Решение № 247 от 18.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000889 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД – ответник в първата инстанция чрез пълномощника му гл.юрк.М. М. против решение №1259/04.09.2025г. на СГС, ТО, Vl-9 състав постановено по т.д.№420/2023 г. в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца „ТРАСИНТ“ ЕООД, на основание чл.405 и чл.409 от КЗ следните суми:

- 51 296 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ за вреди на товарен автомобил марка „МАН“ с рег.№ ***, причинени от пожар, настъпил на 26.06.2021г. на околовръстен път северно от гр.Римини, Република Италия, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 29.12.2022г., ведно със законната лихва от 01.03.2023г. до погасяване;

- 6 364.53 лева, представляваща мораторна лихва за период 12.12.2021г. - 23.02.2021г. и

- 9 231.16 лева на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски в производството.

Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като в жалбата се излагат подробни и конкретни доводи за това. Твърди, че съдът неправилно приел, че не е налице изключение от покритието по застраховка „Каско“ на МПС. Пропускайки годишния технически преглед, ищецът е увеличил риска 1 от настъпване на събитие, което в крайна сметка се е проявило. Подробно с коментира заключението на пожаро-техничската експертиза.

Неправилен бил изводът на съда, че застрахователят не е доказал основанието/основанията си за отказ да изплати застрахователно обезщетение.

Счита, че е налице неполагане на грижа за т.а. и представянето му за технически преглед, което би намалило риска от пожар. Последното предпоставя и реализирането на запалване/късо съединение, дължащо се на износеност, амортизация, остаряване на материала, довели до т.н. късо съединение. Съчетаването на описаните обстоятелства е хипотеза, която застрахователят е изключил от покритие по договор за застраховка.

Изразява несъгласие и с извода на съда, касаещ присъждането на мораторна лихва.

Моли съда да отмени решението в обжалваните му осъдителни части и отхвърли изцяло исковете като неоснователни, като съответно преразгледа решението и в частта за разноските.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът „ТРАСИНТ“ ЕООД чрез пълномощника си адв.Г. П. е депозирал писмен отговор, в който излага подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Отговорът е подробно мотивиран. Според него, по делото не се спори, че към датата на процесното събитие автомобилът не е преминал задължителен технически преглед. Но според вещите лица липсват данни каква е причината за пожара, още по - малко се касае за техническа неизправност. В открито съдебно заседание експертът разяснява, че вероятно се касае за проблем в електрическата система, но това не е достатъчно да се приеме, че неизпълнението на задължението за преминаване на технически преглед е в пряка причинна връзка с настъпилото събитие. Тази връзка следва да бъде установена от застрахователя по пътя на пълното и главно доказване, каквото ответникът не е провел. Позовава се на многобройна практика на ВКС, според която, за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило. Не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя.

Счита, че е налице покрит риск „Пожар“, вследствие на който е изгоряло процесното превозно средство. По своята същност то представлява случайно събитие, което не е могло да бъде предвидено или преодоляно дори и при преминаване през технически преглед, т.е. същият би възникнал независимо от това дали административното задължение е изпълнено от собственика/ползвателя, като попада и в дадената дефиниция в т.76.5 от ОУ.

Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно и отхвърли въззивната жалба.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен 2 акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, изложени в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно и съобразено със закона. Правните изводи на съда се подкрепят от събраните писмени доказателства и относимите законови разпоредби.

От събраните в производството писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Първоинстанционния съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД за сумата от 61 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение и по чл.409 КЗ за сумата от 7 568,99 лева - мораторна лихва за забава върху главното вземане за периода 12.12.2021 г. - 23.02.2023 г.

В исковата молба ищецът „ТРАСИНТ“

ЕООД твърди, че бил лизингополучател по Договор за финансов лизинг на товарен автомобил марка „МАН“, p e r. № ***. Същият бил застрахован при ответника по Договор за имуществена застраховка за периода 02.11.2020 г. - 01.11.2021 г., с покритие на рисковете по клауза „Пълно каско“ съгласно приложимите Общи условия.

26.06.2021 г. по време на движение на застрахования автомобил по околовръстен път северно от гр. Римини, Република Италия, водачът забелязал пушек от дясната страна на тегленото ремарке и установил, че същото се било запалило. Въпреки опитите му да изгаси пожара, последният обхванал цялата композиция и влекачът изгорял напълно, което представлявало тотална щета. В резултат от погиването на застрахования автомобил възникнало вземане за застрахователно обезщетение в размер на стойността му към датата на събитието. Не следвало да се приспада такава на запазени части, защото не били останали - останките били предадени за скрап, но не срещу цена. Вземането било прехвърлено на ищеца от лизингодателя с Договор за цесия от 29.12.2022 г. Застрахователят бил уведомен и за събитието, и за цесията, но отказал плащане, позовавайки се на техническа неизправност на застрахования автомобил и на т.61.7 и т.7.20 от ОУ.

Ищецът счита, че възникналия пожар съставлява покрит риск по смисъла на т.76.5 от ОУ, както и че не е налице неизпълнение на съществено задължение по Договора за застраховка, в причинна връзка с което да е настъпил рискът. Затова моли съда да уважи предявените искове изцяло.

Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД оспорва исковете. Твърди, че договорът за цесия, с който ищецът се легитимирал, бил нищожен поради липса на кауза /цесията била сключена след прекратяване на договора за лизинг и изчерпване на отношенията между страните по него/.

Поддържа, че пожарът възникнал в резултат от техническа неизправност в ауспуха на автомобила, както и че към датата на събитието автомобилът 3 не бил преминал през годишен технически преглед. Ответникът оспорва исковете и по размер, като счита, че следвало да бъде приспадната стойността на запазените части и обезщетението да бъде определено в размер до 70 % от действителната стойност на автомобила към датата на събитието. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от допълнително доказване следните факти:

1/ че на 14.07.2015 г. е сключен Договор за финансов лизинг между ищеца като лизингополучател и „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД като лизингодател на товарен автомобил марка „МАН“, per. № ***;

2/ че в периода 02.11.2020г. - 01.11.2021г. автомобилът е застрахован при ответника по имуществена застраховка с покритие по клауза „Пълно каско“ съгласно Общи условия, приложени към ИМ;

3/ че към 26.06.2021 г. всички изискуеми вноски от дължимата премия са платени;

4/ че на 26.06.2021г. - в срока на застрахователното покритие, по време на движение в застрахования автомобил е възникнал пожар, вследствие на което на същия са били нанесени вреди и същият почти напълно е изгорял;

4/ че застрахователят е уведомен за събитието на 28.06.2021 г.;

5/ че на 29.12.2022г. между страните по договора за лизинг е сключен Договор за цесия със съдържанието на документа, представен към исковата молба /л.55 и сл. от делото/;

6/ че ответникът е уведомен за цесията на 29.12.2022 г.

Не е спорно обстоятелството, че застрахованото МПС е преминало годишен технически преглед на 02.01.2020 г. със срок на валидност до 02.01.2021 г. Това задължение е установено в чл.147 ЗДвП и в Общите условия към застрахователната полица, като в последните е предвидено като основание за отказ.

Съдът е приел заключения на СТЕ и две САТЕ – еднолична и тройна.

Според СТЕ пожарът е започнал от двигателния отсек - под пасажерската седалка, като най-вероятната причина за възпламеняване е късо съединение, което обичайно е резултат от дефекти в изолацията на тоководещите проводници. Изолацията на кабелите и проводниците може да се повреди от стареене, влага, въздействие на химични вещества, прекомерно опъване и многократно прегъване, гризачи, овлажняване и загуба на изолационните свойства. Според ВЛ М. причината най-вероятно е в електрическата инсталация, а не в ауспуха, което потвърждава и в обясненията си в откритото заседание. В тези обяснения допуска да е от ауспуха. Предвид липсата на възможност за оглед, не може да се определи със сигурност. Според ВЛ, ако товарният автомобил е бил прегледан от водача, същият не би могъл да установи наличие на неизправността, довела до 4 късото съединение.

Според заключението на САТЕ от 20.09.2024г. възможна причина за възникване на пожара може да е и прегряване на катализатора поради повреда в запалителната система на двигателя, и повреда в електрическата система на автомобила, като в случая не може да се определи с точност. В обясненията си ВЛ Т. сочи, че вероятността за възникване на пожар от загрят ауспух е „нищожна“, както и че ауспухът не се намира на мястото, на което ВЛ по пожарната експертиза сочи да е възникнал пожарът. Според ВЛ Т. годишният технически преглед не обхваща проверка на изправността на кабелите - в по-голямата си част те са скрити и трябва да се разглоби автомобилът, нито тази на ауспуха. Преглеждат се агрегатите, които са свързани с активната безопасност на автомобила. И според него причината не може да се определи с точност, тъй като МПС не е налично и не може да бъде огледано.

Според заключението на повторната тройна АТЕ, стойността на МПС към датата на погиването възлиза на 53 345 лева /л.344 /.

Според заключението на СТЕ /л.290 и сл./, има метални останки, които подлежат на рециклиране. Те са 6 210 кг, а цента за скрап към 2021г. е 0,33 лв. за килограм, поради което стойността на тези метални останки като скрап е 2 049 лева. След приспадане на стойността на металните останки, размерът на дължимото обезщетение е 51 296 лева /53345-2049/.

Като свидетел е разпитан и водачът на застрахования автомобил – св. И.

Ц.. Той установява, че към 26.06.2021г. е работил при ищеца „ТРАСИНТ“ ЕООД , като е извършвал международни превози на товар с процесния влекач. Към 26.06.2021г. се е намирал в Р.Италия. В дните преди това се появил сигнален жълт знак на таблото на МПС и свидетелят посетил сервиз, където са отстранили повредата, а след това разтоварил превозвания товар и тръгнал към адрес за приемане на нов. На 26.06.2021 г., по време на движение по околовръстен път северно от гр. Римини, Република Италия, водачът забелязал пушек от дясната страна на тегленото ремарке, спрял и излязъл от автомобила, опитал се да отдели влекача от ремаркето, но огънят се разраснал. Органите по пожарна безопасност са сигнализирани, пристигнали са на място и са овладели пожара, но влекачът е изгорял напълно. Пред тези органи водачът заявил, че „...ауспухът бил нажежен.