Определение № 573 от 13.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. Варна, 12.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000161 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молба на „Стройбилд“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение № 222 от 12.07.2024г. в частта за разноските.

Твърди се в молбата, че апелативният съд с решението е присъдил в полза на въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 800лв., а не заплатената от дружеството сума в размер на 6 000лв.

Твърди че съдът неправилно е намалил размера на адвокатското възнаграждение под определения в Наредба № 1/24г. минимум.

Моли съда да увеличи размера на адвокатското възнаграждение и да присъди целия договорен и изплатен размер за въззивна инстанция – 6 000лв.

В срока по чл.248 от ГПК от насрещната страна Община Варна е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата за изменение.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК от страна, представила списък на разноските.

Предмет на въззивно обжалване са предявените от Община Варна срещу „Стройбилд“ ЕООД искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.първо от ЗЗД за прогласяване на нищожността поради противоречие със закона на два договора от 26.09.2007г. за прехвърляне на имот, частна общинска 1 собственост. С решението си от 12.07.2024г. въззивният съд е потвърдил обжалваното решение, с което предявените искове за прогласяване на нищожност са отхвърлени. В полза на въззиваемото дружество общината е осъдена да му заплати направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на сумата 1 800лв. с ДДС.

Относно размера на адвокатското възнаграждение следва да се има предвид, че съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на възнаграждението по чл.38 ал.2 от ЗА съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл.101 пар.1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина настоящият състав на съда следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл.7 ал.4 от НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитения интерес. Прилагайки тези критерии настоящият състав намира, че за защитата пред въззивната инстанция следва да се присъди сумата 1 800лв. За да определи този размер въззивният съд отчита че пред въззивна инстанция делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не са събирани нови доказателства, решено е в едно съдебно заседание. Макар и да е налице произнасяне по два обективно съединени иска по отношение на два договора, договорите касаят два съседни имота, обособени след сключването на договорите в общ имот, както и че договорите и фактите, както и изводите по тях са идентични.

С оглед на така изложеното, съдът намира молбата на въззиваемото дружество за изменение на размера на присъденото възнаграждение до размера на сумата 6 000лв. следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Стройбилд“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение № 222 от 12.07.2024г. в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата 6 000лв.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 2 едномесечен срок от връчването му страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3