Решение № 52 от 11.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20201000503322 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 3107/13.05.2020 г. по гр.д. № 9452/2018 г. на СГС, І-10 състав е осъдено ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД да заплати на З. И. У. и И. В. У., както следва: на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от по 150 000 лв. на всеки, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на Б. З. У. – син, при произшествие, осъществено на 09.12.2017 г., заедно със законната лихва от 17.05.2018 г. до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от по 200 000 лв.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е депозирало въззивна жалба вх.

№ 58888/24.06.2020 г., с която обжалва първоинстанционното решение в частта, в която исковете са уважени, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства, както и поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Поддържа, че по делото не било установено кой е шофирал процесния автомобил, като съдът неправилно не кредитирал показанията на свидетелката Т.Т., според които автомобилът бил управляван от Н. С.. Освен това съдът не спрял производството до установяване в наказателното производство кой е виновният водач, въпреки, че жалбоподателят направил такова искане. Поддържа още, че по делото не било установено виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел корса“ с рег. № ***. Следвало това да бъде установено във воденото наказателно производство, поради което жалбоподателят поискал спиране на гражданското дело на основание чл. 229, ал. 4 ГПК. Сочи, че в момента имало обвинителен акт по случая и вероятно същият бил внесен в съда, поради което подновява искането си за спиране на гражданското производство. Поддържа още, че 1 съдът необосновано не приел наличието на съпричиняване от страна на Б. У., каквото се установявало от изслушаната КСМАТЕ. Съпричиняването било в размер на 50%.

Пояснява твърденията си за нарушение та съдопроизводствените правила от страна на съда с отказа му да допусне повторно изслушване на свидетеля Т. Т. относно обстоятелството знаел ли е Б. У., че водачът Н. С. е неправоспособна, с което обстоятелство жалбоподателят допълнил възражението си за съпричиняване в съдебно заседание на 26.02.2020 г. на следващо място се поддържа, че съдът неправилно определил началната дата на периода, в който се дължи лихва за забава. Такава евентуално се дължала от 17.08.2018 г., а не от датата на поканата – 17.05.2018 г. Моли да бъде отменено обжалваното решение в неговата осъдителна част.

Ищците З. И. У. и И. В. У. са депозирали отговор на въззивната жалба, с който излагат доводи за нейната неоснователност. Поддържат, че единственият спорен въпрос със застрахователя е кой е управлявал лекия автомобил „Опел корса“, но това обстоятелство било без значение за задължението му да обезщети родителите на починалото дете. Намира за неоснователно възражението за съпричиняване. Сочи, че на Н. С. не е повдигано обвинение. Намира за прекомерен поддържания от застрахователя процент на съпричиняване, тъй като основан вина за смъртта на Б. У. има виновният водач, като законът поставя към водачите по-завишени изисквания, отколкото към пътниците в МПС.

Ищците З. И. У. и И. В. У. са депозирали насрещна въззивна жалба с вх. № 81929/11.08.2020 г., с която обжалват първонистанционното решение в неговата отхвърлителна част. Поддържат, че първоинстанционният съд присъдил занижен размер на обезщетенията като не отчел всички обстоятелства по делото и не взел предвид икономическата обстановка в страната, част от която са увеличенията на застрахователните лимити, нито съдебната практика. Поддържат още, че след приключване на първоинстанционното производство при ищците силно се влошило психичното им здравословно състояние, довело до смесено тревожно депресивно разстройство с панически атаки. Това наложило З.У. да потърси психиатрична помощ и да се подложи на медикаментозно лечение. Намират още, че неправилно съдът не уважил претенцията за лихва от датата на ПТП 09.12.2017 г. Молят да бъде отменено първонистанционното решение в неговата отхвърлителна част и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени.

Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците З.У. и И.У. са твърдели в исковата си молба, че техният син Б. У. починал вследствие ПТП, настъпило на 09.12.2017 г. и причинено от противоправното поведение на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *** – Т. В. Т.. Ищците са твърдели, че от смъртта на сина си понесли неимуществени вреди, изразяващи се в 2 стрес, потиснатост, безпокойство, вътрешна опустошеност, невъзможност да преодолеят загубата на единственото си дете. Сочели са, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответника „ДЗИ Общо застраховане“ АД и са искали ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за всеки, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане.

Ответникът „ДЗИ Общо застраховане е оспорвал иска. Оспорвал е механизма на ПТП, включително е сочел, че не е ясно кой е управлявал процесния автомобил при ПТП. Оспорвали са претенцията като завишена. Направили са евентуално възражение за съпричиняване на вредите от страна на загиналия Б. У. с твърдения, че същият пътувал без поставен обезопасителен колан. След изслушване на Т.Т. като свидетел по делегация и нейно изявление, че водач на лекия автомобил е била неправоспособната Н. С., в о.с.з. на 26.02.2020 г. застрахователят е допълнил възражението си за съпричиняване с твърдения, че Б. У. е съпричинил ПТП и резултата от него като съзнателно се е съгласил да пътува с неправоспособен водач.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.

Настъпването на ПТП и смъртта на Б. У. – син на ищците, в причинна връзка с него не са спорни пред настоящата инстанция.

Спорно е кой е управлявал лекия автомобил, в който на 09.12.2017 г. е пътувал Б. У., наличието на негова валидна застраховка при ответното дружество, наличието на негово противоправно поведение, от което е настъпило ПТП, размера на справедливото обезщетение, включително въпросът дали същото следва да бъде намалено поради принос на загиналия и с колко.

Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и заключения на съдебни експертизи.

Пред въззивната инстанция е представена влязла в сила на 17.06.2021 г. присъда, постановена от Пловдивски окръжен съд на 01.06.2021 г. по нохд № 1050/2020 г., с която подсъдимата Т. В. Т. е призната за виновна в това, че на 09.12.2017 г., около 22.30 ч. на път PDV-1003 в зоната на километър 1+500 м. с . Червен – с. Мостово, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *** е нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Б. З. У. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„в“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300 ГПК. Следователно, настоящият граждански състав следва да приеме за установено, че водач на лекия автомобил на 09.12.2017 г. е била Т.Т. и че именно вследствие нейно противоправно поведение – нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДВП е настъпило процесното ПТП. Доколкото противоправният резултат (причиняване по непредпазливост смъртта 3 на Б. У.) в случая е съставомерен, то присъдата е задължителна за гражданския съд и по отношение причинната връзка между деянието и настъпилата смърт на Б. У..

Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП Т.Т. е била валидно застрахована към 09.12.2017 г. по застраховка „Гражданска отговорност“ при ДЗИ Общо Застраховане“ АД с полица валидна до 13.08.2018 г.

Следователно, по делото са установени всички материални предпоставки, ангажиращи отговорността на „ДЗИ Общо застраховане“ АД да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Б. У. на пострадалите лица.

Такива несъмнено са неговите родители, които са претърпели болки и страдания (неимуществени вреди) от смъртта на своя син.

По отношение на претърпените от тях неимуществени вреди пред първата инстанция са изслушани показанията на свидетелката С. Н. Ц.. Тя е заявила, че познава ищците от 15 години, а Б. от тригодишен. Отношенията в семейството били чудесни, живеели в пълна хармония. Детето било гледано с много любов и не било лишавано от нищо. Б. бил ученик, живеел с родителите си. Бил дълго чакано тяхно единствено дете.

Родителите му приели смъртта му много тежко. Не били на себе си, трудно комуникирали. До ден днешен са затворени в себе си, ограничили са социалните си контакти до минимум. Отдали се на скръбта си. Не говорели. Преди смъртта на Б. били изключително весели, душата на компанията, често се събирали. В последните две години в тях настъпила коренна промяна и в тях не се забелязва все още възстановяване.

Пред въззивната инстанция е изслушан свидетелят А. И. П., който е посочил, че е дългогодишен приятел на ищците. Знае за смъртта на сина им, когато разбрали, били съкрушени, не говорели, само треперели и плачели. Свидетелят присъствал на погребението, ищците тогава били много разстроени, а З. припаднал, И. само плачела.

Преди трагедията ищците излизали, били душата на компанията. След това се затворели, не ходели никъде, ако имало повече хора отказвали да излизат. З. получил паник-атаки около година и не можел да ходи на работа. И. била съкрушена. На работа изведнъж започвала да плаче без причина. Когато говорят за детето си, се разстройват и не са превъзмогнали загубата му.