Решение № 32 от 09.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Велико Търново, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20244001000251 по описа за 2024 година

С Решение № 113/29.10.2024 г. по т. д. № 95/2024 г. Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 432, ал.1 във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ „Застрахователно дружество „Бул Инс“АД - гр. София да заплати на В. Б. М. от гр. Плевен, сумата от 26 000 лв., представляваща част от обезщетението за неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв., от които другата част в размер на 24 000 лв. е присъдена с влязло в сила Решение №771/29.05.2023 г. на ПлРС по гр. д. № 3962/2022 г., които неимуществени вреди са претърпени от ищеца вследствие смъртта на внучката му В. А. М.а, настъпила на 09.02.2022 г. при ПТП, причинено виновно от А. С. Г. като водач на л. а. „Ауди“ А4 с рег. № ВР 91****, притежаващ валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със „ЗД Бул Инс“АД, съгласно полица №BG/02/122000341624., ведно със законната лихва върху сумата от 26 000 лв., считано от 24.06.2022 г. до окончателното заплащане.

Отхвърлил като неоснователен иска за законна лихва върху обезщетението за периода от 24.03.2022 г. до 24.06.2022 г.

Осъдил на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „ЗД Бул Инс“АД да заплати на В. Б. М. сумата от 4 040 лв. разноски по делото за ДТ и адв. възнаграждение.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е уважен изцяло, е подадена от „ЗД Бул Инс“АД чрез пълномощника адв. Т. М.. Счита 1 решението за неправилно и необосновано, тъй като съдът не е взел предвид всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Показанията на свидетелите Ш. и М. са пестеливи относно претърпените от ищеца вреди. Същите по съдържание показания са дадени и в производството по гр. д. № 3962/2022 т. на ПлРС, по което има влязло в сила решение. Медицинските документи за кардиологично заболяване на ищеца установяват наличие на такова преди смъртта на неговата внучка.

Съдът не е направил детайлен анализ, за да присъди допълнително обезщетение.

Счита, че обезщетението, присъдено с влязлото в сила съдебно решение, покрива изцяло размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска изцяло или отчасти. Претендира разноски. В съдебно заседание адв. М. поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В писмения си отговор въззиваемият В. Б. М. чрез пълномощниците адв. Н. М. и И. М. заемат становище за неоснователност на жалбата и молят съда да я остави без уважение. Както в първото производство пред ПлРС, така и в настоящото, е доказано по безспорен и категоричен начин – чрез свидетелските показания и писмените доказателства (епикризи), че ищецът следва да бъде обезщетен с още 26 000 лв., като част от общо обезщетението в размер на 50 000 лв. В съдебно заседание жалбоподателят и пълномощниците не се явяват. В писмено становище заявяват, че поддържат отговора. Претендират разноски

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

В частта, с която претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение за периода 24.03.2022 г. – 24.06.2022 г. е отхвърлена, решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно.

Ищецът В. Б. М. е предявил против „ЗД Бул Инс“АД иск с правно основание чл.

432 от КЗ за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат от смъртта на В. А. М.а – негова внучка, настъпила в ПТП на 09.02.2022 г., причинено от водач на л. а. „Ауди“ А4 с рег.

№ ВР 91****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ответното дружество, ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр. д. № 3962/2022 г. по описа на ПлРС му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на неговата внучка, настъпила в ПТП на 09.02.2022 г., в размер на 24 000 лв. – частичен иск от общо 50 000 лв., ведно със съответната законна лихва. Претендира осъждане на ответника за остатъка от предявения иск в 2 размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане.

Ответникът „ЗД „Бул Инс“АД е оспорил иска изцяло.

Установено по делото е следното от фактическа страна:

С Решение № 771/29.05.2023 г. на ПлРС по гр. д. № 3962/2022 г. „ЗД Бул Инс“АД е осъдено да заплати на В. Б. М. сумата от 24 000 лв., представляваща частичен иск от 50 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес в резултат от смъртта на неговата внучка В. А. М.а при ПТП на 09.02.2022 г., ведно със законната лихва от 23.03.202022 г. до окончателното изплащане. В частта за присъденото обезщетение и за законната лихва върху него, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане, решението е потвърдено с Решение №454/24.11.2023 г. на ПлОС по в. гр. д. № 610/2023 г., влязло в сила на 03.01.2024 г.

От представените по делото Епикризи от 07.04.2022 г. и от 11.05.2022 г., издадени от „СБАЛ по кардиология“ – гр. Плевен, се установява, че ищецът е претърпял остър миокарден инфаркт, че страда от исхемичната болест на сърцето, коронарна атеросклероза и хипертонична болест. По време на двете болнични лечения са направени имплантации на медикамент излъчващи стентове.

Ищецът е бил приет за болнично лечение в „УМБАЛ д-р Г. Странски“ – гр.

Плевен в периода 04.07.2024 г. - 09.07.2024 г., където на 08.07.2024 г. е поставена диагноза „синдром на Фредерик“ и е поставен електрокардиостимулатор.

От свидетелските показания на А. В.в М. – син на ищеца, се установява, че ищецът живее със семейството на сина си от 2001 г. Бил много близък с В., грижел се за нея, вземал я от градина, помагал й в ученето. Понесъл загубата й много тежко.

През първия месец спрял да се храни, не можел да спи, затворил се, спрял да контактува с други хора. Имал проблем с очите, който след инцидента се задълбочил и почти ослепял. На втория месец получил инфаркт, независимо, че преди това не е имал оплаквания. Сложили му три стента. Периодично влиза в болница за лечение, като последно бил диагностициран с рак на дебелото черво. Поставили му и кардиостимулатор.

Според показанията на Ц. Д. Ш. – съседка на семейството на ищеца от 10 години, той живее със сина, снаха си и внуците си. Имал много силна връзка с В., гордеел се с нея, че завършила училище и искала да бъде студентка. Понеже бил пенсионер, се грижел за децата – водел ги на училище, прибирал ги. Трудно понесъл загубата на В.. Бил деен човек, грижел се за градинката зад блока. След инцидента се променил коренно – не излизал, не контактувал със съседите. Плачел при всеки спомен за внучката си. Два-три пъти влизал в болницата заради кардиологични проблеми.

3

При така установеното съдът приема следното:

Влязлото в сила решение, с което е уважен предявения частичен иск, се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова - различна сила на пресъдено нещо (Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК – т. 2). Това означава, че обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 3962/2022 г. по описа на ПлРС обхващат съществуването на материалното право на ищеца на обезщетение в размер на 24 000 лв., дължимо от застрахователното дружество на осн. чл. 432 от КЗ, за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от смъртта на В. А. М.а – негова внучка, настъпила в ПТП на 09.02.2022 г. по вина на водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ответника, ведно със законната лихва от 23.03.202022 г. до окончателното изплащане.

За останалата част от частично предявената претенция до размер на 50 000 лв., не е формирана сила на пресъдено нещо, съответно – вземането на ищеца за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от същия деликт за разликата до останалата част на вземането – за сумата от 26 000 лв., следва да бъде доказано в настоящото производство чрез пълно и главно доказване.

Въззивният съд намира, че присъденото с влязлото в сила решение по частично предявения иск обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания от смъртта на неговата внучка в размер на 24 000 лв., е напълно адекватно на доказания по делото обем и интензитет на неимуществените вреди и съответно на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, с оглед на което – претенцията за присъждане на още 26 000 лв. обезщетение по чл. 432 от КЗ, се явява неоснователна и недоказана.

Безспорно установена по делото е близката и дълбока емоционална връзка между ищеца и пострадалата – негова внучка. Той е живял със семейството на сина си в едно домакинство, грижел се е за внучката си, между тях са били създадени отношения на взаимна обич, подкрепа и уважение. Внезапната й смърт е причинила на ищеца значими по обем и интензитет страдания, довела е до влошаване на здравословните му проблеми и до социална изолация. Всички тези обстоятелства обаче вече са съобразени от съда, който е уважил частично предявения иск в размер на 24 000 лв. Данните за влошеното здравословно състояние на ищеца (получения инфаркт през м. април 2022 г. и проведеното през същата година болнично лечение) са 4 били установени по делото чрез писмени доказателства (епикриза) и свидетелски показания на същите свидетели. Обосновано е да се приеме, че преживеният стрес от внезапния инцидент и нелепата смърт на В. имат връзка с обострянето на сърдечносъдовите заболявания на ищеца, който към тази дата е бил на 75 г. Както е посочено по-горе обаче, негативното отражение на смъртта на пострадалата върху здравословното състояние на ищеца, както и всички останали негови страдания, са съобразени от съда, уважил предявения частичен иск, поради което те са част от вече възмездените неимуществени вреди, претърпени от ищеца и се покриват от присъденото обезщетение в размер на 24 000 лв. Не са налице основания да се приеме по-висок обем и интензитет на вредите, доколкото по делото не е установено другите заболявания на ищеца да са в причинна връзка с преживения стрес. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че той продължава да живее със семейството на сина си и не е лишен от обичта, грижите и помощта на близките си. Всички тези обстоятелства обуславят извод за съответствие на така присъденото обезщетение с принципа по чл.

52 от ЗЗД за справедливост при определянето му.

При този извод на въззивната инстанция обжалваното решение на първостепенния съд се явява неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, поради което следва да бъде отменено и вместо това, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника да заплати допълнително обезщетение в размер на 26 000 лв., над вече присъденото с влязлото в сила решение по гр. д. № 3962/2022 г. на ПлРС, ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на спора пред въззивната инстанция, решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски в размер на 4 040 лв., вместо което в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски пред двете инстанции в размер на 7 240 лв., от които: по 3 360 лв. платено адвокатско възнаграждение с ДДС пред двете инстанции и 520 лв. ДТ по въззивната жалба.