Определение № 671 от 04.09.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 513/2024
- Вид
- Определение № 671
- Подписан
- 04.09.2024
- В сила
- 04.09.2024
- Състав
- ТАТЯНА МИТЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ТЕОДОРА АСИО ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 671 гр. Ловеч, 04.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500513 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на 248, ал.3 от ГПК.
Постановено е определение №419/7.07.2024 г. по гр.д.№31/24 г. на РСТетевен, с което са оставени без уважение исканията на „Сити Кеш“ООДСофия и ЕАД“Д. М.“ представлявано от адв.М. от САК за изменение на решение №119/27.05.24 г. по гр.д.№31/24 г. по описа на РС-Тетевен в частта за разноските.
Подадена е частна жалба вх.№4314/10.07.24 г. от ЕАД “Д. М.“вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004 ф.д.№24/21 г. по описа на СГС, представлявано от адв.Д. М. М. против определение №419/7.07.24 г. на ТРС постановено по гр.д.№31/24 г. по описа на ТРС с оплакване за неправилност и незаконосъобразност в частта, с която съдът е оставил без уважение искането му вместо сумата 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение са му присъдени само 400 лв. с ДДС за двата иска. Позовава се на действието на Наредба №1/9.07.24 г, като не споделя изводите на ТРС, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Моли съда да отмени атакуваното определение и да уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските в атакуваната част.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната 1 жалба от „Сити Кеш“ ООД-София.
Ловешкият окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото намира жалбата за допустима – подадена е в срок определението е постановено на 7.07.24 г., а частната жалба е подадена на 10.07.24 г., от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№220/11.01.24 г., с която са предявени иск за обявяване нищожност на неустоечна клауза в договор за потребителски кредит№ 684899 със „Сити Кеш ООД, както и осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане са сумата от 10 лв. /частичен иск от 901,22 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея. В течение на производството цената на иска е увеличена на 910,49 лв.. Исковата молба е подадена от упълномощен от ищцата процесуален представител –адвокат Д.
М., като той е осъществил защитата по реда на чл.38 от ЗА т.е. безплатно и е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение за двата предявени иска в размер на по 480 лв. с ДДС, като е представил на л.51 от делото списък на разноските по чл.80 от ГПК с приложена справка на л.52 за регистрацията на ЕАД“Д. М.“ по ДДС.
Делото е приключено в едно съдебно заседание на 30.04.24 г., в които адв.М. не е взел участие, а е представил писмени становища и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Постановено е съдебно решение №119/27.05.24 г. по гр.д.№31/24 г., с което исковите претенции са уважени, като е осъден „СИТИ КЕШ“ООДСофия да заплати на ЕАД“Д. М.“-София представлявано от адв.Д. М. от САК сумата 400 лв. възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на М. Г. по делото. В мотивите на решението си съдът е уточнил, че това са по 200 лв. за всеки от двата иска, предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание решение на СЕС по дело С-428/22 от 25.01.24 г, като е развил съображения за дължимост на сумата с ДДС.
Подадена е молба от адв.М. с вх.№3683/17.06.24 г.с искане за изменение на така постановеното решение на ТРС в частта му за разноските, като бъде присъдена сумата от 80 лв., представляваща дължимото се ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение от 400 лв. Позовава се на 2 практика на ВКС и представени доказателства за регистрацията си по ДДС.
С определение №419/7.07.2024 г. по гр.д.№31/24 г. на РС-Тетевен е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК подадена от адв. Д. М. от САК, проц.представител на ищцата М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.*** за изменение на решението постановено по гр.д.№31/24 г. на РСТетевен относно размера на адвокатското възнаграждение.
Първоинстанционният съд се е позовал на решение С-438/22 от 25.01.24 г. на СЕС и е приел, че възнаграждението от 400 лв. не следва да се променя, тъй като е присъдено с ДДС.
Настоящата инстанция приема, че частната жалба е основателна.
След като е налице списък на разноските по чл.80 от ГПК ,в които се съдържа и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА с ДДС, то са налице условията на чл.248 от ГПК и следва да бъде изменено решението на съда в частта му за разноските. Установява се, че ТРС неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата, тъй като той е претендирал присъждането му с ДДС и е представил доказателства за регистрация по ДДС на л.52 от делото.
Следователно следва да се измени решението в частта за разноските, като следва да се присъди на адв.Д. М. и сумата 80 лв. ДДС дължимо към присъдения хонорар от 400 лв. Действително ТРС е прел, че адвокатското възнаграждение е дължимо с ДДС, но фактически не се е произнесъл в диспозитива на съдебното решение и не ги е присъдил.
Освен това служебно известно на съда е, че има други съдебни производства, заведени от същата ищца със същият процесуален представител /гр.д.№312/23 г; гр.д.№315/23 г. и др.по описа на ТРС/, където е присъдено адвокатско възнаграждение за същата по обем работа в размер на 480 лв. с ДДС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че подадената молба за отмяна на атакуваното определение №419/7.07.24 г. за изменение на съдебно решение №119/27.05.24 г. постановено по гр.д.№31/24 г. по описа на ТРС е основателна и следва да бъде уважена, като то бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането на ЕАД“Д. М.“ представлявано от адв.М. от САК за изменение в частта му за разноските като неправилно и да бъде постановено друго, с което да бъде допуснато изменение на решение 3
№119/27.05.24 г. постановено по гр.д.№31/24 г. по описа на ТРС в частта му за разноските, като бъдат присъдени и 80 лв. ДДС върху вече присъдената сума от 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като неправилно определение №419/7.07.24 г. постановено по гр.д.№31/24 г. на РС-Тетевен в частта, с която е оставено без уважение искането на ЕАД“Д. М.“ представлявано от адв.М. от САК за изменение на решение № 119/27.05.24 г. в частта му за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл.248 от ГПК изменение на съдебно решение № 119/27.05.24 г. в частта му за разноските, като ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на ЕАД“Д. М.“ представлявано от адв.Д. М. от САК и сумата 80 лв. представляваща ДДС, върху определеното му адвокатско възнаграждение от 400 лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4