Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 354 от 13.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1492/2026
Вид
Решение № 354
Подписан
13.05.2026
В сила
13.05.2026
Състав
Николай Младенов, Вилислава Янчева Ангелова, Виктория Валентинова Грънчарска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора П. Г. И. като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601492 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от подсъдимия О. В. И. чрез служебния защитник адв. А.

З. САК срещу Присъда от 08.04.2025 г., постановена по НОХД № 3272/2020 г. по описа на СРС, 20 състав.

С атакуваната присъда подсъдимият О. В. И. е признат за виновен за извършени престъпления : по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че на 12.11.2014 г., около 15.30 ч., в гр.София, кв.“Овча купел“, ул.„3емляне”, в района на недвижим имот с административен №25, се заканил с убийство на Ц.Р.П., като многократно му крещял и повтарял „Маменцето ще ви еба, ще ви запаля всичките, ще ви пребия“, „Тази вечер никой не ще остане жив, ще се върна и докато спите ще ви запаля“, „Ще ви пребия, ще ви изгоря“, „Тази вечер ще ви утрепеме“ и това заканване е възбудило у Ц.Р.П. основателен страх за осъществяването му и породило у него преживяване на уплаха и основателен страх - престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК,; за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 от НК, като следва : за това, че на 12.11.2014 г., около 15.30 ч., в гр.София, кв.“Овча купел“, ул.

„3емляне”, в района на недвижим имот с административен №25, в съучастие с неизвестни извършители, действайки като извършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, а именно - крещял силно, хвърлял камъни по прозорците на къщата на горепосочения адрес, размахвал бухалка, а след това брадва, счупил с бухалка и брадва от прозорците на къщата и алуминиевата им дограма, строшил с бухалка входната алуминиева врата на къщата, строшил с бухалка част от прозорците на неустановени МПС - леки автомобили, които били паркирани пред 1 горепосочения недвижим имот. СРС е наложил на подсъдимия О. В. И. общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.

66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, както подсъдимият е осъден да заплати разноски по делото в размер на 1295 лева.

В подадената жалба адв. А. З. излага доводи за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на присъдата. Твърди се, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка и е достигнал до погрешни правни изводи, като се поддържа, че подсъдимият не е извършител на инкриминираните деяния. Навеждат се и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната и съдебната фаза, накърнили правото на защита. Оспорва се и справедливостта на наложеното наказание. С жалбата се иска отмяна на първоинстанционната присъда изцяло и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатите обвинения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция не се явява подсъдимият О. В. И., като за него делото се води в хипотезата на чл.269, ал.3, т.3 НПК. За него се явява адв. А. З., която заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като незаконосъобразна и несправедлива. Според защитата първоинстанционният съд не е изяснил обективно и всестранно фактическата обстановка по делото, достигнал е до неправилни фактически и правни изводи и необосновано е признал подсъдимия за виновен. В пледоарията си защитничката сочи, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания, като е обсъдил доказателствата превратно и тенденциозно. Акцентира се върху показанията на свидетеля Ц.П., който пред първата инстанция е заявил, че подсъдимият не е отправял заплахи, не е видял същият да нанася удари и не може да посочи от кого са били отправяни телефонните заплахи. Защитата оспорва и достоверността на показанията на свидетелките А. и П., като изтъква, че разпитите им са били проведени едновременно и при процесуални нарушения, а съдържанието на протоколите е било предварително обсъждано. Според защитничката останалите свидетелски показания са изготвени по идентичен начин, поради което не следва да бъдат кредитирани като достоверен доказателствен източник. Твърди се още, че при съставянето на протоколите са допуснати съществени процесуални нарушения. Защитата счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин подсъдимият О. И. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираните престъпления. Поради това моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови оправдателна такава по отношение на подсъдимия.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена изцяло.

Прокурорът счита, че първоинстанционният съд е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е приел за установени както обективните, така и субективните признаци на инкриминираните престъпления. Според държавното обвинение мотивите към присъдата съдържат пълни и ясни съображения относно фактическата обстановка, правната квалификация на деянията и вината на подсъдимия, като не са налице допуснати съществени процесуални нарушения или основания за отмяна на съдебния акт. Поради изложеното прокурорът моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционната присъда.

2

Пред въззивната инстанция съдебно следствие не бе проведено, тъй като съдът намери делото за изяснено от фактическа страна още в хода на досъдебното производство.

Доказателствени искания не бяха направени и от страните, /такива не са направени и с протеста и жалбата/.

Доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, /включително и приобщените и огласени от досъдебното производство/, са писмени и гласни.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, доказателствата и Законът, намери от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок, от активно-легитимирана страна и с нея се атакува подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен акт. Разгледана "по същество", жалбата е неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

Фактите, възприети за установени хронологична последователност са: от първостепенния съд, изнесени в

ПО ФАКТИТЕ:

Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият О. В. И. е роден на ******** г. в гр. София. Същият е българин, български гражданин, осъждан, със средно образование, с адрес в гр. София, ж.к. ********, ЕГН **********.

Свидетелят Ц.Р.П. живеел заедно със семейството си и други свои родственици в къща, находяща се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, в района на административен адрес № 25. П. се занимавал с покупко-продажба на автомобили. На 10.11.2014 г. подсъдимият И. посетил дома на П., с когото до този момент не се познавали. И. предложил на П. да извършат бартер, при който П. да му предостави лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, а в замяна И. да предостави свой автомобил и сумата от 100 лева. П. се съгласил и сделката била осъществена. На следващия ден – 11.11.2014 г., И. отново посетил дома на П. и заявил, че закупеният автомобил е с блокирал двигател. Подсъдимият поискал П. да изкупи обратно автомобила срещу сумата от 250 лева. П. се съгласил, след което двамата отишли до мястото, където автомобилът бил оставен, и го прибрали. На 12.11.2014 г., около 15:30 часа, подсъдимият И., придружен от множество неустановени по делото лица от мъжки пол, пристигнал пред дома на П.. Част от лицата били въоръжени с бухалки и брадви, а някои били с качулки и прикрити лица. Подсъдимият започнал да вика П. да излезе от къщата, като отправял обвинения, че му е взел автомобила, без да му даде нещо в замяна. По това време в дома се намирали П., негови близки, както и малки деца и бебета. И. и придружаващите го лица започнали да хвърлят камъни по къщата и да нанасят удари с бухалки и брадви по прозорците и входната врата. В резултат били счупени шест прозореца заедно с дограмите им, била увредена входната алуминиева врата, както и стъклата на неустановен брой паркирани отпред автомобили, собственост на П. и негови роднини. По време на инцидента в имота била хвърлена и бутилка със запалителна течност с опит за запалване на къщата.

Едновременно с това подсъдимият многократно отправял към П. закани с думите:

„Маменцето ще ви еба, ще ви запаля всичките, ще ви пребия“, „Тази вечер никой няма да остане жив, ще се върна и докато спите ще ви запаля“, „Ще ви пребия, ще ви изгоря“, „Тази вечер ще ви утрепеме“. Докато подсъдимият и придружаващите го лица хвърляли камъни и чупели имуществото, П. и близките му останали в къщата, уплашени от случващото се, като 3 част от тях били ударени от хвърлените камъни. Свидетелките М.В.М. и М.С.Ш., които наблюдавали случващото се от работното си място, намиращо се срещу къщата, подали сигнал на тел. 112. Преди пристигането на полицейските служители подсъдимият И. и придружаващите го лица напуснали мястото.

Въззивният съд приема за правилно установена фактическата обстановка, възпроизведена от първоинстанционния съд, тъй като същата се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите изводи на СРС, като не констатира основания за тяхното изменение или допълване .

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Настоящият въззивен състав се солидаризира изцяло с анализа на първоинстанционния съд относно оценката на гласните доказателствени средства. СРС е извършил подробен, самостоятелен и съответстващ на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК анализ на свидетелските показания, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетелите Ц.П., С.К., Ц.С., М.Ш. и М.М. представляват достоверни и ценни доказателствени източници, тъй като същите са възприели пряко и непосредствено поведението на подсъдимия И. и придружаващите го лица.

Законосъобразно СРС е дал особена тежест на показанията на свидетелките М.Ш. и М.М., доколкото същите са външни и незаинтересовани лица, лишени от личен мотив за злепоставяне на подсъдимия. Показанията им са логични, последователни и взаимно допълващи се, като кореспондират с останалия доказателствен материал относно времето, мястото и начина на извършване на деянията. Обосновано първата инстанция е кредитирала и показанията на пострадалия Ц.П.. Същите не остават изолирани, а се подкрепят от показанията на свидетелите С.К. и Ц.С., както и от останалите събрани по делото доказателства. Правилно СРС е отчел, че липсата на пълна детайлност или дословно възпроизвеждане на отправените закани се дължи на значителния период от време между инцидента и съдебния разпит, което е житейски обяснимо и не разколебава достоверността на показанията. Настоящият съдебен състав споделя и извода на СРС относно показанията на свидетелите И.В. и Б.Г.. Липсата на конкретен спомен за отделни факти е правилно обяснена с естеството на служебната им дейност и изминалия период от време.

Същевременно показанията им, дадени в досъдебното производство и приобщени по надлежния процесуален ред, са потвърдени от тях като правилно отразени и подписани.

Правилно са оценени и показанията на свидетелките Г. П. и Г. А.. Същите са последователни и непротиворечиви относно нападението над имота, агресивното поведение на групата лица и причинените увреждания. Обосновано СРС е приел, че невъзможността им да разпознаят подсъдимия се дължи на обективни причини – липса на предходно познанство и стремеж да се укрият и предпазят по време на инцидента. Въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че в показанията на свидетелите не се установява тенденциозност или предубеденост спрямо подсъдимия. Показанията са хронологично последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си, поради което правилно са били кредитирани от СРС. Законосъобразен е и изводът на районния съд, че показанията на свидетеля П.К. не са пряко относими към предмета на доказване и не следва да бъдат подробно обсъждани. Настоящият въззивен състав кредитира посочените гласни 4 доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се. Показанията на свидетелите кореспондират помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал, като формират непрекъсната и еднопосочна доказателствена съвкупност относно авторството, механизма и начина на извършване на деянията. Съдът не установява данни за предубеденост, заинтересованост или тенденциозност у свидетелите спрямо подсъдимия. Констатираните непълноти или липса на спомен относно отделни подробности се явяват житейски обясними с оглед значителния период от време между инцидента и проведените съдебни разпити и не разколебават достоверността на възприетите от тях основни факти. Настоящият въззивен състав не споделя възраженията на защитата относно начина на събиране и оценка на гласните доказателствени средства. Твърденията за тенденциозно обсъждане на доказателствата и за процесуални нарушения при разпитите на свидетелите остават неподкрепени от доказателствения материал по делото. Правилно първоинстанционният съд е приел, че протоколите за разпит, изготвени в досъдебното производство, представляват годни писмени доказателствени средства. Същите съдържат всички изискуеми от чл. 129 НПК реквизити, подписани са от разпитваните лица и не съдържат външни белези за подправяне, манипулация или процесуална нередовност. Не са налице данни свидетелите да са възразили срещу съдържанието им към момента на подписването им. Неоснователно е и възражението, че показанията били „идентични“ и поради това недостоверни.