Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 237 от 23.04.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 176/2026
Вид
Определение № 237
Подписан
23.04.2026
В сила
23.04.2026
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева, Деспина Георгиева Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 9а, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Варна, 23.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500176 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Д. П., чрез процесуалния й представител адв. П. Н. от АК – Варна, срещу определение № 1590/31.03.2026 г., постановено по гр. д. № 2723/2025 г. по описа на ОС – Варна, в частта, с която жалбоподателката е била осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Варна сумата от 325.65 евро, представляваща заплатени от бюджета на съда разноски по назначената съдебно-психологична експертиза в производството по делото на осн. чл. 10, ал. 2, изр. второ вр. с чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ вр. чл. 77 ГПК.

В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на така обжалваното определение. Твърди се, че не е правила доказателствено искане за провеждане на СПЕ, поради което и разходите за нея не следва да бъдат възлагани в нейна тежест. Наред с това се сочи, че съдът неправилно и преждевременно е назначил експертизата по свой почин още с определението по чл. 140 ГПК, без да са събрани и анализирани поисканите от нея доказателства, които биха изключили необходимостта от провеждането на такава експертиза. С оглед на тези доводи се иска отмяна на оспорения съдебен акт.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна.

Съдът намира, че така подадената жалба е процесуално недопустима по следните съображения:

1

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от частната жалбоподателка иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ. Преди първото по делото съдебно заседание, насрочено за 05.03.2026 г., с молба от 02.03.2026 г. същата е оттеглила исковата си претенция, поради което и с определение № 1100/04.03.2026 г. ОС – Варна е прекратил производството по делото.

Впоследствие, с определение № 1590/31.03.2026 г. съдът, след направена констатация, че на 25.02.2026 г. вещото лице по назначената от него СПЕ е било депозирало заключението си, е определил възнаграждението му, постановил е същото да бъде изплатено от бюджета на съда, доколкото с оглед разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ ищцата е била освободена от предварително внасяне на разноски и с оглед изхода от делото е осъдил същата, на основание чл. 77 ГПК да заплати така направения от бюджета на съда разход.

Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е това определение в частта му относно произнасянето по чл. 77 ГПК.

Съдебната практика на ВКС последователно приема, че определението по чл. 77 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не е сред актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК. Защитата на страната следва да бъде реализирана по реда на чл. 248 ГПК. В този смисъл напр. определение № 202/07.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1523/2019 г. на ВКС, III г. о., определение № 4616/16.10.2025 г. по ч. гр. д. № 3822/2025 г. на ВКС, III г. о., определение № 2871/10.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1835/2024 г. на ВКС, II г. о., определение № 859 от 19.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6691/2014 г., IV г. о., определение № 2871/10.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1835/2024 г., ІІ г.о. и др./.

Следователно и предвид установеното от фактическа страна, към настоящия момент липсва постановен от първоинстанционния съд съдебен акт, който да бъде предмет на инстанционен контрол, по повод на който да бъде разрешен въпроса с отговорността на жалбоподателката за дължими в полза на бюджета на съда суми. Това прави настоящото производство недопустимо. В същото време, доколкото частната жалба е подадена в срока по чл. 248 ГПК, изложените в нея доводи за неправилно възлагане в нейна тежест на сторени по делото разноски, сочат на извод, че по същество тази жалба съставлява молба по чл. 248 ГПК, компетентен да се произнесе по която е първостепенния съд. Определението на същия по тази молба вече ще подлежи на обжалване пред АпС - Варна, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

Ето защо производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а молбата, озаглавена „частна жалба“, следва да бъде изпратена на ОС – Варна за произнасяне по компетентност.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 176/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна и ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за произнасяне по молбата, озаглавена „частна жалба“, с вх. № 11560/07.04.2026 г. по описа на ОС – Варна, за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3