Решение № 5421 от 04.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5421 гр. София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20231100112020 по описа за 2023 година прецени:

Делото е образувано по предявени от М. Г. П. срещу "Ю. Б." АД гр.

София следните обективно съединени искове: главен осъдителен иск с правно основание чл. 34 вр. чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 48 946,64 евро, основан на твърдение за заплащането на сумата от ищцата на ответника над получената от ищцата главница, на основание нищожен според ищцата договор за кредит; и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, за заплащане на сума от 14 451,26 евро, с твърдение за нейното надплащане над главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, без правно основание, поради настъпило от ищцата погасяване на задълженията и чрез прихващане с вземания към ответника за неоснователно обогатяване.

Пълномощникът на ищцата М. Г. П. твърди, че ищцата е сключила с ответника „Ю. Б.” АД договор за кредит за покупка на недвижим имот с № HL 25934 от 31.08.2007 г. в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 69300 евро по курс „купува“ на Българска пощенска банка за швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита. В договора било посочено, че ищцата дължи швейцарски франкове, без да е посочен размерът на кредита и вноските в швейцарски франкове. Банката предоставила на ищцата и ищцата усвоила сумата от 69300 евро, след което банката преизчислила задължението в швейцарски франкове и изисквала погасяване на кредита в тази валута. След 2008 г. поради нарастване на курса на швейцарския франк, ищцата плащала увеличени месечни вноски, като до датата на исковата молба платила суми в равностойността на общо 118264,64 евро, а банката претендирала остатък от главницата по кредита в размер на 58474,59 швейцарски франка.

Пълномощникът на ищцата твърди, че валутните клаузи на чл .1 ал. 1, чл.

1

6 ал. 2 и чл. 22 от договора, предвиждащи връщане на кредита в швейцарски франкове, били нищожни като неравноправни, поради неразбираемост на клаузите, възлагане на валутния риск на кредитополучателя като потребител, непосочването на размера на кредита, неуговаряне на зависимост на приложимия валутен курс от обективни фактори. Според представителя на ищцата, неравноправността на посочените клаузи имала за последица нищожност на целия договор за кредит, тъй като неравноправните според ищцата клаузи определяли основния предмет на договора за кредит. В исковата молба се твърди, че ищцата получила 69300 евро по договора за кредит, заплатила на банката суми в еврова равностойност общо 118246,64 евро като месечни вноски, такси и други разходи по кредита. На това основание се прави твърдение за платена в повече сума от общо 48946,64 евро. Тази сума се претендира от ищцата като дължима на основание чл. 55 ал.

1 предл. 1 ЗЗД.

При евентуалност, позовавайки се на становището си за нищожност на валутните клаузи в договора за кредит, пълномощникът на ищцата излага теза за дължимост на вноските по кредита и остатъчната главница не в швейцарски франкове, а в евро или еврова равностойност към датата на отпускане на кредита. На това основание се твърди, че за периода от 15.09.2007 г. до 15.08.2023 г., поради валутни разлики ищцата е надплатила 33047,09 евро при начална липса на основание, която сума ищцата претендира като дължима по силата на чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД. В исковата молба (т. 8, стр. 9 л. 11) е направено изявление за прихващане със сумата от 33047,09 евро срещу вземането на банката за непогасена главница по договора за кредит в евро или в равностойност на евро по курс на швейцарския франк към датата на отпускане на кредита.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба (стр. 11 л.

13), пълномощникът на ищцата прави следните искания до съда:

1. По предявения главен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, да осъди ответника „Ю. Б.“ АД да заплати на ищцата М. Г. П. сумата от 48946,64 евро с твърдение за заплащането и над получената главница по договора за кредит при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до датата на плащането.

2. По предявения евентуален иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл.

1 ЗЗД, да осъди ответника „Ю. Б.“ АД да заплати на ищцата М. Г. П. сумата от 14451,24 евро, с която сума платеното от ищцата надхвърляло главницата и лихвите по договора за кредит, изчислени без прилагане на оспорените клаузи на чл. 1 ал. 1, чл .6 ал. 2 и чл. 22 от договора, след прихващане с претендирано от ищцата вземане за недължимо платени суми от 15.09.2007 г. до 15.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до датата на плащането.

Ответникът „Ю. Б.“ АД чрез пълномощника си в отговора на исковата молба оспорва основателността на исковете със следните възражения:

- оспорване на качеството на потребител на ищцата;

- оспорване на твърдението за непредоставяне на нужната информация за измененията в курса на швейцарския франк;

- оспорване твърденията за неяснота на клаузите на договора, с насрещно твърдение за притежаване от ищцата на небоходимото образование 2 и познания;

- възражение с твърдение за сключване на кредита и усвояването му в швейцарски франкове при индивидуално уговаряне на клаузите от договора;

- възражение с насрещно твърдение за равнопоставеност при разпределяне на валутния риск между страните по договора и твърдение за нереализиране на валутен риск за ищцата; възражение с насрещно твърдение за липса на индексация/деноминация на договора в швейцарски франкове;

- оспорване на доводите за нищожност на договора и на отделни негови клаузи, с изложение на насрещни доводи за валидност на договора дори без приложимостта на оспорените от ищцата клаузи;

- оспорване дължимостта на претендираните вземания с оспорване на твърденията за надплащане на суми и насрещно твърдение за плащане на сумите от друго лице;

- възражение срещу допустимостта на прихващане, за което ищцата е направила изявление;

- възражения срещу размера на претенциите и възражение за погасяване по давност на осъдителните претенции за повече от 5 години преди подаване на исковата молба.

Фактите по делото.

С договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25934 от 31.08.2007 г. ответникът „Ю. Б.“ АД (с предишно наименование "Българска пощенска банка" АД) се задължил да предостави на ищците като заематели кредитен лимит в швейцарски франкове на 69300 евро по курс „купува“ за швецарския франк към евро на банката кредитор в деня на усвояване на кредита. Предоставянето на кредита било уговорено по следния начин: равностойността в швейцарски франкове на 30167 евро по курс „купува“ на швейцарския франк на банката в деня на усвояване за покупка на недвижимия имот, описан в договора; и равностойността в швейцарски франкове на 39133 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към евро в деня на усвояване, за други разплащания. Срокът за погасяване на кредита бил 300 месеца (25 години), съгласно чл. 5 от договора. Договорната лихва по договора за кредит се формирала от базовия лихвен процент на банката и надбавка от 1,95 процентни пункта, като към датата на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове бил 4,5%. В чл. 2 ал. 4 от договора било уговорено усвоеният кредит в швейцарски франкове да се превалутира служебно от банката в деня на усвояването в евро по курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването.

Според чл. 6 ал. 2 от договора, погасяването на кредита се извършвало в швейцарски франкове, като в случай на съответния падеж на погасителната вноска кредитополучателите не са осигурили дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има налични средства в евро по свои сметки в банката, погасяването можело да се извърши от банката от тези средства по 3 курс „продава“ на швейцарския франк към евро. Между страните било подписано приложение № 1 към договора за кредит. В представения от ответника екземпляр от приложение № 1 (л. 94) е отбелязана дата на приложението 15.09.2007 г., дата на усвояване 15.09.2007 г., курс „купува“ на швейцарския франк към евро 1,6625636 CHF = 1 EUR и размер на кредитния лимит в швейцарски франкове 115216 CHF. Във връзка с оспорването на този документ, е назначена и изслушана съдебно-графическа експертиза, от която се установява, че първоначално вписаната дата на документа и дата на усвояване на кредита е 13.09.2007 г. Първоначално вписаният курс "купува" на швейцарския франк към евро бил 1,18030, а първоначално вписаният размер на усвоения кредитен лимит в швейцарски франкове бил 114991 (СГЕ стр. 2-3, л. 242-243). Същата преправка е установена и на размера на паричната сума, вписан в молба от М. Г. П. за превалутиране. Независимо от безспорно установената преправка, съдът намира, че приложеният документ следва да се кредитира като доказателство за размера на отпуснатия кредит в швейцарски франкове. Безспорно, вписаният първоначален размер от 114991 CHF е преправен на 115216 CHF, но съдът приема, че горното не е опит за подмяна на волята на страната относно размера на кредита, а погрешно изчисляване на този размер, поради погрешно вписване в текста на приложението на валутния курс - погрешно е вписан валутен курс на CHF към евро 1,18030, което е било курс "купува" на банката за CНF към българския лев за тази дата (курсът CHF/BGN на БНБ за същата дата е 1 CHF = 1,18802 BGN). Към същата дата, според приетите от БНБ валутни курсове, курсът на швейцарския франк към евро е 1,65706 CHF = 1 EUR, поради което съдът приема, че за същата дата обявеният от БПБ курс "купува" на швейцарския франк към евро е бил 1,6625636 CHF = 1 EUR. Тази стойност е посочена и от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза (стр. 18, л. 201). В съответствие с горното, на ищцата като кредитополучател бил отпуснат и тя е усвоила кредит в швейцарски франкове е 115216 CHF. Това се установява от приложеното извлечение от сметката на ищцата (л. 126) и от отговор на четвърта задача от съдебно-икономическата експертиза. На 15.09.2007 г. между страните бил сключен анекс към договора за кредит (л. 96-97). Според чл. 3 ал. 1 от анекса, уговореният лихвен процент бил сума от БЛП на банката (4,5% при сключване на анекса) и добавка от 0,95 пункта (при уговорена надбавка в чл. 3 от първоначалния договор 1,95 пункта - л. 16). Договорът бил изменен с допълнително споразумение от 13.09.2013 г., с което бил уговорен намален лихвен процент за срок от 60 месеца с 1,7 пункта под БЛП, и след този срок 1,5 пункта под БЛП, и намаляване на задължението по кредита с 5681,94 CHF.

Според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, за периода от 15.09.2007 г. до 15.09.2023 г. били извършени погасителни плащания в общ размер 141479,08 CHF, равностойни на 118493,18 EUR и 231753,13 BGN. Според условията по договора за кредит, към 15.09.2023 г. непогасената главница по кредита била 58306,72 CHF.

На вещото лице е била възложена задача да определи размера на месечните погасителни вноски, размера на погасителните плащания до 4

15.09.2023 г. и общия размер на погасителните плащания за целия период на кредита при условие, че БЛП за кредити в швейцарски франкове и курсът на швейцарския франк спрямо евро остане непроменен (задача 6). Според отговора на вещото лице, при тези условия към 15.09.2023 г. общият размер на плащанията по кредита би бил 135185,28 CHF, равностойни на 83916,23 EUR (стр. 16, л. 199).

От правна страна.

П редставителят на ищцата се позовава на нищожност поради неравноправност на клаузите на чл. 1 ал. 1, чл. 6 ал. 2 и чл. 22 от договора за кредит, тъй като се възлагал валутният риск върху потребителя, не бил изразен на ясен и разбираем език, не отговарял на изискванията за добросъвестност и създавал съществено неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Тези пороци според представителя на ищцата водели до нищожност на целия договор за кредит.