Решение № 132 от 13.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500238 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Г. Д. Х., чрез процесуалния й представител адв.Л.П., против решение №1647/16.12.2022г., постановено по гр.д.№206/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което Г. Д. Х. е осъдена да заплати на „Консорциум реми груп“АД-в открито производство по несъстоятелност по т.д.№127/20г. на ВОС, представлявано от З. З. Х. - синдик, сумата 50 402лв. - разлика над присъдените по гр.д.№1608/19г. на ВОС 30 000лв. до общо дължимите 80 402лв., съставляващи регресното вземане на Р. Ив. Хр., от ответницата, като ипотекарен гарант по договор за ипотечен банков кредит между Г. Д. Х. и „У.

Б.“АД с №TR1771094/13/13.04.2009г. за сумата 68 000 евро, обезпечен с имот на Р. Ив. Хр., продаден на публична продан по изп.д.№1335/15г. на ДСИ за цена от 80 402 лв., разпределена и на банката-кредитор, което вземане е придобито от ищеца чрез договор за цесия от 24.01.2020г. с цедент „Ер ди ай конструкшън“ЕООД, който е придобил вземането с друг договор за цесия, пак от 24.01.2022г., с цедент Р. Ив. Хр., както и сумата 3 906, 16лв. - лихва за забава върху главницата от 50 402лв. за периода 22.04.2020г.-25.01.2021г., а също и ведно със законна лихва за забава върху главница от 50 402лв. от датата на предявяване на иска - 26.01.2021г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.155, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.99 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.2 от ЗЗД, както и е осъдена Г. Д. Х. да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Варна, сумата от 2 172, 32лв. дължима държавна такса по делото пред ВОС, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В 1 жалбата се твърди, че решението е недопустимо поради липса на правен интерес за ищеца от така предявения осъдителен иск, доколкото като цесионер от ипотекарен гарант, претърпял принудително изпълнение и съответно суброгирал се в правата на банката кредитор на ответницата, ищецът може да поиска изпълнение против нея като длъжник въз основа на първоначалния издаден в полза на банката изпълнителен лист на осн. чл.429 от ГПК.Претендира се решението да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.В условие на евентуалност се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Въззиваемото дружество „Консорциум реми груп“АД/в несъстоятелност/, представлявано от синдика З. З. Х., в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея, съответно от 23.02.2022г. и от 04.05.2022г., ищецът „Консорциум реми груп“АД/в несъстоятелност/, представлявано от синдика З. З. Х., излага, че между ответницата Г. Д. Х. и „У. Б.“АД е сключен договор за банков ипотечен кредит №TR1771094/13/13.04.2009г. за сумата от 68 000 евро.За обезпечаване цялото вземане на банката по този договор за кредит Р. Д. Хр., като ипотекарен гарант, е учредил в полза на банката ипотека с н.а.

№45/14.04.2009г. върху собствения си недвижим имот с адм.адрес: гр.В., ж.к.“*“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.За вземането си по договора за банков ипотечен кредит „У. Б.“АД се снабдила с изпълнителен лист, по който е образувано изп.д.№1335/15г. по описа на СИС при ВРС.В хода на проведеното по изпълнителното дело принудително изпълнение посоченият недвижим имот е продаден чрез публична продан и възложен на трето лице-купувач с постановление за възлагане от 01.02.2016г., влязло в сила на 29.02.2016г., за сумата от 80 402лв., внесена изцяло от купувача, с извършено впоследствие от съдебния изпълнител разпределение с протокол от 20.04.2016г.Предвид претърпяното принудително изпълнение върху собствения му недвижим имот, на осн. чл.155, ал.2 от ЗЗД ипотекарният гарант Р. Д. Хр. се е суброгирал в правата на банката кредитор срещу длъжника Г. Д. Х. до размера на продажната цена от 80 402лв.На 26.08.2019г. Р.Хр. е предявил частичен иск против Г.Х. за заплащане на част от възникналото му вземане на осн. чл.155, ал.2 от ЗЗД, а именно за сумата от 30 000лв., като част от цялото в размер на 80 402лв., по който е образувано гр.д.№1608/19г. по описа на ВОС, гр.о.В хода на това производство Р.Хр. е цедирал цялото си горепосочено вземане с договор за цесия от 24.01.2020г. на „Ер Ди Ай Конструкшън“ЕООД, а впоследствие с последващ договор за цесия, също от 2

24.01.2020г., „Ер Ди Ай Конструкшън“ЕООД е цедирало вземането на „Консорциум реми груп“АД.За цесиите длъжникът Г. Д. Х. е надлежно уведомена от цедентите, вторият, действащ чрез пълномощника си Р.Хр., с нотариална покана рег.№1202/04.03.2020г. на нотариус с рег.№520, връчена при условията на чл.47 от ГПК на 21.04.2020г., съгласно удостовереното от нотариуса.Предвид изложеното, претендира ответницата Г. Д. Х. да бъде осъдена да му заплати оставащата част от регресното вземане в размер на 50 402лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба-26.01.2021г. до окончателното изплащане, както и да му заплати сумата от 3 906, 16лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 50 402лв. за периода от 22.04.2020г. до 25.01.2021г.

Ответницата Г. Д. Х. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че договорите за цесия от 24.01.2020г. са нищожни поради противоречие със закона, евентуално заобикаляне на законаизвършено не по установения ред, чрез привидна цесия, финансиране на търговско дружество или допълнителна парична вноска с цел повишаване на неговата ликвидност, евентуално поради невъзможен предмет, т.к. във вътрешните отношения между Г.Х. и Р.Хр. не е налице неоснователно обогатяване, евентуално поради липса на основание с оглед безвъзмездния характер на цесиите, при липса на житейска, правна и търговска логика, евентуално поради пълна привидност на същите.Твърди и, че във вътрешните й отношения с Р.Хр. съществува правоотношение, което отлага изискуемостта на регресните му права за сумата от 50 402лв., ведно с мораторна лихва, т.к. същият не е изпълнил свой насрещен дълг, предвид следното.Ответницата е сключила посочения в исковата молба договор за кредит от 13.04.2009г. по настояване на Р.Хр., нейн чичо, за да бъде подпомогнато дружеството „Консорциум реми груп“АД, на което той е бил представляващ, а практически и собственик, и което било финансово затруднено.Помолил я за помощ/както и брат й, и съпруга й/, чрез закупуването на апартаменти в строящата от „Консорциум реми груп“АД сграда в гр.Б., които покупки да се осъществят посредством ипотечни кредити, средствата от които да се инвестират в довършването на сградата.Обещал да изплаща следващите по кредитите ежемесечни вноски до пълното им погасяване, както и, че за възстановяване на средствата по вноските ще претендира след като сградата се довърши, апартаментите се препродадат на трети лица на по-високи цени, след което част от печалбата от продажбата ще им бъде предоставена, а останалата ще остане за него.Поддържа, че договорът за кредит и последвалата покупка на апартамент в тази сграда от нейна страна са действителни сделки, но са сключени поради цитираните устни уговорки с Р.Хр..Основният ангажимент бил Р.Хр., чрез „Консорциум реми груп“АД, да построи и въведе в експлоатация сградата, което да улесни препродажбите към трети лица и с получените средства да се изплатят кредитите и да се възстановят неговите средства.Сградата обаче и 3 понастоящем е недостроена, което води до обективна невъзможност да се препродадат апартаментите.Предвид горното твърди, че регресните права на Р.Хр. не са станали изискуеми, т.к. той, респективно строителят „Консорциум реми груп“АД, не са изпълнили насрещните поети задължения спрямо ответницата-за погасяване на кредита, за дострояване на сградата и за препродажба на апартамента на трети лица, а поради липса на вземане спрямо ответницата в патримониума на Р.Хр., не се е прехвърлило такова и в патримониума на ищеца.Насочването на принудителното изпълнение спрямо собствения на Р.Хр. недвижим имот е в резултат единствено от неизпълнението на така поетите задължения.В условие на евентуалност, ако се приеме, че ищецът е придобил възникнало регресно вземане по чл.155, ал.2 от ЗЗД на Р.Хр., прави възражение за изтекла погасителна давност.Ако и горното възражение се приеме за неоснователно, прави възражения за прихващане/подредени в условия на евентуалност-разглеждане на следващото при неоснователност на предходното/ със свои вземания към ищеца „Консорциум реми груп“АД/в несъстоятелност/ до размера на помалкото, както следва: 1/ със сумата от 51 865, 52лв., платена на „Консорциум реми груп“АД като аванс за СМР, съгласно съставена от дружеството на 14.04.2009г. фактура, които СМР не са изпълнени и предадени, предвид което сумата подлежи на връщане; 2/ с обезщетение, дължимо от дружеството на осн. чл.82 от ЗЗД, в размер на 172 356, 51лв., представляващо претърпяна загуба, и сумата от 100 000лв., представляваща пропусната полза, поради виновното неизпълнение на задължението, изводимо на осн. чл.20 от ЗЗД от уговорките в договора за покупко-продажба на недвижим имот/ап.№* в гр.Б./, обективиран в н.а.№44/09г., и предварителния договор по него от 20.03.2009г., за дострояване и въвеждане в експлоатация на сградата в гр.Б., в която се намира апартаментът.Претърпените загуби са както следва:

80 402лв.-сума, за която е възникнало на осн. чл.155, ал.2 от ЗЗД задължение за Г.Х., т.е. е обременено имуществото й, и сумата от 91 954, 51лв., представляваща натрупани законни лихви по претендираната от банката главница за периода 11.09.2015г.-14.06.2022г.Пропуснатата полза в размер на 100 000лв. е в резултат от пропуснатата възможност за сигурно увеличаване на имуществото й поради ниската пазарна стойност на ап.№* понастоящем, т.к. същият се намира в незавършена и невъведена в експлоатация от ищеца сграда; 3/ със сумата от 85 223, 53лв., представляваща вземане на ответницата, придобито чрез договор за цесия, сключен с „Факторът“ЕООД на 03.08.2021г., което цедентът е имал спрямо „Консорциум реми груп“АД, представляващо сбор от сумите: а/ 28 116, 06лв., представляваща сбор от мораторни лихви, начислени по посочени в отговора фактури и периоди, присъдени на „Факторът“ЕООД с влязло в сила на 28.01.2020г. решение №146/26.02.2018г., постановено по т.д.№88/17г. по описа на ВОС; б/ 35 002, 48лв., представляваща сбор от мораторни лихви, начислени върху главницата по т.д.№88/17г., за периода от датата на подаване на исковата молба27.01.2017г. до датата на постановяване на решение за откриване на 4 производство по несъстоятелност на „Консорциум реми груп“АД по т.д.

№127/20г. по описа на ВОС-18.09.2020г. по посочени в отговора фактури; в/ 22 104, 99лв., присъдени съдебно-деловодни разноски по т.д.№88/17г. по описа на ВОС, в.т.д.№333/18г. по описа на ВАпС и т.д.№562/19г. по описа на ВКС.Излага, че цялото вземане по посочената т.3, което е ликвидно и изискуемо и възникнало преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, е включено по искане на „Факторът“ЕООД в списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 11.11.2020г., одобрен с определение от 29.01.2021г. по т.д.№127/18г. под №3, и за него е направено по реда на чл.645, ал.1 от ТЗ от ответницата като цесионер към синдика на ищцовото дружество изявление за прихващане