Решение № 13 от 15.01.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. См., 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500386 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 296/06.07.2023г., постановено по гр.д.№ 1157/2021г. по описа на Районен съд –См. е разпределил допуснатите до делба с Решение №296/15.11.2022г. по гр.дело№1157/2021г. по описа на РС- См. недвижими имоти по реда на чл.353 от ГПК между К. Т.

З.,с ЕГН **********, с адрес гр.Ч., ул.“В. Д.“ №25А, и Р. В. Д.,с ЕГН **********, с адрес гр.См., ул.“Полк. Д. П.“ №10, Вх.Б, ет.2, ап.21, като е поставил в дял на Р. В. Д., с, ЕГН **********, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*****.***.*.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.См., с площ по документ от 63.68 кв.м., съгласно схема №15-263884 от 27.04.2018 год. На СГКК гр.См., който обект е разположен в Сграда №2, построена в ПИ с идентификатор №*****.***.*, с административен адрес на обекта: гр.См., п.к.4700, ул.”Полк. Д. П.” №10, бл. КЦ-4, вх.”Б”, ет.2, ап.21, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, ведно с прилежащите към този обект: избено помещение №21 и 2.30% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *****.***.*.2.10, подобекта: *****.***.*.2.5 и *****.***.*.2.4, над обекта:

*****.***.*.2.18, с пазарна стойност на дела 44 600 лева. Поставил е в дял на К. Т. З.,с ЕГН **********, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*****.***.*.2.40 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.См. с площ по документ 118.71кв.м., съгласно схема №15-263879 от 27.04.2018 год.,издадена от СГКК гр.См., който обект е разположен в Сграда №2, построена в ПИ с идентификатор №*****.***.*, с административен адрес на обекта: гр.См., п.к.4700, ул.”Полк. Д. П.” №10, бл. КЦ-4, вх.’Б”, ет.7, ап.40, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, ведно с 1 прилежащите към този обект: избено помещение №37 и 3.49% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *****.***.*.2.39, под обекта: *****.***.*.2.38, над обекта: няма, с пазарна стойност на дела 73 365 лева. Осъден е К. Т.

З.,с ЕГН **********, да заплати на Р. В. Д.,с ЕГН **********, паричната сума в размер на 14 382,50 лева за уравнение на дела й.Отхвърлен е предявения от Р. В. Д.,с ЕГН ********** иск по заявените претенции по сметки срещу К. Т. З.,с ЕГН **********, за осъждането му да й заплати паричната сума в размер на 11 270, 24 лева, заплатени от нея на „Експресбанк“ и Държавна съдебно- изпълнителна служба по изпълнително дело, като разноски за запазване на недвижимия имот самостоятелен обект с идентификатор №*****.***.*.2.40 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.См..Осъдена е Р. В. Д.,с ЕГН ********** да заплати на К. Т. З.,с ЕГН ********** направените съдебни разноски по делото в размер на 1400,00 лева, включващи част за възнаграждение на вещо лице по назначената експертиза и 1200,00 лева за платено възнаграждение за особен представител. Осъдена е Р. В. Д.,с ЕГН ********** да заплати на адвокат М. М.- вписана в Адвокатска колегия – См. адвокатско възнаграждение допълнително в размер на 900,00 лева. Осъдена е Р. В. Д.,с ЕГН ********** да заплати да заплати по сметка на Районен съд- См. държавна такса в размер на 2 359,30 лева, определена върху стойността на дела й.Осъден е К. Т. З.,с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд- См. държавна такса в размер на 2 359,30 лева, определена върху стойността на дела му. Осъдена е Р. В. Д.,с ЕГН ********** да заплати да заплати по сметка на Районен съд- См. държавна такса в размер на 450,81 лева, дължима за предявения осъдителен иск по претенциите по сметки.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ вх.№ 4778/28.07.2023г. от Р. В. Д. чрез пълномощника й адв.М. М. с оплакване за неправилност и необоснованост. Излагат се доводи, че на Р. В. Д. е възложен в дял недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.*.*.* по КККР на гр. См. с площ по документ от 63.68 кв.м., върху който на 11.07.2019г. е наложена възбрана от ЧСИ Т. В. по изп. дело № 112/2019г. с взискател „Стр.“ ЕООД с ЕИК 131550089. В случая извършената от съда делба след вписването на възбрана върху посочения имот, който представлява годен обект за изпълнение и осребряване в образуваното изпълнително производство е недействителна спрямо взискателя и присъединените взискатели. Съгласно разпоредбата на чл. 452, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК на практика извършената от съда разпоредителна сделка в полза на Р. Д. е относително недействителна и не поражда транслативен ефект на правото на собственост върху възложения й недвижим имот спрямо взискателя по изпълнителното дело. Имотът, който и е възложен с обжалваното съдебно решение, след влизането му в сила, може да бъде изнесен на публична продан, за да бъде удовлетворено вземането на взискателя „Стр.“ ЕООД срещу длъжника К. З. и за да запази имота, Р. Д. ще трябва да изплаща неговите задължения, а при невъзможност - ще остане без жилище. В жалбата се твърди още, че първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че представеното заверено копие от съобщение за приключване на изпълнителното производство е по друго изп.дело №599/2018г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, а не по изп.д. № 112/2019г. на ЧСИ Т. В., по което е наложена възбраната от 11.07.2019г., която не е заличена и както е посочено от съда, при отчуждаване на недвижим имот се приема, че вещноправните последици биха настъпили и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и когато пред съда в делбеното производство не са били ангажирани доказателства, че имота е бил прехвърлен. В този смисъл е приетото с ТР №3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС.

Относно претенциите по сметки в жалбата се сочи, че по време на пребиваването си в гр.

2

См., ищецът е работил в неформално съдружие с К. П. П. под фирма ЕТ „Пилар-96-К. П.“. През 1998г. К. З. е принудил съпругата си да се яви в съда и подпише нотариален акт за договорна ипотека, с който се обезпечава кредит в размер на 10000 лева ведно с лихвите и разноските, със срок за погасяване 12 месеца на ЕТ „Пилар-96-К. П.“ от ТБ „Екстресбанк“ АД, върху единия от недвижимите имоти, предмет на делбеното производство, а именно имот с идентификатор *****.***.*.2.40 по КККР на гр.См. с площ по документ 118.71кв.м. Ищецът е напуснал съпругата и сина си през лятото на 1998г., видно от приложеното с исковата молба съдебно решение за прекратяване на брака. Дълго време не е имала никаква вест от него и едва по-късно разбрала, че се е преместил да живее в София. Кредитът, обезпечен със семейния имот не бил погасяван и още през 1999г., с решение на съда, кредитополучателят е осъден да върне заетата от него сума, ведно с лихвите и разноските, а за събиране на вземането е образувано изп. дело № 65/1999г. по описа СИС при PC См.. Изпълнението е насочено към ипотекирания имот, служещ за обезпечение на кредита, собственост на страните по делото в качеството им на ипотекарни длъжници.Р. Д. разбира за опасността да загуби жилището от поканата за доброволно изпълнение, връчена й на 29.03.1999г. Тя обжалва изготвената оценка, внася по изпълнителното дело 800лв. и молба за разсрочване на задълженията. Въпреки това, по искане на взискателя, на имота е извършена оценка и същият е изнесен на публична продан с първоначална цена 20000 лева. За да спаси имота от публична продан, за окончателното плащане на дълга, взема два банкови кредита, заем от приятелка и финансова помощ от баща й. Общата сума, която изплаща по изпълнителното дело и по кредитната сметка на ЕТ „Пилар-96-К. П.“ е 11259.24 лв., като в тази сума не са включени лихвите, които е платила на банките за отпуснатите й кредити.Чрез извършеното плащане тя е запазила в своя и в патримониума на ищеца правото на собственост върху имота, като е платила над 50% от неговата пазарна стойност към датата на плащане, което от своя страна означава, че при оценка на вещото лице на това жилище към настоящия момент - 73365 лв., актуализираната стойност на платеното от Р. Д. е над 36682 лв. При реализирана публична продан ищецът К.

Сгуров би получил около 4000лв. Благодарение на извършените от нея плащания, предмет на делбата са два обособени обекта, две жилища. С изплатената от нея сума от 11259 лева през 2003г. Р. Д. би могла да си купи едно двустайно жилище, но тя е предпочела да спаси вече закупеното такова.Поради това, въпреки че не е актуализирана платената от Р. Д. парична претенция, претендираната от нея сума е нейн личен принос за запазване на имота и е справедливо да я получи изцяло. Противното би означавало К. З. да се обогати неоснователно за сметка на бившата си съпруга. За да отхвърли предявената претенция районният съд неправилно е приел, че не е доказано по категоричен начин, че Р. Д. е извършвала плащания по кредита, по който са предоставили обезпечение с К. З. по нотариалния акт за договорна ипотека, изцяло с нейни лични парични средства и че представените договор за потребителски кредит от 27.06.2003г., по който Р.

З.а е страна- кредитополучател за кредит в размер на 4000 лева, вносна бележка от 28.11.2002г. за преведени от В. Дж. на Р. Д. 3000 лева, са били с оглед плащанията с вносните бележки за погасяване на кредит и задължения по изпълнително дело, защото отразените по размер парични суми и не съвпадат с твърдeните плащания по вносните бележки, поради което и не можело да се направи безспорния извод в подкрепа на твърденията й, както и че приложените вносни бележки от Р. Д. за погасяване на кредит и задължение по изпълнително дело са от периода 2001-2003г., т.е., извършени по време на брака й с К. З.. От представеното бракоразводно решение се установява, че страните са във фактическа раздяла от лятото на 1998г. К. З. престанал да се прибира в семейното жилище и престанал да се интересува както от издръжката на семейството, така и от поддържане на отношения със съпругата и сина си. Няма данни през в периода 1998г.- 3

2005г. същият да е изпращал пари поне за издръжка на сина си. В мотивите на решението са приети за основателни и доказани и твърденията, че заемът от 10000лв. е станал предсрочно изискуем и изплатен от Р. Д.. От представените по делото платежни документи е видно, че всички плащания са извършени от Р. Джуков както по изпълнителното дело, така и директно към банката за погасяване на задълженията по кредита на ЕТ „Пилар-96“. Плащанията са безспорен факт, установен с надлежни документи. Възражения, че паричните средства са били изпращани от К. З. за погасяване на задължения към банката и по изпълнителното производство са недоказани, тъй като не са представени никакви документи за извършен превод. От представените от Р. Д. документи се установява, че паричен превод по сметка на Р. Д. е извършен от нейния баща В. Дж. в размер на 3000 лв. на 29.11,2002г. На същата дата тя е внесла 5000 лв. в СЖ „Експресбанк“ за погасяване на кредита на ЕТ „Пилар-96“. С Договор за потребителски кредит № 48/27.06.2003г. от ТБ „Биохим“ е взела кредит в размер на 4000 лв. На 27.06.2003г. е внесла 2500 лв. в СЖ „Експресбанк“ за погасяване на кредита на ЕТ „Пилар-96“, а в следващите дни е внесла на 30.06.2003г. 330лв., на 04.07.2003г. - 500 лв. и на 07.07.2003г. - 500 лв. .е. внесената сума от кредита в СЖ „Експресбанк“ за погасяване на кредита на ЕТ „Пилар-96“ възлиза общо на 3800 лв., останалите 200 лв. са за такси по кредита. По договор за потребителски кредит № 14774 от 09.07.2003г. от СЖ „Експресбанк“ по сметката на Р. Д. е преведена сумата 1800 лв. На същата дата сума в размер на 1629.24лв. е прехвърлена по сметка на ЕТ „Пилар-96“ в СЖ „Експресбанк“, за окончателното погасяване на кредита.И двата кредита са със срок на погасяване 5 години, ведно със лихвите и разноските по тях - т.е. с краен срок 2008г.Ищецът не само че не е плащал към ДСИ и банката кредитор, той не доказва плащането на издръжката на сина си, за която е осъден със съдебното решение, защото никога нищо не е плащал. Плащанията са извършени изцяло от Р. Д. с лични средства и те съставляват повече от половината от пазарната цена на ипотекираното жилище. Не са необходими специални знания да се актуализира платеното за запазване на жилището, като се знае, че цената на която е изнесено на публична продан е 20000лв., платеното е 11259, т.е. 56.30% отнесено към цената на жилището към настоящия момент - 73365лв. възлиза на 41300лв., с половината от които - 20700лв. К. З. би се обогатил неоснователно. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.