - внук на К.С., син на С.С. и племенник на З.С., приел, че смъртта на пострадалия А. С. е предизвикала дълбока скръб у неговите дъщери С. и З., отразила се е на физическото и психичното им здраве (С. започнала да вдига кръвно, имала висока захар; при З. се появили неврологични проблеми). Така установените чрез свидетелските показания страдания, претърпени от ищците в резултат от нелепата и внезапна смърт на техния баща, са оценими и с чисто житейски критерии. В този смисъл, обосновавайки размера на обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е съобразил релевантните факти и обстоятелства, установени по делото.

Съдът, обаче, не е оценил в достатъчна степен конкретно обстоятелство, което в случая има значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както е указано в посоченото по-горе Постановление на ВС, а именно – обстоятелството, че ищците са живели заедно със своя баща - пострадалия А. С. в едно домакинство: ищцата С.С. – през значителен период от живота си, а ищцата З.С. – през целия си живот. Според свидетелите К. и Н., майка им С. е заживяла при родителите си в гр. Плевен още след развода със съпруга си през 1993 – 1994 г., а З. не е семейна и винаги е живяла в този дом. Ищците са споделяли едно домакинство с родителите си, живели са заедно с тях, а баща им е бил единствения мъж и опора в семейството.

Контактите им са били ежедневни и непрекъснати, заедно са преминавали през трудните житейски ситуации, заедно са преживявали радости и тревоги. След смъртта му ищците продължават да живеят в същия дом със своята майка, което несъмнено е свързано с болезнени спомени, с непрекъснато усещане за липсата и безвъзвратната загуба на родител. По делото няма данни пострадалият, макар и на 76 г., да е имал заболявания или други здравословни проблеми. Според свидетелите е бил активен, движел се е, пазарувал. Предвид това, смъртта му е била неочаквана и внезапна за 4 дъщерите му. Съвместното съжителство на ищците с пострадалия – в един дом и в едно домакинство, и непредвидената му смърт, настъпила в трагичен инцидент, са обстоятелства, които обосновават по-висок интензитет и по-голяма продължителност на търпените болки и страдания, съответно – аргументират по-голям размер на обезщетението, което следва да репарира тези вреди. Отделно от това, следва да се съобразят и социално-икономическите условия към датата на деликта и на смъртта на пострадалия – 16.09.2020 г. При съобразяване на всички тези конкретни обстоятелства, въззивният съд приема, че обезщетение в размер от по 100 000 лв. за всяка една от ищците е достатъчно да обезщети претърпените от тях нематериални щети.

При този извод, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон (чл. 52 от ЗЗД), в частта, с която предявените от С. А. С. и З. А. С. искове по чл. 432 ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв. и вместо това, на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК исковете за тази разлика (от по 20 000 лв.) следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане.

Обезщетения в размер над 100 000 лв. до претендираните 120 000 лв. е несъответно на доказаните по делото вреди и на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Липсват конкретни доказателства за съществени здравословни проблеми, предизвикани от дълбоката скръб и тъга, за настъпили коренни промени в социалния им живот, в трудовата им дейност. Отделно от това, възрастта на ищците предполага житейски опит при преодоляване на тежки ситуации и загуба на близки хора. С оглед на това, обжалваното решение в частта, с която предявените от С. А. С. и З. А. С. искове са отхвърлени за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв., ведно със съответната законна лихва, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.