Решение № 6161 от 05.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6161 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следН. състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110103440 по описа за 2023 година

Ищцитe К. Б. П., с ЕГН **********, Н. К. П. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. С.... и В. Я. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С..., чрез пълномощника адв. В. Т. са предявили срещу Д. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С... искове с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за следното:

Да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на всеки един от тримата ищци сума в размер на по 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ответника, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2023г. до окончателното им заплащане. Претендират се и направените разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с приложените към нея документи и е депозирал отговор в срок, с който оспорва исковете по основание и размер.

Ищците твърдят, че в периода от 13.01.2018г. до 18.02.2018г. били подложени на психически тормоз от ответника, осъществен предимно от текстови съобщеН., изпратени от телефона на Д. Г., вкл. до електронната поща на работодателя на ищеца К. П.. Тези съобщеН. съдържали обидни квалификации, клевети и неверни твърдеН., всички свързани с познанството на К. П. с бившата съпруга на ответника Г. – Р М Г.а, с която ищецът бил колега в .... Ищците твърдят, че поведението на ответника Д. Г. било повлияно от ревността, която изпитвал към съпругата си, затова твърдял, че К. П. и Р Г.а имат извънбрачна връзка.

ТвърдеН.та в съобщеН.та, изпратени от ответникът Д. Г. до ищеца К. П. засегнали честта и достойнството на ищеца. Обидите били изцяло насочени към личностните характеристики на К. П.. Това внасяло смут и безпокойство във вътрешН. му мир. Той претърпял вреди вследствие на намаленото си самочувствие, понижена лична себеоценка, довело до чувство 1 на страх от отправени заплахи. Това развалило отношеН.та в семейството му и на работното място, намалило ефективността на работата му. Между съпрузите К. П. и В. П. се генерирал изключителен стрес. Това допълнително увеличило психическото напрежение, породено от обидите, нанесени от ответникът.

Ищците твърдят, че с действията си ответникът е внесъл изключително неблагоприятна промяна в отношеН.та между съпрузите В. и К. П.и като е предизвикал силно напрежение и стрес в семейството. Въвличането на непълнолетната им дъщеря в конфликта, допълнително нагнетило напрежението и довело до изпитан от В. и К. П.и чувство на гняв и безсилие. До В. П. били отправени обидни квалификации и изрази, които довели до неблагоприятна промяна в ежедневието й, срив в самочувствието й, силен стрес и отчаяние.

Тази ищца определя действията на ответника спрямо себе си като психически тормоз. Към момента на деянието ищцата Н. П. е била на 15 години. Твърди се, че квалификациите дадени от ответникът на баща й се отразили на психосоматичното развитие на ищцата, защото тя загубила доверие и уважение към баща си. Посредством съобщеН.та, изпратени от ответникът към тази ищца се твърди да е направен съзнателен опит да се разруши връзката между баща и дъщеря, и по този начин са й нанесени вреди на психологическа основа. Ищците твърдят, че изразените обиди и клевети прерастнали в заплахи за живота и телесната неприкосновеност на ищеца К. П., които били системни и продължили продължителен период от време. От чисто психическо насилие, действията на ответника прерастнали във физическо такова, изразяващо се в нанасяне на лека телесна повреда, за което е било образувано НЧХД № 8700/2018г. по описа на СРС. Твърди се, че то не е приключило, макар в частта за престъплеН. по чл. 146, ал.1 и чл. 148, ал.2, във вр. с чл. 147, ал.1 от НК, да е прекратено, което обуславяло правН. интерес на ищците от предявяване на настоящите искове.

Ответникът Д. Г. оспорва предявените срещу него искове по основание и размер, както и верността на представените от ищците разпечатки на съобщеН.. Оспорва като неверни твърдеН.та, че е упражнявал психически тормоз над К. П. и семейството му, че е отправял закани, заплахи, обиди и клевети по техен адрес, че е изпращал на К. П., В. П. и Н. П. обидни и клеветнически съобщеН. със сочените от тях текстова. В отговора на исковата молба се излагат твърдеН. за наличие на извънбрачна връзка на ищеца К. П. с Р М – бивша съпруга на ответника. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземаН..

Правната квалификация на предявените искове е чл. 45, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, съдът прие като доказателства всички писмени документи, представени от страните, тъй като от една страна, прие тезата на пълномощника на ищците, че няма как да представят по делото телефонните СИМ карти, на които са получавали съобщеН.та, представени като разпечатки на хартия, тъй като те не разполагат с тях. В съдебно заседание се твърди, че ищците са сменили телефоните си. От друга страна, прие тезата на пълномощника на ответника, че в материали от досъдебно 2 производство № 2128/2018г. по описа на 01-во РУ на СДВР се съдържат извънсъдебни признаН. на ищеца К. П., във връзка с получаваните от него съобщеН., които следва да се обсъдят по делото. Като доказателства по делото бяха приети и сверени копия на: протокол от съдебно заседание, проведено на 26.02.2023г. по НЧХД № 8700/2018г. по описа на СРС и на протокол от съдебно заседание, проведено по същото дело на 26.10.2022г.

В проведеното по настоящото дело съдебно заседание бяха разпитани като свидетели и лица, доведени от ищците.

От разпита на свидетелят И Ч се установи, че В. и К. са споделяли с него, че има човек, който от 2018г. ги притеснява чрез заплахи и неприятни СМС – си, тормози ги и в социалните мрежи. За него знае, че името му започва с буквата „Д“. Свидетелят твърди, че К. му е показвал доста неприятни и вулгарни съобщеН.. Казвал му е, че този човек обвинява К., че има връзка с неговата съпруга. Свидетелят твърди, че преди 2018г. В. и К. били перфектно семейство. След това отношеН.та им станали доста обтегнати. Те не били добре емоционално. В. се чувствала доста зле, плачела и не знаела какво да мисли, била емоционално срината. Свидетелят мисли, че и тя е получавала съобщеН. в социалните мрежи и по телефона. Имало е съобщеН. и за дъщеря им Н.. К. е споделял на свидетеля и за физически конфликт между него и този човек. Свидетелят е виждал снимка, на която се виждало, че К. бил бит доста жестоко, посинен и подут. Свидетелят Ч описва К. като притеснен и потиснат. Преди свидетелят да научи историята за която разказва е виждал как дъщеря им плаче от нищо. След това разбрал, че причината е била този тормоз. Той мисли, че този тормоз е продължил доскоро.

От разпита на С Р се установи, че тя познава ищцата Н. от 7 годишна, от 2009 година.

Свидетелката твърди, че Н. е споделяла с нея, когато били в девети клас, през 2018г., че има човек, който пише и заплашва семейството й и оттогава Н. не се чувства добре. Поради това, че са минали години свидетелката не си спомня името на този човек, но ищцата й е показвала съобщеН.. СъобщеН.та, които е виждала свидетелката съдържали заплахи към семейството и обидни думи към цялото семейство. Свидетелката Р знае причината за съобщеН.та – твърдеН. за връзка между бащата на Н. и съпругата на този човек. Преди случилото се тази ищца била много дружелюбна, спокойна и весела, а след това тя станала затворена, по – тъжна, необщителна и резервирана към противоположН. пол.

Както в отговора на исковата молба, така и в съдебно заседание от името на ответника, пълномощникът му направи възражение за изтекла погасителна давност относно вземаН.та, предмет на предявените искове, но то е неоснователно. На осн. чл. 110, във вр. с чл. 111 от ЗЗД, вземаН.та за непозволено увреждане се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. Същият започва да тече от датата на която е реализиран деликта и тъй като не се спори между страните, че това е времето, очертано и в обявеН. за окончателен доклад, а именно: периода от 13.01.2018г. до 18.02.2018г., а исковата молба е подадена в съда на 20.01.2023г., пет годишната давност, която може да погаси процесните вземаН., не е изтекла. Ако исковете не бяха предявени, това би станало на 18.02.2023г.

При преценка на всички събрани по делото доказателства относно тяхната достоверност и 3 относимост към казуса, съдът счита, че следва да основе решението си на събраните гласни доказателства, като безспорни относно тяхното авторство, както и на разпита на К. П. като свидетел по ДП № 2128/2018г. по описа на 01-во РУ на СДВР и на постановление на прокурор в СРП за прекратяване на това наказателно производство.

При преценка на посочените доказателства съдът счита иска, предявен от К. П. за неоснователен, а исковете, предявени от В. и Н. П.и за доказани по основание, а относно размера им за частично основателни, поради следното:

Не се спори по делото, че К. Б. П., В. Я. П. и Н. К. П. са семейство. К. и В. П.и са съпрузи, а Н. П. е тяхна дъщеря, поради което съдът приема тези обстоятелства за установени. Това се установи и от разпита на свидетелите по делото. Освен това, с оглед на твърдеН.та и на двете страни – ищци и ответник, следва да се приеме, че отношеН.та между страните са обусловени от твърдеН. във връзка с извънбрачна връзка, макар и противоположни по съдържание. Ищците твърдят за разгласяване на невярна информация за такава, а ответникът твърди, че такава връзка е призната от бившата му съпруга.

Относно иска, предявен от К. Б. П. срещу Д. Г. Г.:

От показаН.та на свидетелят Ч се установява, че има човек, който от 2018г. притеснява К.

П. чрез заплахи и неприятни СМС – си, тормози го в социалните мрежи. За този човек знае, че името му започва с буквата „Д“. Свидетелят твърди, че К. му е показвал доста неприятни и вулгарни съобщеН., но не ги цитира при разпита си, а твърди, че това развалило перфектните отношеН. в семейството на К. П.. Свидетелят Ч описва К. като притеснен и потиснат.

Във връзка с твърдеН. за нанесен побой на ищеца К. П. и за отправени закани за убийство към него е било образувано досъдебно производство № 2128/2018г. на 01-во РУ на СДВР, пр.пр. № 17013/2018г. по описа на СРП. Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал.1 от НК затова, че на 13.01.2018г. в гр. София, ул. Манастирска № 17 е била причинена лека телесна повреда на ищеца по настоящото дело К. Б. П., което деяние е извършено по хулигански подбуди и за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 13.01.2018г. в гр. София, ул. Манастирска № 17 е осъществена закана за убийство на К. Б. П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. По това досъдебно производство, на 18.09.2018г. К. П. е бил разпитан като свидетел и като постРло лице. На 23.01.2019г. прокурор в СРП е издал постановление, с което е прекратил посоченото наказателно производство, тъй като останало неизяснено кога, къде и по какъв начин е бил нанесен побой на свидетеля П. и какви точно заплахи и от кого са му били отправяни, и поради обстоятелството, че не са установени хулигански подбуди, а лека телесна повреда се преследва по тъжба на постРлия в наказателно производство от частен характер.

От протокола за разпит на К. П. се установява, че на 13.01.2018г. около девет часа сутринта, същият установил множество пропуснати обаждаН., около 30-40, които били от непознат номер. Имало изпратени и текстови съобщеН. като К. П. не е могъл да каже колко 4 на брой са били, както и не може да цитира съдържанието им. Те обаче били обидни и заплашителни. Към датата на разпита – 18.09.2018г. тези съобщеН. не били запазени.

Следователно, от съвкупН.т анализ на разглежданите доказателства се налага извода, че по искът на К. П. срещу Д. Г. по чл. 45, ал.1 от ЗЗД липсва една от основните предпоставки за уважаването му, а именно: на ищеца К. П. да са причинени неимуществени вреди от действията на ответника Г.. Съдът счита, че за да прецени размера на причинени неимуществени вреди и за да определи справедливо обезщетение за това, че такива са претърпени, трябва преди това да се установи от какви думи и изрази са причинени вредите.