Определение № 13095 от 08.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13095 гр. София, 08.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100105994 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по поредна искова молба на Г. В. К. срещу Административен съд – София област и Върховен Административен съд , с която се претендира осъждане на ответниците да заплатят обезщетение в размер на 1 000 000 евро за вреди, които се твърди да са причинени на ищеца от това, че с разпореждане № 932 от 13.05.2025г. по д.№ 1230/2024г. на АССО било отказано освобождаването на ищеца от заплащане на ДТ по делото, а в определение от 05.03.2025г. по д.№ 1988 от 2025г. на ВАС било посочено, че същото не подлежи на обжалване.

С предявените осъдителни искове се претендира ангажиране на отговорността на държавата за вреди от действия, извършени от съдии при и по повод изпълнение на служебните им задължения и обективирани в посочените актове.

Така предявените искове са НЕДОПУСТИМИ. Съображенията за това са следните:

Служебно известно на съда е, че по искова молба от 15.05.2025г. е образувано гр.д.№ 5555 от 2025г. на СГС., като Г. В. К. срещу Административен съд – София област и Върховен Административен съд, с която се претендира осъждане на ответниците да заплатят обезщетение в размер на 1 000 000 евро за вреди, които се твърди да са причинени на ищеца от това, че с определение № 1561 от 11.12.2024г. по д.№ 1230/2024г. на АССО било отказано освобождаването на ищеца от заплащане на ДТ по делото, а в определение от 05.03.2025г. по д.№ 1988 от 2025г. на ВАС било посочено, че същото не подлежи на обжалване, което 1 все още не е приключило /видно от приложените от ЕИСС документи/ Съдът, като съобрази, че в частта по отношение на претенцията срещу ВАС исковите молби изхождат от едно и също лице, насочени са срещу един и същ ответник, твърдят се едни и същи обстоятелства и се търси една и съща защита – заплащане на обезщетение за причинени вреди от определение от 05.03.2025г. по д.№ 1988 от 2025г. на ВАС, в което е посочено, че същото не подлежи на обжалване, както и че молбата, въз основа на която е образувано гр.д. № 5555/2025г. на СГС (което още е висящо), е заведена по-рано от молбата, по която е образувано настоящото дело, намира, че е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК – в един и същи съд има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, което налага прекратяване на настоящото дело в частта по предявените срещу ВАС искове, като по-късно заведеното такова.

В останалата част - по отношение на АССО, предявените искове също са недопустими.

В случая се претендират вреди, които се твърди да са причинени от действия на магистрати по упражняване на правомощията им във връзка с процедурата по освобождаване от ДТ /по отношение на АССО/. В този случай, средството за защита на ищеца е обжалване на акта по реда на АПК, което видно от самата искова молба, е реализирано от него.

Поради това за ищеца липсва правен интерес от предявени те искове срещу АССО. Не е необходимо исковата молба да бъде оставяна без движение по реда на чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, след като от наличните твърдения може да се заключи за изначалната й недопустимост.

Дори и да се приеме, че формално е налице правен интерес, исковата претенция е недопустима и поради това, че искът е насочен срещу съд като възложител на работата на съдии, които в кръга на правомощията си са постановили актове, от които се твърди да са настъпили вреди.

Разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ въвежда т. н. функционален имунитет на магистратите, които при осъществяване на функциите си не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В тази връзка е налице константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, съгласно която функционалният имунитет на магистрата корелира както с пасивната му процесуална легитимация по такъв иск, така и с допустимостта на процеса и като такава се преценява само по твърденията, изложени в исковата 2 молба, без да е необходимо да се събират каквито и да било доказателства в тази насока, тъй като иск по чл.45 от ЗЗД срещу магистрат е изначално недопустим (в този смисъл определение № 60132 от 01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3935/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС). Недопустим е и иск по чл. 49 ЗЗД, предявен срещу възложителя на работата му, доколкото не е налице деликвент. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат само, ако противоправността/неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи /така определение № 100/28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 531/2020г., ВКС, III ГО, определение № 403/30.01.2024 г. по ч. гр. д.

№ 68/2024 г., ВКС, II ГО, решение № 50058/07.07.2023 г. по гр. д. № 3192/2022 г., ВКС, II ГО/. Отговорността на възложителя на работата е функционално обусловена от тази на прекия причинител. Нито се твърди, нито е установено, съдиите, постановили процесните актове, да са извършили умишлено престъпление от общ характер, което е да признато по надлежния ред. Само в този случай или при отмяна на съдебния акт като неправилен може да се ангажира отговорността на държавата, чрез нейния процесуален субституент, по реда на чл.

49 ЗЗД, извън случаите предвидени в ЗОДОВ. Съдиите не са действали извън процесуалното си качество, за да не намира приложение регламентираният в чл.

132 от Конституцията на Република България функционален имунитет, поради което предявеният от Г. В. К. иск е недопустим и на това основание. /в този смисъл е определение № 3276 от 18.12.2024г. по ВЧГД №3376 от 2024г. на САС/.

Необходимо е да се отбележи и това, че посочените от ищеца конкретни норми на ХОПЕС и КЗПЧОС са неотносими към предмета на доказване, тъй като разпоредбата на чл. 47 и 48 от ХОПЕС сама по себе си не е достатъчна да обоснове необходимото явно и съществено нарушение на ПЕС по смисъла на чл.2в ЗОДОВ, тъй като регламентираната с нея защита не е абсолютна. Освен това, тя препраща към вътрешното законодателство, за евентуални нарушения на което е предвиден инстанционен ред на защита – чрез обжалване на съдебните актове. Поради това формалното посочване на тази разпоредба е негодно да обоснове предявения в настоящото производство иск. Разпоредбата на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС не може да бъде основание на иск по чл. 2 от ЗОДОВ, тъй като тази Конвенция (ведно с протоколите към нея) не е част от правото на ЕС, доколкото съюзът все още не се е присъединил към нея, независимо от предприетите действия в тази насока, поради което предявените претенции са недопустими и по реда на ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът намира, че така предявените искове са 3 недопустими, което налага прекратяване на производството по делото изцяло.

Молбата за предоставяне на правна помощ следва да бъде оставено без уважение. Допускането на правна помощ се явява процесуално неоправдано съгласно чл.24, т.1 от ЗПП, съобразно ползата която би донесло за ищеца и съобразно предмета на исковата претенция. Предвид извода за недопустимост на исковите претенции на осн.чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не следва да се предоставя.

Молбата за освобождаване от ДТ и разноски следва да бъде уважена, предвид липсата на средства за заплащането им, което се установява от представената декларация по чл.83 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Г. В. К. , от заплащане на дължимата държавна такса и разноски в производството по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. К. за предоставяне на правна помощ в настоящото производство

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 5994 от 2025г. на СГС, І-26 състав.

Определението в частите, с които е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата част определението не подлежи на обжалване .

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4