Определение № 1019 от 27.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1019 гр. София, 26.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Галя Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601249 по описа за 2023 година

С протоколно определение по протокол № 4749/17.10.2023 г. по НОХД № 4847/2023 г. СГС, НО, 27 състав, в разпоредително заседание е оставил без уважение искането за изменение мярката за неотклонение на подсъдимия И.

Д..

Против това определение е постъпила мотивирана частна жалба от адв.М. Т.. Същата излага съображения за незаконосъобразност на съдебния акт в тази му част, като счита, че тежестта на обвинението не може да рефлектира върху тежестта на мярката за неотклонение. Позовава се на това, че СГС не е взел предвид всички обстоятелства по чл.56 от НПК, макар и в производство по чл.270 от НПК. Защитата счита, че не е налична опасност от укриване и извършване на престъпление от подсъдимия.

Апелативният съд, като се занима с оплакванията в частната жалба и направената служебна проверка, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество настоящият съдебен състав я намира за неоснователна.

Съображенията на първостепенния съд да остави искането на адв.Т. и подсъдимия без уважение и да откаже да промени процесуалната принуда в по-лека – „Домашен арест“ се основава на извода, че срокът на задържане е разумен и тежестта на обвинението, съгласно внесения обвинителен акт въз основа на който е образувано и съдебното производство е достатъчно тежко и по същество то обосновава изводите от опасностите от укриване и извършване на престъпление.

Апелативният съд намира за правилна преценката на СГС по отношение на всички фаскти и обстоятелства рефлектиращи и относими 1 върху вида на процесуалната принуда по отношение на този подсъдим.

Производството по чл.270 от НПК, което изисква наличието на нови обстоятелства, различни от тези, които са съществували към момента на вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

Доказателствената съвкупност сочи, че няма промяна в обстоятелствата, наистина деянието е отдалечено във времето, тъй като видно от материалите по ДП е имало затруднение с установяване самоличността на извършителя, през което време от 24.12.2014 г. до задържането на подсъдимия през м.май 2023 г. същият се е укривал.

Прокуратурата е внесла обвинителен акт въз основа на който е било образувано наказателното производство пред съда по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, вр. чл.115 от НК. Обвинението е за престъпление, което се счита за изключително тежко и за това деяние се предвижда освен „Лишаване от свобода“ „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без право на замяна“.

Изводът на първата инстанция, че са налични опасности от укриване и извършване на престъпления се обективира от доказателствата на ДП, касателно поведението на подсъдимия, характеристичните данни и тежестта на самото обвинение.

Настоящата съдебна инстанция не намира обстоятелства и факти, които да променят законосъобразния извод процесуалната присъда да остане „Задържане под стража“. Във всеки един момент, когато се искан промяна на процесуалната принуда се преценяват целите на същата.

Апелативният съд е на становище, че само мярка за неотклонение „Задържане под стража“ може да обезпечи предвидените в НПК цели на процесуалната принуда.

С оглед изложеното жалбата на адв.Т. се явява неоснователна.

Представеният материален акт за собственост на недвижим имот, макар и да доказва уседналост на подсъдимия на определен адрес не е гаранция за това, че той ще се отклони от наказателното производство до приключването му, като се има предвид данните, които се съдържат от материалите в ДП.

С оглед на горното Апелативният съд счита, че следва да се потвърди обжалвания съдебен акт, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено по протокол № 4749/17.10.2023 г. по НОХД № 4847/2023 г. СГС, НО, 27 състав, с което е оставено без уважение искането на адв.Т. за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия И. И. Д. от „Задържане под стража“ в по-лека.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3