Решение № 2042 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2042 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20251100513405 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ответника „ЕМ ДЖИ ДИ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. А. Р., срещу решение №18819/20.10.2025г., постановено по гр.д. №10523/2025г. по описа на СРС, 74 състав, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 във вр. с чл.357, ал.1 вр. чл.188, т.3 от КТ уволнението на Р. В. Ц., извършено със заповед №1/30.01.2025г., подписана от управителя на „ЕМ ДЖИ ДИ“ ЕООД – С.М., с която на основание чл.195, ал.1 от КТ във вр. с чл.186, чл.187, ал.1, т.8, предл. първо и трето, чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.4 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; възстановен е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Р. В. Ц. на заеманата до уволнението длъжност „специалист продажби“ при „ЕМ ДЖИ ДИ“ ЕООД, и е осъден ответникът „ЕМ ДЖИ ДИ“ ЕООД да заплати на ищеца Р. В. Ц. на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата от 9784,42 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 31.01.2025г. до 30.07.2025г., ведно със законната лихва за периода от 21.02.2025г., и ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по 1 делото разноски.

С въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че ищецът е започнал свое бизнес начинание, което е изградено чрез използване на целия обем поверителна за бизнеса информация, до която е имал достъп, за да изгради напълно огледален бизнес модел и в съвсем същата индустрия. Това поведение разкривало изключителна недобросъвестност и явна злоупотреба с гласуваното през годините довреие и било грубо нарушение на ясно поети ангажименти за опазване на информация от поверителен характер.

Работодателят поискал обяснения за допуснатите нарушения, но ищецът отказал да получи документите и да даде обяснения. Излагат се доводи, че процедурата по чл.193 от КТ е била спазена от работодателя, като ищецът отказал да даде обяснения, което било удостоверено с подписите на двама свидетели. Това удостоверяване не било оспорено от ищеца. Едва в писмените бележки се поддържало, че е налице спор дали служителят е отказал или не да даде обяснения, и неправилно това твърдение било взето предвид от първоинстанционния съд. Предвид характера на извършените нарушения, тяхната системност и разположение във времето, нямало как същите да се възприемат като отдалечени във времето и изискващи допълнителна проверка. На поисканите от работодателя обяснения бил възможен еднозначен отговор „да“ и „не“. Служителят не поискал допълнително време за даване на обяснения. Не било налице законово изискване за минимален срок за даване на обяснения. Обясненията не били изслушани по вина на ищеца, поради което за работодателя не възниквали последиците по чл.193, ал.2 от КТ.

Поддържа се, че заповедта за уволнение е достатъчно подробна и съдържа не само необходимото съдържание, но и допълнителни елементи в подкрепа на изложената от въззивника аргументация, които не били коментирани от първоинстанционния съд. Нарушението било описано конкретно по ясен и разбираем начин. Излагат се доводи, че твърдяното дисциплинарно нарушение е извършено от ищеца. Същият заедно с друг бивш служител на дружеството са започнали съвместна бизнес инициатива, която била идентична с тази на работодателя. Лелята на въззиваемия била съдружник в американското дружество, което бизнес партньорство нямало как да е възникнало без действия от страна на служителя, а майка му активно 2 съдействала при наемането на местен персонал в България. Поради изложеното моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна Р. В. Ц., чрез пълномощника адв. И. В., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Не били доказани твърденията на ответника за наличие на връзка с конкурентно дружество, нито същият да е използвал по някакъв начин поверителна информация на работодателя.

Излагат се доводи, че ищецът не е отказал изобщо даването на обяснения, а незабавното даване на такива. Внезапното отправяне в края на работния ден на искане за незабавно даване на обяснения относно тежко обвинение за извършване на нелоялна конкуренция и споделяне на конфиденциална информация за период от 7 месеца назад във времето, водело до логичен отказ на служителя за даване незабавно на обяснения и искането му за предоставяне на повече време. Характерът на нарушенията бил абстрактно изразен, а периодът от време на нарушението предполагал продължителност, което обуславяло сложност на обвинението. Счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че заповедта за уволнение не е мотивирана. Не било доказано и твърдяното дисциплинарно нарушение. Искането за обяснения и заповедта за уволнение били изготвени в края на работния ден, като била видна ясната липса на намерение на работодателя да събере информация относно твърдяното нарушение и да предостави възможност на служителя да се защити.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 3 от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ първоинстанционният съд е приел, че уволнението на ищеца, извършено със заповед №1/30.01.2025г. е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е спазил предвидената в закона процедура преди налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Не била спазена процедурата по чл.193 от КТ, като ищецът бил поставен в невъзможност да даде обяснения, доколкото предоставеният в искането срок – незабавно, бил неразумен и недостатъчен същият да се ориентира във фактите и да предостави обяснения в писмен вид. Също така заповедта за уволнение не съдържала всички необходими реквизити по чл.195 от КТ, а именно описание на нарушението по разбираем начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си.

Въззивният състав споделя тези изводи на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК).

Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са приети нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „специалист продажби“ при ответника и с атакуваната заповед работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил трудовото му правоотношение на това основание.

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение 4 на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ.

В решение № 753 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 892/2025 г., IV г. о., ГК, е обобщена практиката на ВКС по въпроса изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде обяснения, и в кои случаи е необходимо да даде подходящ разумен срок за това. Споделя се последователната практика на ВКС, обективирана решение № 307 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1342/2010 г., ІV г. о., ГК /посочено от касатора/, решение № 49 от 08.02.2011 г. на ВКС по гр. дело № 824/2010 г., ІV г. о., ГК, решение № 171 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. дело № 68/2009 г., III г. о., ГК, решение № 137 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 20/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 272 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. дело № 145/2014 г., ІV г. о., ГК, решение № 254 от 04.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 7086/2013 г., ІV г. о., ГК, решение № 53 от 31.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 2943/2016 г., ІІІ г. о., ГК, решение № 159 от 07.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 563/2019 г., IV г. о., ГК, която приема, че при задължението да се поискат обяснения се отчита липсата на специална процедура за това, което налага съдът да прецени всички обстоятелства, съобразявайки целите на чл. 193, ал. 1 КТ – работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдените дисциплинарни нарушения, а работодателят да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на работника е дадена реална възможност да даде обяснения, при това по отношение на всяко от нарушенията по заповедта за уволнение, мотивирали налагане на оспорвано дисциплинарно нарушение, се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай – отдалеченост във времето на констатираните нарушения, необходимост от определени справки, проверка на документи, дали обяснения са дадени и по какъв начин, дали работникът обективно е бил и дали се е позовал на обективно затруднение при даването на обяснения 5 предвид краткото време и др.

В конкретния случай от свидетелските показания на свидетеля Б.Л.Л. и от представената кореспонденция по електронна поща се установява, че работодателят е бил уведомен за твърдяното нарушение на 30.01.2025г. в 16:38 часа. На същата дата е изготвена поканата за предоставяне на писмени обяснения, като в същата е отразено, че е връчена при отказ на работника на 30.01.2025г. Заповедта за уволнение също е изготвена и връчена на служителя при отказ на 30.01.2025г. Въззивната инстанция намира, че поканата не съдържа разумен срок за даване на обяснения, като посоченият срок "незабавно" не е осигурил реална възможност на ищеца да даде обяснения за конкретното нарушение. Обстоятелството, че ищецът е отказал получаването на писмената покана не означава автоматично и отказ за даване на обяснения.

Служителят следва да е наясно, че разполага с определен период от време за даване на обяснения по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ и едва след изтичане на този период, ако работникът не е дал писмени или устни обяснения може да намери приложение разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ. В случая отбелязването в поканата, че служителят отказва да даде обяснения се оспорва от ищеца, който поддържа, че отказът му да получи книжата е поради посочения в тях недостатъчен срок да даде обяснения и да организира защитата си. В тежест на работодателя е да установи спазването на процедурата по чл.193 от КТ, а именно, че е предоставил на служителя разумен срок за предоставяне на обяснения, респ., че отказът за предоставяне на такива е по вина на служителя, за да може да се позове на разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК. В случая посочените в поканата за даване на обяснения нарушения обхващат дълъг период от време, като същевременно не е уточнено каква поверителна за работодателя информация е била споделена с трето лице и по какъв начин се е случило това. При това положение определеният от работодателя срок за обяснение – незабавно, не е разумен и достатъчен, тъй като не е позволил на ищеца да се ориентира напълно във фактите и да изложи съдържателен коментар на твърденията и отговор на въпросите в писмена форма.