Определение № 390 от 22.07.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Враца, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500310 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 1414/11.03.2025г. на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. А., против Разпореждане № 145/19.02.2025г. по ч.гр.дело № 100/2025 г. на Районен съд-Козлодуй, с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. Т. М., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес с.***, обл.Враца, *** за следните суми: главница в размер 2131.24 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 2112.73 лева, дължимо за периода от 25.11.2023 г. до 05.11.2024г.; 440.87 лева лихва за забава за периода от 26.12.2022 г.(дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.11.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и законната лихва в размер на 298.51 лева, дължима за периода от 05.11.2024 г.(датата на предсрочна изискуемост) до 29.01.2025 г.(датата на депозиране на заявлението в съда).

В жалбата се навеждат доводи, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, и като е сторил това е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Посочва се, че с промените на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, обн.

ДВ бр. 100 от 2019 г., са предоставени правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправни клаузи в потребителски договор или дали има обоснована вероятност за това. Развиват се съображения, че в първата хипотеза клаузата трябва да е проглА.а за неравноправна по предвидения процесуален ред, каквато хипотеза не е налице в случая, а във втората хипотеза заповедният съд трябва да подведе представените доказателства под нормата на чл. 143 ЗЗП, което обаче не е сторил. Изтъква се, че заповедният съд не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, според която преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и и стоката или услугата от друга страна, като е извършил именно такава преценка.

Жалбоподателят намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен и по съществото на 1 спора. Навежда доводи, че заявлението не противоречи на добрите нрави в частта относно претендираното договорно възнаграждение. Излага съображения, че преди сключването на договора на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, с който е предоставена нужната преддоговорна информация, както и че сключеният договор отговаря на всички законови изисквания. Посочва, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения, въведени с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя методика за формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент, а не референтен такъв. Изтъква, че не може да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е уредено с императивна правна норма. Намира, че в договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника, поради което са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, както и че поведението на кредитора е добросъвестно. Цитира съдебна практика на съдилищата.

Счита, че уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, същото е уговорено в съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена и в съответствие със законовите ограничения и изисквания.

В жалбата се изразява несъгласие и с мотивите на заповедния съд, касаещи претендираната законната лихва, която е последица от уважаването на главния иск и за нея не се дължи държавна такса. Сочи, че силата на присъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва, който се установява в изпълнителното производство. Цитира практика на ВКС.

Жалбоподателят счита, че заповедния съд неправилно е отхвърли заявлението в частта з а мораторните лихви. Навежда доводи, че в случая не е налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, а лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.

Предвид на това на основание чл. 33 от ЗПК и общите условия кредиторът е начислил и претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху просроченото плащане за периода, посочен в заявлението.

Сочи, че лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и той се начислява само върху невърната част от главницата във вноската

Счита, че процесният договор е изцяло действителен и е породил своите правни последици между страните по делото.

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното разпореждане в частта, в която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника ни А. Т. М., като вместо него постанови издаване на заповед за изпълнение относно претендирани вземания, както и да му бъдат присъдени разноски по жалбата в размер на 15, 00 лева – заплатена държавна такса и 50, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.413 ,ал.2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на противната страна.

В случая обаче препис от жалбата е връчена на длъжника, който в законоустановения срок, чрез пълномощника си адв.М.Сибинов е депозирал писмен отговор, с който оспорва 2 частната жалба. Сочи за правилен извода на съда относно недействителността на договорът за потребителски кредит, поради неспазване изискванията на ЗПК и правилно е отхвърлил заявлението на кредитора в обжалваните му части. Моли да се потвърди първоинстанционното разпореждане в отхвърлителната част и да му се присъдят направените разноски в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

С Определение № 303/29.05.2025г. постановено по ВЧГД № 205/2025г. по описа на ОСВраца е прекратено производството по делото и върнато на първоинстанционния съд за администриране относно довнасяне на държавна такса.

След изпълнение на указанията делото е върнато в ОС-Враца и образувано под нов № 310/2025г. по описа на ОС-Враца.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса.

Врачанския окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – Козлодуй е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "Профи Кредит България" ЕООД против А. Т. М., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес с.***, обл.Враца, ***.

В т.9 от заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза общо на сумата от 10595,65 лв., включваща следните суми:

-3966.94 лева - главница по договор за потребителски кредит № ***/26.07.2022г.;

-2112.73 лева - договорно възнаграждение за периода от 25.11.2023г. до 05.11.2024г.;

-1456.27 лева- неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“;

- 1820.33 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;

-500,00 лева-неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.01.2024г.;

-440.87 лева - лихва за забава за периода от 26.12.2022г.(датата на изпадане на длъжника в забава) до 05.11.2024г.(датата на предсрочната изискуемост);

-298.51 лева - законна лихва за периода от 05.11.2024г.(датата на предсрочната изискуемост) до 29.01.2025г.(датата на депозиране на заявлението в съда), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2025г.(датата на пощенското клеймо) до изплащане на вземането.

Претендира разноски в заповедното производство в размер на 211.91 лева - държавна такса и 180,00 лева-юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че така претендираните суми произтичат от неизпълнени задължения по Договор за потребителски кредит № ***/26.07.2022г.;

Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че преди сключването на договора А. Т. М. е отправил до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД искане за отпускане на потребителски кредит като е задал параметрите му, след което е получил разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на финансовото му състояние. Посочва се, че на 26.07.2022г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит ***. Сочи се, че договорът е подписан 3 при Общи условия, с които длъжникът е декларирал, че е запознат и приема без забележки.

Твърди се, че заявителят е изпълнил задължението си по договора като е превел заемната сума по посочената банкова сметка, а длъжникът е поел задължение за връщане на заетата сума за срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 337,76 лв. и падежна дата на всяко 25-то число на месеца.

Изложено е, че съгласно ОУ се дължи договорно възнаграждение за отпуснатия кредит в посочен в договора размер, като неизплатеното такова от страна на длъжника е в размер от 2112,73 лв. за периода от 25.11.2023г. до 05.11.2024г.

Сочи се също, че страните са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение, което да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Твърди се, че неизплатеното възнаграждение за закупения пакет от допълнителна услуга „Фаст“ (право на приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита) е 1456,27 лв. и допълнителната услуга „Флекси“ (право да иска промяна в погасителния план относно издължаването на кредита и сключване на анекс към договора в тази насока е 1820.33 лева.

В заявлението се сочи, че А. Т. М. е направил 8 погасителни вноски и е изпаднал в забава съгласно погасителния план. Във връзка с тази забава кредитора е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 500,00 лв.

Към заявлението е приложен Договор за потребителски кредит № ***/26.07.2022г.; погасителен план и 4 бр. анекси към договора.

С допълнителна молба вх.№ 908/17.02.2021г. в изпълнение указанията на съда, заявителя "Профи Кредит България" ЕООД посочил, че длъжникът А. Т. М. е направил плащания по процесния договор в общ размер на 2764.30 лева.

В отговор на депозираното заявление, Районен съд – Козлодуй е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 12/19.02.2025г. по ЧГД № 100/2025г. по силата на която е постановено А. Т. М., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес с.***, обл.Враца, *** да заплати сума в размер на 1835.70 лева - главница по договор за потребителски кредит №***/26.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2025г.(датата на пощенското клеймо) до изплащане на вземането, както и разноски: 36.02 лева - държавна такса и 08,50 лева -юрисконсултско възнаграждение.

С атакуваното Разпореждане № 145/19.02.2025г. по ч.гр.дело № 100/2025 г. на Районен съд-Козлодуй е оставено без уважение заявлението на "Профи Кредит България" ЕООД със седалище гр. София против А. Т. М., за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за плащане на основание сключен между страните договор за потребителски кредит № ***/26.07.2022г. по отношение на всички останали претендирани суми.