Решение № 5687 от 16.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5687 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100505439 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Р.П., срещу решение №20113003/14.01.2024г., постановено по гр.д. №34399/2020г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу С. З. С. и С. С. К. по реда на чл.422 от ГПК искове с правно основание чл.79, от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че всеки от тях дължи при условията на разделност по 1/3 част от следните суми: 4260,54 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес гр. София, ж.к. „********, за периода м.05.2015г. – 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 21.08.2019г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 922,07 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 14.09.2016г. – 06.08.2019г., сумата от 12,50 лева – възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2016г. – 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 21.08.2019г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, и сумата от 2,81 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 30.08.2016г. до 30.04.2017г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №48228/2019г. на СРС, 64 състав.

1

В жалбата се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Въззивникът посочва, че не оспорва извършените от ответниците плащания в хода на процеса, но със същите били погасени задължения преди и след исковата претенция. Това било така, защото съдебните вземания се отделяли в отделна сметка и до произнасянето на съда с краен акт и влизането му в сила, тези вземания били в тази сметка. Ответниците заплатили точно определени суми и погасили задължения по точно определени фактури, като посочили изрично кои задължения погасяват. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено решение, с което предявените искове срещу С. З. С. и С. С. К. да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещните страни С. З. С. и С. С. К.. В съдебно заседание въззиваемите изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Далсия Елвеко“ ЕООД не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. З. С., С. С. К. и И. С. Т. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№48228/2019г. на СРС 64 състав.

С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни инстанции спорно между тях е дали с извършените от ответниците плащания в хода на процеса са погасени претендираните в настоящото производство задължения.

2

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че в хода на производството ответниците са извършили плащания на каса, които ищецът е отнасял за погасяване на задължения преди и след процесния период, като сумите, които дружеството е отнесло за погасяване на задължения след процесния период възлизат на 8167,23 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД този, който има няколко еднородни задължения към едно и също лице, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките може да заяви кои от тях погасява, а ако не го е направил, то се погасява най-обременителното от тях, при няколко еднакво обременителни задължения се погасява най-старото, а ако са възникнали едновременно – те се погасяват съразмерно. Според разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихви, разноски и главница, то се погасява най-напред разноските, след това лихвите и най-накрая – главницата.

Двете разпоредби на чл. 76 от ЗЗД уреждат различни хипотези, като те намират приложение тогава, когато страните не са уговорили реда за погасяване на задълженията. Точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на лихвите, определените по договора (възнаградителни, обезщетителни) или начислените след изпадането в забава законни лихви за забава. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането, принципът по чл. 66 от ЗЗД обосновават извод, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора и така последна се погасява главницата, която е лихвоносна, а преди това се погасяват по-малко обременителните задължения, които са скрепени и с по-кратка погасителна давност. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът има избор – може да приеме така предложеното изпълнение; може да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане; може да извърши погасяването по реда на чл.

76, ал. 2 ЗЗД. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в 3 следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. (В този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС).

В случая се установява, че ответниците са извършили плащанията на каса без да посочат изрично кои задължения погасяват, поради което неправилно тези плащания са били отнесени от ищеца в нарушение на чл. 76, ал. 1 ЗЗД за погасяване на по-нови задължения.

Поради това и предвид обстоятелството, че платените от ответниците суми надвишават размера на претендираните в настоящото производство вземания, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че исковете срещу ответниците С. З.

С. и С. С. К. подлежат на отхвърляне като погасени чрез плащане.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20113003/14.01.2024г., постановено по гр.д.

№34399/2020г. по описа на СРС, 64 състав, в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. З. С. и С. С. К. по реда на чл.422 от ГПК искове с правно основание чл.79, от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че всеки от тях дължи при условията на разделност по 1/3 част от следните суми: 4260,54 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес гр. София, ж.к. „********, за периода м.05.2015г. – 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 21.08.2019г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 922,07 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 14.09.2016г. – 06.08.2019г., сумата от 12,50 лева – възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2016г. – 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 21.08.2019г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, и сумата от 2,81 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 30.08.2016г. до 30.04.2017г., за които вземания е издадена заповед за 4 изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №48228/2019г. на СРС, 64 състав.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Далсия Елвеко“ ООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5